Черна гора в търсене
на изгубената държавност

Методология на изследването

Теренната работа се проведе от 29 септември до 6 октомври 2001 г., като един от членовете на екипа остана още няколко дни, за да пребивава самостоятелно в различна среда и да попълни някои недостигащи елементи от моментната политическа и обществена картина в Черна гора.
Целта на изследването беше да продължим проучването на албанските общности, така както са дисперсирани в различните балкански и постюгославски републики. Да доловим приликите и отликите на албанската общност в Черна гора, съпоставена с общностите в другите балкански страни, както и връзките между тях. Да опишем нагласите и перспективите на албанската общност в Черна гора, отношението на черногорското общество към тях, както и нагласите на всички граждани на Черна гора към предстоящия референдум за независимост, а също и спрямо сърбите и Сърбия.
Проучването се проведе в Рожайе, Гусине, Плав, Колашин, Подгорица, Тузи, Цетине, Будва, Улцин, като фактически бяха посетени всички райони и голяма част от селищата с компактно население от албанци.
Бяха интервюирани над 50 души на възраст между 20 и 80 години, мъже и жени. Респондентите бяха представители на всички етнически групи, населяващи Черна гора - черногорци, албанци, мюсюлмани-бошняци, сърби, роми. Сред тях бяха подбрани представители на всички обществени групи - интелектуалци, политици, бизнесмени, работещи в сферата на услугите, безработни, селяни. Бяха проведени интервюта с представителите на основните власти - депутати от всички парламентарно представени партии, съветник на президента, кметове, профсъюзни лидери.

Моментна снимка на политическите и обществените настроения, икономическа конюнктура

География и антропология

Черна гора представлява географски феномен: планинска страна, върху чиято площ се намират повече от 30 върха над 2000 м височина. Прорязана е от дълбоки каньони и клисури, от които каньонът на р.Тара е най-дълбокият в Европа - 1660 м. В югозападната част на страната природната гледка е невероятно. Мистичното величие на тази природа е неописуемо, грандиозната суровост на каменната пустош внушава, че тук не живеят човешки същества. Всъщност на тази земя живее сравнително плътно, коренно население, кораво колкото камъка, което векове неотстъпно и упорито е в схватка с природата.(Г.Савов. Черна гора, Великотърновски у-тет, 1999, с.1).
Това са причините през периода ХV-ХIХ век османската власт да присъства само номинално в Черна гора. Цялата област се обявява за султански хас, а населението - за султански поданици, за да не е необходимо присъствие на османски служители, гарнизони, които да държат в подчинение местните жители, както и да прехвърлят от Мала Азия феодали в "Стара Черна гора, която е цялата от камък... Тук трева расте до 10 сантиметра, докато човешкият ръст достига до два метра...".
В Черна гора само 4,5% от общата площ е обработваема земя, а 38% са гори.
През 1991 г. ООН обявява Черна гора за екологична държава.
Тези романтични географски бележки са необходими, за да внесат известна яснота в особеностите на темперамента и мирогледа на местните хора, както и в наличието на добро съжителство между черногорците и албанците.
Високите планини са създали поразително близък културно исторически опит и обществен модел в народи, които етнически, морфологически, а и религиозно са различни. Между планините на Черна гора и Северна Албания е трудно да се прокара граница, също както е трудно да бъдат противопоставени двете планински култури, които и до днес пазят патриархално-клановия характер на обществата си, помнят традиционното право, законите на честта и кръвното отмъщение. Семейно-родовите връзки, чувството за солидарност, култа към храбростта и оръжията са все още добре запазени. Според респонденти бошняци "черногорците и албанците една майка ги е раждала." Тази сравнителна оценка може да се чуе не само в Черна гора, но и в Санджак, Сърбия. Понякога добавят към това сравнение и сицилианците с ироничен намек за водещата им роля в черната икономика. Във всеки случай, черногорците са единодушни в оценката си, че в тяхната страна не са възможни конфликти и въоръжени сблъсъци с албанското малцинство. На първо място, респондентите от всички обществени слоеве изтъкват близостта в културата и манталитета на двете планински общности, историческия факт, че между албанците и черногорците никога не е имало противоречия и съперничества.
Респондент партиен деец на една от черногорските партии казва следното: "Има много общи неща между Кануна на Лека Дукагини и Бърджанския черногорски закон. И двете традиции се основават на силното родово начало". В стара Черна гора до края на ХVIII в. е съществувало кръвното отмъщение и според думите на партиен активист от Социалистическата народна партия по същото време действа и Закон на Петър Петрович. "Все пак черногорците са по-фини от албанците", твърди респондент черногорец от Улцин.
Сред албанците католици, потвърждават други респонденти, и до днес има старейшини, които са начело на фисовете и чиято дума е решаваща при възникването на семейни и родови конфликти, т.е., които изпълняват правораздавателни функции, опирайки се на традициите.
Всъщност основната културно-историческа разлика е, че още от втората половина на ХVIII век в Черна гора започва да се създава надплеменна държавна власт, която предприема драстични мерки, за да изкорени кръвното отмъщение. Племенните водачи и черногорските митрополити си дават ясно сметка, че разприте между племената и многобройните жертви на кръвното отмъщение изтощават страната и отварят път на османските наказателни акции. През 1796 г. свиканата в Цетине скупщина приема специална прокламация за съвместни политически и военни действия на всички черногорски и бърдски племена. Този акт, известен под името Стега, въвежда политически правила, въз основа на които се създава висш орган кулук от представители на всички племена (около 50 души), за да изпълнява функциите на най-висша съдебна и изпълнителна власт. През 1803 г. скупщината приема и първия черногорски закон, който предвижда смъртно наказание за кръвно отмъщение.
Независимо от тези различия, респондентите и от двете общности намират близостта между двата етноса за преобладаваща, а на второ място подкрепят твърденията си с демографската ситуация: "малкият процент на албанското малцинство не позволява то да има големи претенции".
Впрочем това, че са малко като численост на територията на Черна гора, е аргумент и за албанците: "Какви претенции можем да имаме, та ние сме толкова малко! В Македония са близо половината от населението, а в Косово бяха 90%..."
Черногорците съставляват 62% от 620 000 население, а албанците са 7%. Според преброяването от 1991 г. мюсюлманите-бошняци съставляват 15%, сърбите са 9%, хърватите 1%, а самоопределилите се като югославяни са 4%.
В историите и анекдотите, които "другите" разказват за черногорците, преобладава темата за мързела им и за тяхната юначност и сила. Впрочем съвременните черногорци съчетават в себе си традиционните ценности и модерното поведение, а външно наистина създават впечатление за физическа сила и красота, макар само около 20% от тях да са изключително високи - над 1,90 м, а жените - над 1,75 м с едри мезокефални глави.
В едно високопланинско курортно селище срещаме българка, която живее от няколко години в Черна гора, омъжена за местен. Веднага я питаме: "Наистина ли са мързеливи черногорците, както се говори в многобройните вицове за тях?". Нашата сънародничка със смях ни разказва нов виц: "Черногорците си слагат стол до леглото, за да могат да си починат веднага, след като станат от сън".
Цялата патриархално-семействена и приятелска тъкан на обществото в Черна гора става видима, когато изследователите започват интервютата с респондентите в тази страна. На практика там е възможно да се осъществят срещи и разговори на всички йерархични и социални нива, стига учените предварително да са препоръчани от авторитетна фигура или да са им подадени съответните ключови имена. Още по-впечатляващ е фактът, че в столицата Подгорица, а и в другите градове, никой от жителите не знае разположението и имената на улиците. Те са нещо напълно ненужно в ежедневието на черногорците и вероятно единственото им предназначение е да внушават нормалност и да улесняват държавната администрация и данъчните власти.
Когато издирваме определен адрес, срещаме пълната безпомощност на местните хора, дори на пътните полицаи. Случва се около нашия екип да се съберат няколко минувачи, които трескаво да се разпитват за търсената улица, като всеки предлага различна посока, а понякога се оказва, че дискусията се провежда на самата издирвана улица.
Нашият екип с изненада установява, че това незнание напълно изчезва, когато съобщаваме на случайно спрения минувач "кого търсим". Получаваме следния отговор: "Така кажете, че търсите Х, У или Z, ето - първо направо, после наляво и малко по-нататък ще видите сградата. Там живее/работи Х. Защо питате за някакви улици..." Тъй като са извънредно дружелюбни, местните хора често ни отвеждат направо до търсения от нас човек.
Също така съвършено изчистена е политическата тъкан на републиката. Респонденти от различни обществени и социални групи нееднократно ни разясняваха второстепенната роля на идеологията и платформите за партийните пристрастия и електоралната подкрепа: "В Черна гора личността доминира, не е толкова важна партията, а човекът, който е неин лидер. Не мога да твърдя, че съм привърженик на ДПС (Демократична партия на социалистите), но харесвам и абсолютно поддържам лидера на тази партия - Джуканович." Подобни са и пристрастията сред албанците - те предпочитат да говорят за Ферхад Диноша, а не за ДСА (Демократичен съюз на албанците), или за Мехмед Барди, а не за партии.
След няколко дни проучвания разбрахме, че тази патриархалност и атмосфера на приятелска грижа е проникнала във всички сфери на политическия, икономическия и обществения живот. Битова престъпност в обичайния смисъл е много рядко явление в Черна гора - дребни кражби, откраднати автомобили, изнасилвания, побой. Хората се познават помежду си и простъпките не могат да останат скрити, никой не се решава да извърши деяние, което може да го подложи на остракизма и презрението на роднини, приятели, а и на обществото. Безспокойството ни, че сме отседнали в извисен на висок връх хотел, в отдалечена крепост от ХV век, а колата ни остава без наблюдение, предизвиква недоумение и присмех в притежателя на хотела: "Можете да оставите колата си отключена. Никой няма да я докосне, защото знаят, че е на моя паркинг, вие сте мои гости и колата и всичко в нея е неприкосновено..."
В красив крайморски град имаме възможността да наблюдаваме типичната атмосфера на житейска симбиоза между модерните бизнес отношения и традиционната йерархична подчиненост на всяка дейност. Рано сутрин преди зазоряване многобройни моторни лодки и яхти се движат на пръв поглед хаотично в различни посоки - едни от тях разнасят товари с неизвестен произход, а другите са лодките на рибарите, които се завръщат към брега. Лодките със стока се разтоварват по тъмно - или когато настъпи нощта, или далеч преди изгрев.
Що се отнася до рибарите, те отнасят своя улов най-напред пред хотелския ресторант на най-уважаваната в Стария град личност. Готвачът внимателно преглежда улова и отделя най-едрите и най-качествените екземпляри за кухнята. Още там, на същото място, по-дребни собственици на ресторанти, както и уважавани жители на стария квартал, също в някакъв вътрешен йерархичен ред подбират от улова. Онова, което остане от рибата, е за пазара или за малките павилиони и кръчми.
Впрочем албанците, жители на крайморския град, живеят добре, заможно и с удоволствие се вживяват във външната демонстративна страна на своето битие. Рано сутринта от терасата на крепостта имаме възможност да наблюдаваме как мъжете отиват към кафенетата в центъра на града. Черни копринени панталони, бели памучни ризи, вратовръзки, черни бомбета и черни очила. Когато шапките се повдигат за поздрав, се виждат блестящите от гел грижливо сресани коси. Като че ли холивудски герои от гангстерски филми са се заселили в този град. Нашият екип, впечатлен, си поставя задачата да се запознае с един от тези герои и да гостува в дома му. Доста разочароващо прекарване от интелектуална и научна гледна точка, но безкрайно впечатляващо и изискано като естетика на интериора и природния пейзаж.

