Честито!

Слава на 75-годишния Слава!
Мстислав Ростропович - виолончелистът, диригентът, пианистът, преподавателят, политически и социално ангажираната личност, хуманистът, музикантът, за когото определението "гениален" звучи най-естествено още откакто се е "пръкнал" на концертния подиум, Мстислав Ростропович преди два дни навърши 75 години.
На тази възраст, която за мнозина е "преклонна", Ростропович продължава да бъде могъщият фактор, категоричният коректив, действащият солист и диригент и съдбовният учител. Ростропович е действително гражданин на света, който обикаля без паспорт в джоба. Присъствието му е най-естествено и до крале, сред които той е най-големият, и до държавници, които го викат за помощ като всемогъщия дух от приказките, а той с щедростта на руската си душа им раздава от гигантската си, неукротима енергия. Сред музикантите е пръв сред равни. Мнението му се търси във всяка конфликтна ситуация. Словото му отеква с невероятна бързина навсякъде; затова мнозина, особено в родната му Русия (независимо че е роден в Баку) много внимават да не го разгневят; всички, които го направиха, изчезнаха и никой не иска да си спомня за тях, а Слава и музиката му са тук - все така вездесъщи и неотстъпно обсебващи.
Той бе приятел на Шостакович, Прокофиев и Бритън и първи изпълнител на техни творби; обсъждаше характера на руските жени със Салвадор Дали; приюти Солженицин в началото на 70-те години във вилата си, написа протестно писмо до съветските власти, което публикува в световната преса; скандалът бе огромен, а Ростропович се шегуваше, че е първият, който има градинар - лауреат на Нобелова награда. През 1974 година напусна Съветския съюз.
През 1977 г. за 50-годишнината му Ленард Бърнстейн композира пиесата за оркестър "Слава!", която нарече политическа увертюра. В годините на изгнание той бе обединяващата руската емиграция фигура. Той бе и упование, и помощ за повечето руски интелектуалци, минали през лудниците и затворите на Съюза.
Завръщането му през 1990 бе повече от триумфално за "разкрепостения и напълно освободен музикант" (Вл. Спиваков). Бе повече от завръщане на един музикант. Бе завръщането на един от старейшините на племето. Какъвто той днес е за целия свят. Тази роля, този кръст Ростропович осъзнато носи и ще носи докато може.
Няма виолончелист по света, който да не се е учил от него; а негови ученици са Наталия Гутман, Миша Майски, Наталия Шаховская, Борис Пергаменшчиков, Давид Герингас, Мъри Уелш, Карине Георгиян, Иван Монигети. При него учи и 22-годишната Жаклин Дю Пре. И българинът Венцеслав Николов.
Делото му е урок за всеки. И упование.
Цялата 2002 г. ще върви под знака на 75-ия рожден ден на Слава. През март вече отзвучаха неговите концерти с Лондонския симфоничен оркестър; следващия месец ще го посрещнат в Ню Йорк; фирмите "Дойче Грамофон" и ЕMI излизат със специални издания в чест на Ростропович.
Предпочитани композитори: Йохан Себастиан Бах, Бенджамен Бритън, Антонин Дворжак, П.И.Чайковски, Сергей Прокофиев, Алфред Шнитке. И Дмитрий Шостакович!
В априлския брой на списанието BBC MUSIC е публикувано голямо интервю на Ростропович. Неговият ученик Мъри Уелш го пита: "Слава, има ли нещо, което все още би искал да постигнеш в своя живот?" "Е, всъщност аз чувствам, че нищо още не съм завършил в моя живот, преминал съм едва през половината!"

Култура