Апология на политическото
Читателят, който ще търси в книгата на Георги Фотев характерните за един трактат хладна систематичност и безстрастна аргументация, ще бъде стъписан още от първия параграф, който е самата противоположност на подобни очаквания: "Политическото е наша човешка съдба. Аристотел, на когото се позоваваме в началото на тази книга, е пояснил, струва ни се, веднъж завинаги, защо политическото е участ на човешкото същество. Не можем да отхвърлим въпросите, които възникват, когато се натъкваме на непокоряващото се на обяснения и го наричаме съдба или участ, защото в такива гранични случаи сме изправени пред радикалната дилема "или-или", т.е. или да останем в жаждата си за смисъл, или да капитулираме в бездънната бездна на безсмислието; или да останем в човешкостта, поемайки нейните неизвестности, тъй като е винаги незавършен проект, или да сключим поробващ и абсурден договор с безумието" (4:11).
Всъщност с тези страстни слова авторът ясно ни предупреждава за драматизма, с който е пропито неговото насочване към високата теория на политиката. Нямаме никакво основание да се съмняваме, че този така нехарактерен тон е неизбежно следствие от действителните хоризонти на изследваната тема, неотделима по същността си от conditio humana.
С течение на годините рефлексията на проф. Георги Фотев върху политиката се е докоснала до всички големи теми на съвременната политическа теория. "Граници на политиката" може да бъде определена като естествено продължение и обобщение на идеите в "политическия цикъл" на големия български социолог, включващ множество публикации, сред които бих откроил книгите "Гражданското общество" (1992), "Криза на легитимността" (1999) и "Смисълът на политиката" (2000). В тях, а и в другите му книги, някои от които са станали легендарни в университетските среди и чието въздействие вече се чувства в рамките на последното поколение български социолози, откриваме собствен понятиен свят и категориален апарат, изграждан търпеливо и прецизно с пълно съзнание за сложността на "нашите науки". И ако всяка последна книга на един мислител неизбежно стъпва на предходните му трудове, то интерпретаторът на "Граници на политиката" се изправя пред непосилната и необхватна задача да анализира постигнатото чрез десетилетни интелектуални усилия. Затова ще се опитаме само да очертаем няколко основни идеи, които смятаме за най-важните с надеждата, че те са смятани за такива и от самия автор.
В книгата си "Понятието за политическо" (Der Begriff des Politischen) (1932) Карл Шмит отбелязва, че всички политически идеи могат да бъдат осмислени и класифицирани въз основа на техния образ на човека, т. е. в зависимост от това дали предполагат "добър" или "лош" по природа човек. С блестящи примери Шмит демонстрира връзката между "антропологическия оптимизъм" и "антропологическия песимизъм", от една страна, и съдържанието на различните анархистки, либерални, авторитарни и пр. теории. Така, по категоричен и неоспорван от никого начин, немският класик утвърждава връзката между политическата антропология и всяко възможно мислене за политиката. Тази връзка присъства и в книгата на проф. Фотев в следния знаменателен пасаж: "Драматизмът, за който става дума, не е маниер. Той се поражда от фундаменталната идея или теза на настоящата книга, а тя е изначалната диалогичност на човешкото битие, от крайността на човешките същества, чиято участ, както казахме, е да са мислими като причастни на политическото."
Редом с безспорното присъствие на Аристотел, в този образ на човека откриваме и влиянието на Хана Арендт, според която множествеността и спонтанността (plurality and spontaneity) са основните характеристики на човешкостта и затова човешкото съжителство започва от приемането на тезата, че "човеците, а не Човекът", живеят на тази земя. Проф. Фотев отдавна е приел и нейната теза, че множествеността е условието на човешкото действане и че човекът се отличава със своята непредсказуемост и способност да инициира нови и нови дела. Дори последните думи на книгата му "Гражданското общество" - "в човека все пак е истинското и вечно начало" - поразително напомнят на финалния цитат от Св. Августин в "Произход и елементи на тоталитаризма" - Initium ut esset homo creatus est (За да се постави ново начало, сътворен бе човекът). Очевидно духовното родство с "великата Хана Арендт", както сам я нарича, не е отскоро и плодотворните следи от него откриваме навсякъде.
Едва ли е възможно да конструираме "добра" или "лоша" човешка природа от думите на проф. Фотев. Но в тях е закодирано специфично понятие за политическо, което е защитено и разгърнато с максимална убедителност, започвайки дори със заглавието. Кодът "граници на политиката" в контекста на подобно разбиране на човека като политическо животно означава както отвореност и гъвкавост, така и ясно осъзнаване за границите на научното дирене. Защото границите на политиката са подвижни и оттук отговорът на въпроса "Що е политика?" се превръща в безкрайна задача. Тъкмо изначалната диалогичност на човека генерира безкрайното предефиниране на политиката.