Икономика

Патриархалната солидарност пронизва тъканта на цялото общество и по някакъв странен начин придава мекота и благоприличие на мафиотските структури и на контрабандната икономика. Навсякъде на Балканите нашият екип се сблъсква с механизмите на черната икономика, на трафика на оръжие, жени, наркотици, но единствено в Черна гора разбираме, че тя може да бъде моделирана от предмодерните традиции и патриархалните нрави така, че да бъде социално насочена и с грижа за обществените интереси. С хумор веднага парафразираме, че клишето за социализъм с човешко лице от периода на тоталитарните режими в Централна и Югоизточна Европа се е превъплътило в Черна гора в контрабандна икономика с човешко лице.
В Черна гора контрабандните цигари се продават на дребно от най-нуждаещите се: учениците, студентите и пенсионерите, за да имат допълнителен приход. Почти недопустимо е хора в трудоспособна възраст да заемат тази пазарна ниша.
Проценти от незаконните сделки се предоставят за науката и културата. Невъзможно е популярните личности от интелектуалния елит на Черна гора да бъдат въвлечени в разговор и критика към съществуващата всеобхватна система на черна икономика и контрабанда. Респонденти художници, академици, писатели са лаконични, че са чували за шверц на най-високо ниво, но не знаят дали това отговаря на истината. Предполагат, че е възможно това да са политически инсинуации, които целят дискредитирането на един или друг политик и най-вече на общонародния стремеж към независимост. Външният наблюдател остава с впечатлението, че не съществуват конкурентни битки за изместване от печелившите дейности на черната икономика. Като че ли всички се подчиняват на някакви невидими, но строги правила, йерархичност в разпределението на икономическите сфери, на печалбите и на лицата, ангажирани с всички съпътстващи дейности - от най-ниското до най-високото ниво. Очевидно е, че съществуват определени регламенти, които никой не се опитва да нарушава и това, заедно с отсъствието на видима бедност, създава чувството за спокойна обществена атмосфера в малката република.
Според респондент от Съюза на свободните синдикати официалната безработица в Черна гора надхвърля 28%, но е обществена тайна, че близо 80 000 души работят в сянка. Според данните на синдикатите средната заплата в Черна гора е 210 германски марки, а 80 марки е минималната работна заплата. За нормален живот според стандартите на черногорците са необходими 500 марки, за добър живот са необходими 1000 марки, а с 2000 марки семейството може да има отличен живот. В Черна гора има 80 хиляди пенсионери, а средната пенсия е 80 марки. За съпоставка синдикалистите ни обясняват, че за 2 хляба и 2 литра мляко дневно са необходими 110 марки месечно. Ние обаче не срещнахме изпаднали пенсионери, нито ровещи в кофите за смет, което е често срещана гледка в другите източноевропейски страни. Социалната черна икономика очевидно изпълнява своите обществени ангажименти.
На нашето учудване, че "не виждаме бедност в Черна гора?", отговорът на респонденти синдикалисти и обикновени граждани е: "Правителството е обявило мерки за борба с паралелната икономика, но без особен успех. Години наред Черна гора е развивала и поддържала икономиката си благодарение на контрабандата. Именно шверца поддържа сравнително доброто ниво на стандарта на живота у нас. Вярно е, че някои натрупаха милиони от това, но под една или друга форма има за всички черногорци".
Всъщност според официалните данни 60% от БВП се изразходва за социални нужди, но досега правителствата нямат куража да намалят тези разходи. Шверцът се възприема от всички като бизнес, без каквато и да било пейоративна оценка. Всъщност съвсем не би било пресилено, ако се каже, че контрабандата е национална икономика в Черна гора. Във времето, когато Черна гора попада под ударите на първата вълна от санкции, които прекъсват легалния стокооборот с Албания например, бизнесмените от двете страни веднага се мобилизират, за да защитят своя интерес. Стоките се транспортират нелегално с всички възможни средства - с дървени лодки и моторници по езерото Шкодра, с товарни животни през планините, през река Бояна близо до делтата й в Адриатическо море. Легендите твърдят, че по време на най-строгите санкции срещу пренасянето на гориво, то е прекарвано дори през тръбопровод под езерото, или че "трафикантите разполагаха със собствен петролопровод по дъното на реката".
Респондентите не отричат, нито потвърждават, но и не осъждат предположенията, че правителството на Черна гора директно се финансира от контрабандистките кланове.
В момента на нашето пребиваване на терена в Черна гора обществото се занимава със скандалната цигарена афера, огласена от хърватския вестник "Национал". Задаваме въпрос на респондент журналист, бивш шеф на финансовата полиция на Черна гора до 1997 г.: "За какви печалби става дума в тази афера, в която е замесено името на президента Джуканович?" Отговор: "Трудно е да се каже, но става дума за стотици милиони долари. По време на санкциите имаше контрабанда на бензин, цигари, оръжие. М. Булатович искаше да прекрати това и нареди преминаване към легална търговия, но се противопоставиха цигарените босове." Въпрос: "Прекратен ли е щверцът на цигари сега, особено след разкритията на в. "Национал"?" Отговор: "Контрабанда има всекидневно. Контрабандата е национална икономика и тази психология е опасна. Няма алтернатива." Хората, които са запознати с тази сфера на дейност, казват, че "от един ТИР може да се изкара до половин милион германски марки, ако стоката мине през всички препятствия и се пласира на подходящото място в подходящия момент".
Задаваме въпрос на депутат от Скупщината: "Имате ли намерение да предприемете законодателни мерки, за да прекратите контрабандния трафик и черната икономика?". Отговор: "Това е безкрайно сложен проблем. По-скоро трябва да намерим форма да легализираме всички тези дейности. Ако тръгнем на война срещу контрабандната търговия при абсолютно неработещата икономика на Черна гора, това означава да работим срещу народа, да го осъдим на бедност, а ние сме избрани от този народ."
Респондент депутат в Скупщината на Черна гора предлага политическа версия за обвиненията срещу висши черногорски политици, че ръководят контрабандата или се облагодетелстват от нея: "Всичко това се използва във вреда на референдума. Има три основни атаки - срещу Джуканович - символ на борбата за независимост, срещу външния министър Луковец, който е на прочерногорски позиции, и срещу полицията, изиграла важна роля като противотежест на огромния натиск на ЮНА".
В Черна гора близо до границата със Сърбия се намира най-големият пазар на крадени коли в района на Югославия, който се ползва от много други страни в региона. Тук се предлагат коли от Западна Европа на по-ниски цени от пазарните. Възможностите са разнообразни: може да се купи кола за 800-1000 марки, но също така мерцедеси и беемве от най-новите модели за около 20 000 марки. Властите не контролират произхода на колите, а автоканалджиите имат своята философия, че няма потърпевши в този бизнес, защото застрахователните компании в Европа обезщетяват собствениците, а стандартът в региона се повишава.
Контрабандата или като цяло черната икономика в Черна гора се е издигнала до висотата на наука и се е превърнала в доста убедителна житейска философия и практика. През 2001 г. официалната статистика признава, че 40% от цялата икономическа активност в Черна гора се пада на черната икономика, неофициалните експерти смятат, че всъщност този процент в определени периоди е два пъти по-висок.
След терористичните актове на 11 септември единствената суровина, която Черна гора предлага на световните пазари, загуби своята добра цена. Кризата, която обхвана най-големите потребители на алуминий - самолетостроенето, чувствително намали поръчките към алуминиевия завод в Подгорица, дори някои вече сключени сделки са спрени.
Надеждите на черногорците за икономически просперитет са свързани най-вече с туризма. Природните дадености на страната крият големи възможности в това отношение - от ски-курорти и алпинизъм до лечебни бани и луксозни морски круизи. Най-богати на перспективи са курортите по адриатическото крайбрежие. Там, наред с добре запазените исторически и културни паметници, все още функционират хотелски комплекси и вили, останали от времето на Титовата партийна върхушка. Вече поовехтели, мегаломански, с мраморни фоайета и екзотична растителност и с много неизползвани площи и възможности. Засега обаче тази стопанска перспектива остава мираж, главно поради слабата инфраструктура, недостатъчен и неудобен транспорт, несъразмерни цени на стоките и услугите. Засега адриатическото крайбрежие е привлекателно главно за албанските туристи от Косово и Албания. Те са привлечени от възможността да пребивават в луксозен курорт, където същевременно се чувстват сред свои поради факта, че голяма част от местните жители са албанци. Едновременно с това мястото е подходящо за пилеене на всякакви незаконно спечелени пари, без страх, че може да бъде проследен от някого пътят на парите. Има известна тръпка и във възможността да се разполагаш в места, които са били любимите за отдих на бившата сръбска номенклатура. Респондент от Албания потвърди, че сред неговите сънародници през летния сезон на 2001 г. е било извънредно престижно да се похвалиш, че си летувал в адриатическите курорти на Черна гора. Според местните власти, туристически агенции и анкетираните хотелиери и ресторантьори около 100 хиляди туристи от Албания и Косово са летували през сезон 2001 г. в адриатическите курорти.

Политика и обществени нагласи

Днес най-актуалният въпрос в Черна гора е този за референдума за независимост. Всички анкетирани са категорични, че референдум ще има. Очакванията са, че през пролетта на 2002 година той трябва да бъде насрочен и проведен. Според управляващата коалиция референдумът е най-легитимният път за тестване на политическата воля на населението и за конституционализиране на Черна гора като самостоятелна държава. Представители на черногорския интелектуален елит в столицата Подгорица са толкова сигурни в положителните резултати от референдума, че дори ни канят на 12 юли 2002 г.(националния празник на Черна гора) да пием по чаша шампанско за "възстановяване на една стара и горда държавност - на Република Черна гора".
През последните три-четири години управляващите в Подгорица провеждат политика на крайно отчуждаване от Сърбия и бойкотиране на всички федеративни институции. Една от причините за това е желанието за дистанциране от политиката на Слободан Милошевич, която доведе до войни, жертви и икономически санкции срещу Югославия.
Другата причина е свързана със стремежа за възстановяване на загубената преди около 80 години самостоятелна държавност.
Целенасочената сръбска политика и пропаганда са довели до специфично двойствено самосъзнание като сърби-черногорци, т.е. сърби от Черна гора. С разпадането на Югославия през 90-те години започва обратен процес на търсене и възстановяване на собствено черногорска национална идентичност, различна от сръбската. Привличат се и се излагат множество исторически аргументи. По думите на двама академици от Дукленската академия на науките и изкуствата и писатели от местния ПЕН център, както и на творци от Association of fine Artists of Montenegro, "те са за абсолютна независимост, тъй като Черна гора има държавна традиция, по-стара и по-дълготрайна от тази на сърбите. Близо 900 години Черна гора е била независима държава."
Интелектуалците изтъкват тезата, че включването на Черна гора в Югославия не е било обединение, а окупация, придружена с извънредни насилия от страна на сърбите срещу местната съпротива, които са довели до над 7000 жертви в периода между 1919 и 1927 г. Членовете на Дукленската академия на науките и изкуствата подчертаха, че едва през последните три години е възможно за тези събития да се говори истината съвсем открито.
Те смятат, че е била изпусната удобна ситуация за провеждането на референдума през април-май-юни 2001 г., когато по техни данни над 62% от населението са щели да гласуват в полза на отделянето на Черна гора от федерацията. По техните думи "драматизмът около референдума е сръбска пропаганда и под натиска на международната общност той бил отложен".
Някои от черногорските интелектуалци сочат дори географски фактори, които да защитят идеята за независимата държава: "В културен смисъл Черна гора и Сърбия са неестествен съюз. Територията на Сърбия принадлежи към Дунавска Европа, а на Черна гора - към Средиземноморска Европа. Културно близки държави, като Чехия и Словакия, Русия и Украйна се разделят, а какво остава за тези, чиито основни елементи принадлежат към различни културни масиви?".
Радикалните настроения на черногорските интелектуалци имат своята най-ярка изява в резолюцията на местния ПЕН център, където с най-остри думи се атакува "агресивният великосърбизъм". В края на този текст интелектуалците заключават: "Ние поддържаме референдума. Но в този случай жребият трябва да бъде ясен и точен и да отразява дългосрочните интереси на Черна гора. За нас има само два избора - Черна гора като суверенна и модерна държава, или Черна гора като сръбска провинция".
Острите антисръбски настроения, както и засилените нагласи за независимост се потвърдиха и от интервютата с депутатите от Черногорския парламент, както и с респонденти от Съюза на свободните синдикати. Съществува консенсус за необходимостта от провеждането на референдум и пълно дистанциране от великосръбската асимилационна политика. Преобладаващата част от политиците напомнят, че "сърбите са поробители, че през 1918 г. сърбите ликвидираха автокефалната Черногорска православна църква и я присъединиха към Сръбската патриаршия."
Някои интелектуалци са убедени, че от голяма важност за бъдещето на републиката е предаването на част от властта, свързана с взимането на решения за развитието на Черна гора, от федералното правителство. Респондент художник, запален привърженик на Джуканович, твърди: "Сега всички си прехвърлят отговорността. Когато вината е в черногорския политик, той си измива ръцете с колегата си от Сърбия. Или пристигат сръбски политици и като се представят за радетели за черногорската независимост, преследват свои интереси, включително и в трафиците. Ако сме самостоятелни, ще знаем кой какво прави в тази страна и виновните ще носят своята отговорност".
По въпроса за независимостта, за разлика от политическия и културния елит, черногорското общество е разделено. "Интегристите", които са в момента доста по-малко от 40% от населението, желаят Черна гора да остане във федерацията. Най-често те изтъкват традиционните исторически връзки между черногорци и сърби, които били особено силни през последните 80 години в рамките на Югославия. Не малко черногорци живеят в Сърбия, а процентът на смесените бракове между сърби и черногорци е най-голям в рамките на бивша Югославия. Като аргумент се сочат слабите икономически възможности на Черна гора да съществува като самостоятелна държава, както и албанският фактор, който би могъл в някакъв момент да дестабилизира малката република. Основен изразител на желаещите да се запази федерацията е опозиционната коалиция "За Югославия". Тяхната позиция също подкрепя провеждането на референдум, желаят обаче предефиниране на отношенията между Сърбия и Черна гора, но в рамките на федерацията. Управляващата коалиция смята, че сръбско-черногорската федерация има фундаментален дефект. Депутатите от мнозинството казват, че "проблемът не е в политиката на Милошевич, а в самата конструкция. С излизането на четири от републиките от федерацията е нарушен балансът. От едната страна стоят 650 хиляди черногорци, а от другата 10 милиона сърби. При такава конструкция е невъзможно Черна гора да бъде равноправна - доминацията на Сърбия е безспорна".
Опасенията от граждански размирици по време и след референдума вече не са актуални. Имали са своите основания по време на управлението на Слободан Милошевич. Днес обстановката е значително по-спокойна, населението е все по-близо до консенсус за възстановяване на независимостта и липсват условия, които да доведат до крайно радикализиране на черногорското общество. От своя страна в Сърбия и за сръбското общество отделянето на Черна гора се приема като вътрешночерногорски въпрос. Разбира се, респондентите сърби често със сарказъм предричат крах на черногорската икономика след евентуална раздяла. Агресията обаче се изключва на всички обществени нива. Всеобщо е мнението както на политическите анализатори, така и на обикновените хора в Белград, че "след толкова войни хората и в Сърбия, и в Черна гора са узрели за "нежна раздяла" по модела на Чехия и Словакия.
От всички многобройни разговори, които проведохме по темата за независимостта и предстоящия референдум, установихме, че преобладаващата част от черногорците, без разлика на образователния и социалния им статус, имат държавнотворческия идеал на Словения. Радетелите за независима Република Черна гора привиждат едно чудесно бъдеще за своята държава по модела на Словения. Тези респонденти обикновено отхвърлят опитите ни да предложим едно обективно сравняване на геополитическите и икономическите дадености на двете малки републики, отговорът обикновено е: "Тези неща се компенсират. Те имат едно, а ние имаме друго. Те имат едни съседи, ние пък други".

Албанският фактор в Черна гора и междуетническите отношения

Албанците и техните перспективи

Албанците в Черна гора са около 45 000 според експертите и близо 40 000 според преброяването от 1991 г. Преобладаващо населяват източните и югоизточните райони на страната, като в определени населени места са концентрирани и съставляват мнозинството от населението: в общините Плав и Гусине са около 20% и са мюсюлмани по вероизповедание, в Тузи, южно от Подгорица, съставляват около 90% от населението и са разпределени приблизително 1:1 мюсюлмани и католици. В столицата Подгорица също живеят значителен брой албанци - мюсюлмани и католици. Следващите значителни концентрации са на Адриатика - в Улцин около 85% от населението, в Бар - над 40%. Статистиката няма данни за религиозното разделение на албанците, но според експерти като съветника на президента по етническите проблеми все пак значително повече са албанците мюсюлмани.
Според респондентите албанците са религиозно индиферентни и поради това няма особени различия между тях, породени от конфесионалната им принадлежност. Смесените бракове между мюсюлмани и католици са нещо обичайно, критериите, по които бащите одобряват избора на децата си, са принадлежност към определена фамилия и имотното състояние. Взаимоотношенията в семействата са подчинени на строгите патриархални норми и безспорния авторитет на бащата или на най-възрастния мъж. Младите знаят Кануна на Лека Дукагини повърхностно, но често се подчиняват на правила, без да съзнават, че са част от Кануна. По-старото поколение уважава Кануна и го спазва.
Модернизацията и икономическата миграция, които са разкъсали големите фисове, че дори и по-малките нуклеарни семейства, колкото и да е странно, не са разрушили семейните връзки и патриархалните правила. В Плав и Гусине, в Тузи също, срещаме млади мъже, които са останали единствени представители на семействата си в Черна гора. Родителите им, многобройните братя и сестри със своите съпрузи и деца са в САЩ или в Западна Европа. По някакви вътрешни правила младите мъже стоят в родните си места, най-често безработни, и се грижат за фамилната къща и земята.
От разговорите с респонденти в Гусине оставаме с впечатлението, че обикновено това са най-малките синове в семейството. Многобройните роднини изпращат редовно валута и поради това младите мъже (между 20 и 28-годишни) са добре облечени, седят в кафенето и се чудят как да убиват времето. Всичките са неженени, защото според традицията родителите трябва да изберат или одобрят бъдещите им съпруги, а те са далече. За външния наблюдател тази ситуация изглежда твърде потискаща за млади и енергични мъже, които освен това са и образовани. Всичките ни събеседници имат завършено средно образование, а един от тях е завършил през 1992 г. журналистика в Прищина. Именно от този висшист за първи път научаваме, че в Черна гора не се признават дипломите, получени в Прищинския университет, и е невъзможно да намериш работа с диплома от там. В следващите дни доста често чувахме това оплакване от албанците, този факт потвърдиха и от Съюза на свободните синдикати.
На въпроса къде са близките им, респондентът журналист разказа, че 17 души от неговото семейство са от 1968 г. в Ню Йорк; оттам подхващаме темата за терористичните атаки от 11 септември. Оказва се, че цялата емиграция от Гусине е в САЩ и градът е прекарал тревожна нощ пред телевизорите и радиоапаратите, а сетне и в усилията да установи телефонна връзка с роднините си. Един от нашите събеседници има двама братя, които живеят в Манхатън, а друг има 7 сестри също някъде в Ню Йорк. Независимо от това, че са се страхували за близките си, отказват да дадат оценка на случилото се.
Променяме темата и мъжете отговарят на нашите въпроси защо трябва да живеят далеч от семействата си, в самота и без работа: "Какво ви задържа тук?" С удоволствие разказват за своето родно място: "Тук сме от времената на древната Илирия. В Гусине и околните села живеем в момента около 4000 души потомци на илирите." Препоръчват ни да прочетем книгата на Едит Дуран, която очевидно ценят изключително високо, защото е написала патриотична история на албанците и от нея може да се научи, че през ХVII век Гусине е бил център на търговията между Шкодра, Улцин и Нови пазар. "Необходимо е да сме тук, за да поддържаме къщите, да строим дори нови и по-големи на своята земя, защото рано или късно всички ще се върнат".
В следващите дни, когато разговаряме с албанци в Тузи и на други места, разбираме, че това е обмислена вътрешнообщностна стратегия - онези представители на родовете, които са останали в Черна гора, изпълняват мисия - те пазят земята, отказват да я продават независимо от цената, която им се предлага, поддържат къщите, строят нови и очакват "завръщането". Край Тузи разпитваме за инцидент, свързан с черногорци, които пристигнали да купуват земя като терен за строежи, но били прогонени с пушки. Респондент, местен полицай албанец, отговоря съвсем откровено: "Наистина беше заради земята, разберете, не можем да продаваме земя - ще се върнат роднините ни и трябва да има терени за техните къщи."
Размишляваме дали това е някаква нова митология за завръщането. Изпълнени сме със съмнения, че хора, които от 20-30 години живеят в Ню Йорк или другаде в САЩ, биха се върнали. Вероятно земята и новите къщи се пазят за "други свои", ако някой ден решат да дойдат. Например в Улцин научаваме, че албанци от Косово купуват интензивно къщи - говори се за около 3000 души, които са купили имоти по крайбрежието. Респондентка от Тузи ни казва: "Слухове са, че купуват къщи в Бар, косоварите предпочитат Улцин и там изкупуват къщите".
Голям брой албански бежанци от Косово са били настанени в Черна гора по време на кризата и бомбардировките на НАТО, но веднага след изтеглянето на сръбската армия и разполагането на КФОР те се завръщат в Косово. Слуховете говорят, че около 20 000 от тези бежанци са останали незаконно или при роднини да пребивават в Черна гора, но местните респонденти албанци и черногорци отхвърлят това. Представители на институциите също потвърждават, че бежанците са напуснали. В Черна гора са останали само бежанците роми и сърби. Твърдят, че е незначителен броят на останалите в Черна гора косовари.
В действителност обаче реалното присъствие на албанци от Косово и Албания е значително по-голямо, макар трудно да може да се обхване поради неговата подвижност и неустановен статут.
Сред редките представители на политическия елит, които се безпокоят от албанския фактор и го съобщават открито, е респондент, представител на СНП (Социалистическа народна партия). На нашия въпрос: "Възможно ли е повторение на македонския сценарий в Черна гора?", той отговаря: "Възможно е. Албанците са убедени, че ще осъществят всички национални права по-лесно в независима Черна гора, отколкото във ФРЮ, и ще подкрепят референдума. Едновременно с това тече процес на скрито етническо прочистване - от края на юни до края на август албанците са купили 3000 имота по адриатическото крайбрежие." Същият политик твърди, че през септември гражданите, които подкрепят независимостта на Черна гора, са спаднали с 10% (на 52% от 62%), защото силно са обезпокоени от актове на насилия, извършвани от хора, които идват от Косово.
На всички респонденти задаваме въпроса: "Дали наистина съществува албанска армия за освобождение на Плав и Гусине?", тъй като подобни информации имаше в международните медии и това бе една от причините да започнем нашето проучване. Никой от нашите събеседници не потвърждава наличието на такава армия, но предлагат версии - безпокойство от закупуването на имоти от албанци, а също и от непродаването им пак от тях, всекидневно прехвърляне на косовари през границата, като съществува убеждението, че като се възползват от туристическия сезон и от нелегалните възможности за престой в републиката, съществува едно постоянно присъствие на 15 000 - 20 000 албанци от Косово.
Нашите млади приятели в Гусине силно се безпокоят, когато им задаваме въпроса за армията за освобождение, искат уверения, че не ги провокираме умишлено, че няма да пострадат заради разговора с нас. Разговорът ни става нервен, напрегнат и изпълнен с подозрителност. Един от тях дори си тръгва демонстративно. Респондентите: "Ние имаме повече права от братята ни в Македония. Искаме по мирен начин да постигнем своето. Имаме две, дори вече три албански партии и искаме чрез тях да решаваме проблемите." Реплика на нашия екип: "Когато бяхме в Тетово в края на 90-те години, всички ни уверяваха, че живеят мирно, че имат своите политически партии и представители, че искат само повече права, без каквито и да било сепаратистки тенденции, а сетне се сбиха непримиримо и на практика обособиха чисто албански територии?". Отговориха ни с мрачен хумор: "Било е военна тайна, затова не са ви казали, че ще се бият!" Риторичен въпрос от наша страна, който остава без отговор: "И вие ли пазите военна тайна по въпроса за армията за освобождение на Плав и Гусине и въобще за бъдещите ви проекти?".
Албанците в Черна гора от всички региони потвърждават, че спазват Кануна, но преди 30 години враждуващите родове са се помирили по решение на старейшините и оттогава няма случаи на кръвно отмъщение. Единствено в Тузи ни разказват за съвсем скорошен (през 2001 г.) случай на убийство поради кръвно отмъщение. Враждата датира от преди 22 години и убийството, което сложило край на тази вражда, е извършено в САЩ.
Определено в Гусине и Плав, може би поради това, че са съвсем близо до границата с Косово и със Северна Албания, албанците са по-затворени, по-нервни, чувства се нещо недоизказано и напрегнато като тетива. Всъщност всички те са от една и съща високопланинска област Малесия, както и албанците в Тузи. Наричат себе си малисори, т.е. планинци. Всички ни убеждават, че живеят много добре с мюсюлманите-бошняци и с черногорците и са във всичко заедно. Когато ги питаме обаче, защо се събират именно в това кафене, отговарят ни откровено: "Защото го държи наш - албанец".
Питаме нашата сънародничка как усеща тя нещата със съвместното съжителство между черногорците и албанците: "Албанците тук са като в Македония. Живее им се мирно и тихо, но ако някой дойде и каже "хайде!" - ще тръгнат. Съвършено дезинтегрирани са от черногорското общество, макар никой да не го формулира и признава, само ракията си пият понякога заедно".
По въпроса за референдума албанците не дават еднозначен отговор. Проспериращите албанци от крайбрежието са категорични, че ще участват в референдума и са за абсолютна независимост на Черна гора. Очакват още по-добри възможности за бизнес и особено за туризма. Те са най-спокойни, отворени и отхвърлят всякакви варианти за сепаратизъм, за вражда, за каквито и да било междуетнически противоречия, които биха накърнили бизнеса.
Отговорът на респондентите от Плав и Гусине е в техния мрачен и дистанциран стил: "На нас ни е все едно дали Черна гора ще остане във федерацията, или ще бъде независима. Няма да гласуваме, а черногорците, както искат. Ние бихме гласували само ако става дума за специален статут на селищата с албанско население".
В Тузи пък албанците са раздвоени - от една страна им се струва, че е чудесно да живеят в независима Черна гора, а от друга имат своите опасения: "Това означава, че ще бъдем отделени от Косово с държавна граница. Ако това се случи, ние тук сме малко, ще ни асимилират, а това е лошо". Въпрос: "Ако албанците от Косово и от Македония се обединят...? Отговор: "Питате за Велика Албания, но това означава много кръв да се пролее, не, не искаме този вариант..."
Всички са единодушни само за едно - отделянето на Черна гора зависи от решенията на Великите сили и НАТО.

Другите етнически и религиозни общности

Според преброяването от 1991 г. сърбите в Черна гора са около 9% от населението. Разбира се, това е въпрос на самоопределение и в този процент са включени не само преселници от Сърбия в различни периоди от историята, но и черногорци със сръбско национално самосъзнание. В Черна гора живеят също сръбски бежанци от Косово и от Босна, които водят мизерно съществуване в хотелски и други обществени сгради, приспособени в нещо средно между общежития и типични бежански лагери.
Във високопланинския ски-курорт Колашин разговаряме с бежанци от Косово. Оставили са там къщите и покъщнината си и са намерили подслон при роднини в този град, живеят и под наем, понякога цели семейства в една стая. Не виждат никаква перспектива да се върнат по домовете си в Косово, защото техните апартаменти или къщи са вече заети от албанци. Същата безперспективност, както на бежанците, които интервюираме вече две години в Сърбия.
Мюсюлманите, част от които вече търсят нова идентификация като бошняци, съставляват 15% от населението. Преобладаващо населяват северните и северозападните райони на Черна гора - общините Плевля, Биело поле, Беране, Рожайе, където са мнозинство. Всъщност етнонимът бошняци като равнозначен на мюсюлмани се използва основно от интелектуалците, политическия елит и доста по-рядко сред обикновените хора. Тази идентификация с мюсюлманите в Босна започва веднага след войната и с нея се самоопределя част от мюсюлманското население в Сърбия и Черна гора, като този процес е най-избистрен в областта Санджак в Сърбия. Голяма част от младежите мюсюлмани предпочитат да учат в университетите в Сараево.
Връзките между мюсюлманите в Черна гора, тези в Санджак и бошняците в Босна са много близки и сред елитите съвсем определено са модерни тезите за общия етнически и културен генезис. Част от мюсюлманите, които живеят в селища с преобладаващо албанско население, например по крайбрежието или в Рожайе, знаят и албански език, срещат се и смесени бракове.
Това не означава идилично съвместно съжителство. Доста са затворени едни към други, но не проявяват външна агресивност. Мюсюлманите респонденти признават, че силно се безпокоят албанците да не предизвикат сблъсъци чрез сепаратистки искания, както в Македония. По тази причина те имат еднозначно отношение към референдума за независимост - ще гласуват за запазване на федерацията. Убедени са, че това би попречило на албанците да налагат искания със сила или да откъсват територии. И на второ място, те се страхуват от факта, че ще живеят разделени от роднините и близките си в Санджак чрез държавна граница. Това, че областта, която населяват компактно, е разполовена административно между Сърбия и Черна гора, ги прави автоматично привърженици на съхраняването на някаква форма на съюз между двете републики.
Политическите представители на мюсюлманите, както и онези от тях, които участват в местните власти, не желаят съвсем открито да декларират, че са за запазване на федерацията със Сърбия, но за външния наблюдател е съвсем ясно, че вътрешно и скрито те са против разделянето. Респондент общински кмет в началото ни казва със заобикалки: "Аз самият, както и нашата партия, съм за самостоятелна Черна гора, но все пак мисля, че Сърбия и Черна гора са доста свързани политически, икономически, исторически. Може би все пак по-здравомислещо е да направим някаква хлабава конфедерация. Всеки да си знае къщата, икономическите интереси..., но заедно." Към края на разговора той все пак примирено споделя: "Да ви кажа честно, аз бях против това и Югославия да се разпадне. В крайна сметка, както решат международните фактори, така ще стане."
Ромите и египтяните от Косово, които са намерили убежище от гоненията в Черна гора, са близо 8000. Прави впечатление, че те са в по-добро състояние, отколкото ромите бежанци в Сърбия. Дали се дължи на по-систематизирани и щедри помощи от международните хуманитарни организации, или на "социалната" черна икономика, или пък на огромния процент (60%) от БВП на Черна гора, който се изразходва за социални дейности, но в Черна гора не се натрапват драматични и фрапиращи картини на мизерия на ромите. Всъщност срещат се просещи и скитащи роми, но те присъстват някак си ненатрапчиво.
Никой от респондентите от другите етнически малцинства или сред черногорците не спомена в Черна гора да има тежък проблем с местните роми или пък с придошлите от Косово. В столицата Подгорица забелязахме сдържано, но толерантно отношение на гражданите към скитащите ромски хлапета и просещите майки. Това спокойствие вероятно е привидно, защото е очевидно, че децата на бежанците не посещават училище, че в общата висока безработица е невъзможно да се намери заетост за ромите, вероятно те са изпаднали и извън здравната система на републиката. Това със сигурност е още един от скритите проблеми в Черна гора, който рано или късно ще излезе с целия си драматизъм на повърхността.

Албанците в Черна гора в контекста на албанския национален въпрос

Албанските политици и възгледите им за интеграционните процеси

При нашите интервюта по повод черногорската независимост многократно чуваме една и съща реплика от жени, мъже, политици и обикновени хора: "Всеки трябва да е стопанин в къщата си, всеки трябва да си знае къщата..."
В географията е скрит кодът на този рефрен. В планините на Черна гора много рядко се срещат села в обичайния смисъл на тази дума. Съществуват разпръснати къщи в планината, често построени сред недостъпни височини или близо до пътя, но винаги уединени и поне от няколко посоки обезопасени от природата като крепости. Рядко се срещат 2 или 3 къщи, групирани в близост една до друга. Ясно е, че стопанинът на подобен дом сам е господар на всички и на всичко. Невъзможно е да си представим, че главата на семейството, който се грижи и носи отговорността за прехраната и оцеляването на цялата фамилия, би допуснал представител на властта (например данъчен чиновник) в непристъпния си дом. Още по-трудно е да си представим как се разбира идеята за интеграция в черногорското общество, когато неговият фундамент е в културата и способността да живееш и просперираш сам или с подкрепата на рода и нуклеарното семейство, и най-много съвместно с доверените съседи и приятели.
Очевидно е, че хората, които живеят извън градовете в планините, са независими и биха искали сами да управляват живота си. Това е характерно не само за албанците, но и за черногорците. Поради това никога не разбираме крие ли се някакво двусмислие в тази реплика, когато я чуваме от албанците. Дали това се отнася за независимостта на Черна гора, или за повече независимост на албанците в републиката?
Някои от респондентите албанци признават, че съществува дистанцираност в отношенията им с черногорците: "Черногорците не ни обичат. Особено след войната в Босна и Косово се прекъснаха много приятелства, защото отношенията се изпълниха с подозрения."
Търсим отговор на въпросите си при албанските политици. В парламента на Черна гора, който се състои от 77 депутати, има двама албански парламентаристи. Един от депутатите, член на ДСЧГ (Демократичен съюз в Черна гора), е лежал две години в затвор, по времето на СФРЮ, за иредентизъм. Той е един от инициаторите и авторите на Меморандум за специален статут на етническите албанци в Черна гора, който е приет през 1992 г. и в който се поставя искане за директни културни, образователни и икономически връзки на албанците с тяхната родина майка (има се предвид Албания), както и с всички други албански територии в бивша Югославия.
Като привърженик на радикалните искания, той отговаря на въпроса ни какъв статут трябва да получат албанците в републиката: "В местата, където албанците са автохтонни, те трябва сами да решават съдбата си, да имат развито локално самоуправление с териториална автономност. Имаме 5 хиляди хотела по Адриатика, които са управлявани от централната власт." Реплика от нас: "Най-луксозните хотели в Улцин са албанска собственост, стопанисването на плажовете - също, от какво сте недоволен?" Отговор: "Това са албанци, които са верни на партията на власт. И Милошевич е имал албанци [има предвид колаборационисти]. Истината е, че по всякакъв начин се опитват да ни омаловажат - в парламента нашите предложения не се разглеждат, сред директорите на бордовете всички са членове на ДПС [партията на Джуканович], в противен случай не могат да заемат тези постове. В Съвета за правосъдие, който избира съдиите, няма нито един албанец. В повечето съдилища няма нито един албанец, нито във Върховния съд, нито в стопанския съд, в самия Улцин и председателят на съда, и прокурорът не са албанци. По перфиден начин ние, албанците, сме маргинализирани."
На нашите въпроси за степента на интеграция на албанците в Черна гора, получаваме съвсем ясна позиция: "Албанците в Черна гора са част от албанския народ. Проблемите на албанците тук са същите като проблемите на всички албанци, които са извън държавата-майка. В Югославия не се създава една албанска република, макар албанците да са субект, който е специфичен по култура и език, а са разпръснати и поделени из републиките". Напрежението в разговора се засилва, когато нашият интервюиращ задава въпроса: "Има ли опасност от македонски сценарий за Черна гора?
Албанците да започнат да искат правата си с оръжие?" Отговор: "Въпросът ви не е добър, въпросът е дали албанците имат изобщо права в Черна гора, в Македония. Опасен е този, който не дава права, а не този, който търси права".
Друг парламентарист от ДСА (Демократичен съюз на албанците) твърди, че нито едно правителство, което няма проект за ясно отношение към малцинствените народи, не може да бъде успешно. Лидерите на ДСА изискват ясна платформа в това отношение и, разбира се, нейното осъществяване, като са убедени, че по този начин ще защитят не само интереса на албанците, но и общия интерес на Черна гора: "Неща като пропорционална застъпеност, двукамарен парламент и право на използване на вето на малцинството могат да изглеждат еретични, но бързо ще видим, че те са насъщно потребни на Черна гора заради нейната стабилност, мир и просперитет."
Съществува и нова трета албанска партия в Черна гора - ПДП (Партия за демократичен просперитет), която се опитва да се наложи като гражданска партия, в противовес на другите две албански партии, които са изградили вече образа на националистически. Лидерите на новата партия обвиняват местните чиновници в Улцин, както и представителите на ДСЧГ, в злоупотреби на местно ниво. Особено скандални са обвиненията за злоупотреби с фондовете на ЕС за компенсация на семействата, приели бежанци от Косово.
Привържениците на новата партия са по-компромисно настроени в името на доброто съжителство, но по отношение на албанския език и неговата употреба имат единомислие с другите партии: "На локално ниво албанците имат право на превод в институциите, но в Скупщината - не. Дискусиите би трябвало да се водят и на албански език с превод". Представителите на ПДП като цяло са за една по умерена линия на искания на албанците в Черна гора, за сътрудничество с общонационалните черногорски партии и за независимост на републиката.
Очевидно, че е много трудно да се направи достоверна прогноза за перспективите на черногорските албанци в цялостния контекст на Балканите. Твърде различни са настроенията им, според общината, която населяват, противоречиви са и позициите на техните партийни водачи. Има и съвършено обективни противоречия в албанската общност, предизвикани от сблъсъка на икономически и властови интереси. На места, където албанците биха искали да живеят както досега, без напрежение и в мир, за да продължат успешния си бизнес, политиците се борят за преразпределение на икономическите ниши и са склонни към авантюризъм и създаване на огнища на напрежение. Другаде, където хората се чувстват притиснати от безработицата, а са и в близост до границите с Косово и Северна Албания, желанието им е за повече близост и обединение със сънародниците от съседните държави. Някои пък просто живеят в напрегнато очакване да се случи нещо, за да определят своята позиция и да заемат полагащото им се място.
Точно когато нашият екип се намира в затруднение да направи реалистична прогноза, ние срещаме нашия нов респондент - командир и дългогодишен боец от АОК. Той ни помага да попълним липсите в нашата моментна картина на албанските перспективи в Черна гора и на Балканите. Поради това намираме за необходимо да приложим подробно, макар и не изцяло, нашите разговори с този респондент, когото ще наричаме в текста така, както се обръщахме към него по време на нашите контакти - Команданте Дж.

Разказите и размишленията на един уморен командир от АОК

Команданте Дж. е на 34 години, родом от малко селце близо до Дреница, област Косово. Принадлежи към големия фис Тачи. Той е слаб, жилав и изглежда доста състарен. По-късно, когато вечеряме заедно, разбираме, че партизанските години и напрежението в горите на Косово, месеците в затвора са съсипали стомаха му - храни се без апетит, едва отпива от чашата, бои се от криза. Има невероятно изострени рефлекси - в късната вечер той усеща, че го наблюдаваме от терасата на крепостта, оглежда се във всички посоки и внезапно изчезва, безшумен и пъргав като горски хищник.
Нашият респондент има пет сестри и двама братя, по този повод размишлява, че раждаемостта сред албанците в Косово е спаднала и сега младите не искат да имат повече от 2-3, най-много 4 деца. Той самият се е оженил преди една година, като сам е избрал жена си - 30-годишна, завършила икономическо образование. Имат дъщеря и Команданте планира още една дъщеря и двама сина. Нашият приятел бил оженен от родителите си през 1993 г. за жена, която те са му посочили и която са договорили с нейните родители, както повелява Кануна. Оженили се в Германия и бракът траял пет години като безкраен кошмар. Разказва с тъга, че няма нищо по-страшно от този обичай, който може да те събере с жена, с която да живееш като с враг, от която трябва да криеш всичко...
Върнал се в Косово и се развел. Родителите отново се опитали да му намерят съпруга, но този път се възпротивил. При скитанията си в Косово случайно срещнал жената, в която се влюбил и която е негова съпруга сега. Вярва, че Бог му е помогнал в момент, когато се е чувствал много зле. Трудно му е да отговори на нашия въпрос кой Бог, защото е мюсюлманин, но много се е уповавал на Библията, която детайлно е прочел, докато е бил в Германия.
Все пак се подчинил на традицията и поискал разрешение за новия си брак, както повелява Кануна, от родителите на първата си жена. Неговите родители му простили развода и приели новата му жена, а от своя страна родителите на бившата му жена дали своята благословия да се ожени повторно. Брачният му пръстен е като на истински боец-патриот - красив двуглав орел с разперени криле.
Команданте Дж. е работил 15 години в Германия, но се завръща в Косово веднага, когато започва създаването на АОК: "Това беше най-важният момент в живота ми, когато влязох в АОК и воювах за свобода и независимост". Воюва в Джаковица, Призрен, Прешево, Буяновац, стигнал е до Куманово.
Началото е поставено от няколко младежи, които дават клетва да отмъстят за 30 убити от фиса Бериша. Много бързо към тях започват да се присъединяват радикално настроени албанци не само от Косово, но от Македония, Албания и Черна гора. През 1999 г. АОК наброява 10 000 бойци, които са разпределени на 4 групи по 2500 човека и които действат в различни оперативни зони. Генерал на тяхната оперативна зона и на тяхната част е около 50-годишен, умен и добър офицер, родом от Дебър, Македония.
Нашият Команданте е командвал 100 човека и на нашия въпрос как е бил определен за командващ на рота от 100 бойци, отговаря: "Е, не всичко мога да ви кажа. Това е военна тайна." В АОК освен албанци са воювали офицери от Словения, Италия, Русия. Един от най-добрите снайперисти бил германец-наемник. Специален отряд от снайперисти жени, албанки от Македония, се прочул със смелостта си. След това жените се върнали в Македония и някои от тях се омъжили.
Разказва ни подробно за войната - бил е раняван в крака от шрапнел. Разчитали са на полеви болници, а тежко ранените прехвърляли с хеликоптери в Албания, в Елшар, близо до Кукас, а най-тежките случаи в Тирана. Признава, че по време на войната са загинали повече цивилни, а АОК е дала малко жертви. Според Команданте от неговата част от 2500 души са убити 100 човека. "Впрочем сърбите загубиха 1500 бойци", допълва той за сравнение. Във връзка с жертвите той коментира: "На предстоящите избори ще спечели Ругова, защото всички, които са загубили близки във войната, намират за виновен Хашим Тачи."
На въпроса ни как точно семействата са решавали своето участие, дава за пример своето: "Ние сме трима братя, но само аз бях боец, другите двама участваха във финансирането и закупуването на оръжие. Всяка фамилия решава според възможностите си - повече бойци или повече данък, или доброволни дарения. Всички участват". Питаме за революционния данък: "Колко е облагането за свободата и от всички ли се събира - например от турците, бошняците и ромите събира ли се?" Команданте Дж.: "Данъкът за свободата е 3% от доходите, независимо какви са, и се събира само от албанците навсякъде по света."
След разформироването на АОК нашият респондент се включва в логистичната подкрепа на въоръжените групи в Прешево и Буяновац. Заловен е от войниците на КФОР и престоява няколко месеца във военния арест в германската зона. Прави любопитен коментар, че е щастлив, че не е бил задържан в американския арест, където са го изпратили първоначално. Когато разбрали, че говори немски, веднага го прехвърлили. Тъй като сме изненадани от коментара му за разликата между затворите, допълва: "В американския арест 1 ден се равнява на 1 месец. Обработват те психически, докато си кажеш всичко. А германците са културна нация - всичко е чисто, прилично и спокойно."
Задаваме му въпроса дали е участвал и в сблъсъците на територията на Македония. Самият той не е участвал, защото командирите са решили, че е добре да стои при съпругата си, след като е младоженец. От неговите 100 бойци повечето се явили като доброволци за Македония, но не всички са били прехвърлени през границата, защото е имало специален подбор, а и преминаването било затруднено от КФОР, извършвало се нелегално: "Преди американците ни казваха на границата с Македония "моля, заповядайте, минавайте", а след падането на Милошевич вече не ни пускаха в Македония".
С горчивина говори за политиката: "Войната в някакъв смисъл е търговия, пазарлък. Всичките, които са при нас в Косово и в Македония [има предвид военните], имат свои интереси. Поради това няма да има скоро решение за статута на Косово, нито пък за проблемите в Македония. Вече не се интересувам от политика - тя е пълна лъжа. Искам да си вадя хляба, защото мисля, че с принуда нищо не може да се постигне". Въпреки това казва, че е готов отново да се бие, ако бъде призован, защото е боец и командир: "Видял съм с очите си какво значи война и категорично съм за мирни решения. Който не е видял, нищо не знае. Но обикновено именно онези, които не са виждали война, вземат решенията и ние се подчиняваме".
Питаме го какво мисли за ситуацията в Македония? Става ясно, че вярва напълно в пропагандните тези на албанските идеолози: "Македония не съществува вече като държава. Границата трябва да е между България и Косово. Какво представлява всъщност Македония според статистиката - един милион албанци, другите са торбеши, а тези, които се наричат македонци, са българи." Допълва за по-красноречиво: "След време българо-албанската граница ще минава през албанската Стара чаршия в Скопие и по река Вардар..."
Въпрос от екипа: "Възможно ли е в Черна гора да се случи същото, както в Македония?". Отговорът на Команданте Дж. е следният: "Възможно е, макар да е известно, че тука албанците имат повече права. Но подобен вариант не трябва да се изключва. Докато не се обединим в една държава всички албанци от Косово и Македония, няма да има мир на Балканите. Когато стане обединението, ще има по-добри възможности и за българите, и за гърците - за икономика, за търговия. Когато се извърши обединението на албанците в една обща държава, Призрен ще бъде център, столица. Така е било преди много години - и Призренската лига, и въобще всичко най-важно в живота на албанците е започвало от Призрен". Въпрос: "А албанците в Гърция броят ли се в това обединение?" Команданте Дж.: "Около 200 000 албанци в Гърция също се включват в обединението. Когато става дума за обединението на албанците, както в Македония и Косово се борихме за мирно обединение, така ще опитаме и в Гърция, а ако не стане мирно, ще воюваме пак". Интервюиращ: "Гърция ще ви затрудни, няма да е лесно да воювате с гърците." Отговор: "Сърбите са истински войници, след като тях победихме, гърците са извънредно лесни за преодоляване." Коментар на нашия екип: "Едва ли НАТО и САЩ в този случай биха били на ваша страна. Няма да можете да разчитате на подкрепа". Отговор: "Вече е късно. Ние нямаме нужда от подкрепа. Ние сме в състояние да се справим сами с последващите битки. Имаме всичко - пари, оръжия, канали, военни лазарети, бойци и стратези в Европа, които да решават събитията".
Разговорът естествено стига до деликатния момент - кой взема решенията, кой подготвя стратегията и тактиката на общоалбанските перспективи. Въпрос от интервюиращия: "Кой всъщност би взел решение, за да започне нова офанзива в Македония, или да се започнат сблъсъци в Черна гора, например? Това известните политически лидери ли са, или пък някои старейшини на фисове, които се намират в сянка?" Отговорът на Команданте Дж.: "Ако зависи от албанците, от обикновените хора, война няма да има. Хората искат да работят и предпочитат мира. Но други решават. Тези решения не се взимат от Тачи, или пък от Ругова, нито пък от македонските албански лидери. Важните решения за бъдещето се взимат отвън. Съществува тайна албанска организация в Западна Европа - те са мозъкът на албанското национално възраждане и обединение. Ако някой носи вина за жертвите, това са те, а не Тачи, който само изпълнява заповеди, нито пък старейшините, които нямат власт при вземането на политически решения. По време на войната Тачи беше фиктивно командир, друг командваше реално." Въпрос: "Кой? Кои са те?". Отговор: "Военна тайна."
Ние обаче сме много настойчиви и предлагаме различни варианти. Обясняваме на нашия респондент, че за учените е извънредно важно да знаят истината за събитията, предлагаме му да напише мемоари, за да остави за поколенията разказ как се случва историята. Той отстъпва и казва: "Аз не мога да напиша, но разказвам на вас, а вие ще запишете събитията". Връща се към нашия настойчив въпрос: "В началото са само четирима организаторите и идейните подбудители на албанската съпротива - в Германия и Швейцария. Свързват се с онези около 30 младежи, желаещи отмъщение в Косово, които се обвързват с беса (клетва на честта). Сетне от четирима тези идейни водачи стават осем и не са старейшини, а просто по-възрастни хора от емигрантите. В някакъв момент този стратегически щаб в Западна Европа нараства до 15 души, които обикновено са в пълна нелегалност, разпръснати в различни градове и държави. Никой не ги е виждал и никой не знае кои са точно и къде се намират в даден момент".
Нашият въпрос е: "Все пак никакво значение ли нямат старейшините в процеса на вземане на решения?". Команданте Дж.: "Тяхната дума се слуша, когато става дума за изискванията и спазването на традицията, но във военната организация те нямат думата." Нашият респондент се вглежда във фотос на корицата на едно списание, което някой от нас държи, и казва: "Това е командир Х. Познавам го, воювали сме заедно, а сега той участва в боевете в Македония". Размишлява за събитията в Македония: "Ние сме толкова задължени на нашите братя в Македония, че никога не можем да им се отплатим. Бяхме длъжни да участваме с въоръжени отряди, както те го правиха няколко години за нас. Подкрепяха ни с оръжие, храни и облекла, освен с жива сила. Разоръжаването, което направи НАТО в Македония, е само символичен акт. Албанците имат много повече оръжие, отколкото е събрано, а и не биха предали действащото оръжие."
На раздяла Команданте Дж. се уговаря с нас, че ще напишем книгата си съвсем точно, че ще запазим дискретност по някои въпроси и подчертава: "Запомнете, докато не се обединят албанците, война ще има на Балканите, ще има и АОК."

Изводи

Отново в стила на спешната антропология целта на нашия дневник е да предложи моментната картина на състоянието на обществото в Черна гора, както и на албанските перспективи на Балканите, без да натрапва коментар и препоръки. Ще изведем само две теми като заключение, които са очертани достатъчно плътно в хода на теренните интервюта:
- Най-актуалният политически въпрос в Черна гора е този за провеждането на референдум за независимост. Необходимостта от провеждането му е консенсусна тема за цялото общество и за всички политически субекти. Всички са единодушни, че какъвто и да е резултатът, референдумът ще даде една по-голяма яснота на държавния статут на републиката и в най-лошия случай ще разхлаби окончателно съюзните връзки със Сърбия. Бъдещето във всички случаи ще бъде на повече независимост, без оглед на това дали е функционално от гледна точка на сигурността и икономическото развитие.
- Несъмнено е, че албанските перспективи за национално възраждане и обединение се формират, разпространяват и реализират стратегически и тактически от външни (извън територията на Балканите) центрове. С оглед на това, макар в черногорското общество да са съвсем слаби опасенията от "албанския фактор", от евентуални напрежения или сблъсъци, те в никакъв случай не могат да бъдат изключени. Трябва да се има предвид, че радикализацията на черногорските албанци е напълно възможна и лесна както поради географското разположение, така и поради доста широкото разпространение навсякъде сред албанските общности на Балканите и по света на идеологията, митологията и стратегията на албанското национално обединение.

Антонина Желязкова



Eкипът, извършил изследването, е в следния състав: Антонина Желязкова - историк-балканист, Валери Григоров - историк-антрополог, Донка Димитрова - лингвист-антрополог, Таня Мангалакова - журналист-балканист и Алма Чауши - преводач-медиатор.