Подобна методологическа чувствителност не се среща често в полето на политическата рефлексия, където обикновено доминира принципът на монологичността. Още в своята "Криза на легитимността" проф. Фотев е предложил своето разбиране за историческото, според което "историята на човечеството има поливариантно развитие". Поливариантността означава да се приемат като реални предпоставки разнообразни, исторически сложили се светове. С победата си над традиционализма модерният човек и модерното общество се озовават във фрагментарен свят, образуван от обширно множество от автономии. Така модерният човек се оказва в контекста на непрестанно възобновяващи се кризи на легитимността, които често са и кризи на всекидневния живот. Но ако се съгласим с автора, че "една от най-тежките болести на модерността е непрекъснато разтърсващия живота релативизъм" и се опитаме да ситуираме модерния човек в границите на политиката, то ние не можем да избягаме от потискащото чувство, че ние, модерните, правим всичко възможно да мислим човешкото като неполитическо. И нима някой може да бъде упрекван в това, след като оскъдните ресурси на модерността, боравеща с отломките на отминали монологичности, не ни позволяват убедително да си отговорим нито що е политика, нито каква е идеалната държавна уредба, нито как трябва да се живее? Нещо повече - ние, модерните, вече знаем, че тези въпроси са неправилни по самата си същност. Не е ли време да оставим Аристотел да почива в мир, съхранявайки, разбира се, нашето страхопочитание към онези славни времена, когато по земята са крачели истински политически философи и истински "политически животни", изчезнали впоследствие заедно със своята естествена среда - античния полис?
Георги Фотев не ни оставя без отговор. Той не ни казва каква е идеалната държава, но ни дава принципите на възможното човешко съжителство в контекста на модерността - това са принципите на делиберативната демокрация. Тези принципи събират и концентрират в едно цяло всички разклонения на неговото мислене; тук е и политическата антропология, и епистемологията, и философията на историята, и историята на социологията, и собственият му жизнен и политически опит.
За проф. Фотев демокрацията е разумно политическо общество. Основополагащият принцип на доброто демократично общество се основава на публичната употреба на разума, който е бдителен по отношение на своите граници. Понятието "публичен разум" на политическото общество е от ключово значение. По природата си той е диалогичен, жив разум, който предполага свободата и достойнството на личността. Той предпоставя както фундаментално политическо равенство, така и разумност на индивидите. В демократичното общество употребата на разума е свързана с поставянето на разумни въпроси и разумно разрешаване на политически проблеми. Публичният разум се обективира в институциите на държавата, в правила, които се смятат за общовалидни, в писаните закони и конституцията.
Най-силната и автентична програма на демокрацията е делиберативната демокрация. Тя води до създаване на поле, в което членовете на политическото общество се проявяват като субекти, всеки от които поставя на изпитание своите аргументи, както и аргументите на другите. И тук диалогичността е основополагаща и дори се твърди, че "диалогичността е радикализация на делиберацията". Тук има очакване всеки от диалогизиращите да прогледне за онова, което е невидимо за него, но е видимо и позитивно за другия. Делиберативната демокрация не е съвършено състояние и дори не е съвършен път или механизъм на политическия живот. Но за проф. Фотев тя е "по-добрата от всички други политически системи и режими, в т. ч. от всички други демократични уредби или модели на демокрация". Тя е самата противоположност на парадигмата на монологизма, чиито разрушителни политически форми бяха тотално делегитимирани през изминалия век. Делиберативната демокрация е въплъщение на диалогичната политика.
С този анализ се опитвам единствено да свържа началото и края на "Граници на политиката". Оставям на читателя сам да преброди затворените между тях теми за властта и свободата, суверенитета и автономията, справедливостта и политическите режими, както и най-обемната трета част, посветена на модерната демокрация. Авторът винаги позволява на различните школи и мислители да говорят със собствените си гласове и понятия и да се изразяват на собствения си език. Навсякъде виждаме стремеж към максимална научна коректност и искрено зачитане на другите; затова четенето е приятно и аз не си спомням да съм чел толкова обемен научен труд и да съм искал да бъде още по-дълъг. Защото проф. Фотев не просто пише за диалогичността, той я практикува и включва в нея не само авторитетите и идеите, но и своя читател.
Скромният ми професионален опит като преподавател по история на политическите идеи оформи в мен убеждението, че рано или късно всяко политическо мислене капитулира пред прозрението на Аристотел за човека като zoon politicon. В този смисъл високата теория на политиката е по самата си същност консервативно начинание, защото основна нейна характеристика е съществуването й като вековна традиция. Безсмислени са опитите да се скъсва с традицията, да се преодоляват класиците, да се търси нейният край с претенция да се поставя ново начало. Проф. Фотев осъзнава това с максимална яснота и този благотворен консерватизъм е заявен още в първото изречение на тази голяма книга. Тъкмо затова той с такава лекота се включва в незавършения диалог за политиката и нейните граници. Това е единственият начин да бъдеш оригинален и свободен, за да бъде чут собственият ти глас. Това е единственият начин спокойно да пристъпиш и да общуваш в дома на политическото, докато радикалите боязливо надничат през ключалките.
Проф. Фотев ни казва нещо пределно смело и дори непоносимо оригинално от съвременна гледна точка, нещо, което е същевременно дълбоко консервативно и многократно осъзнавано в човешката история. Той ни казва: Политиката не е само необходимо зло, но и реално добро. Политиката цивилизова. Тя ни пази от най-лошото в самите нас. Затова не можем без политика. Да живее политиката!
За да се отправи подобно послание днес, се иска не просто ерудиция, а смелост и доблест. В световната история това е изричано от мнозина - и по-красноречиво, и на по-висок глас. Често пъти след трагични събития. Затова е много важно, че тази традиция е оживена и заговорена тук и сега и то от български мислител с истински освободен дух. С тази книга проф. Фотев необратимо включва българската хуманитаристика и българския език във вечния диалог за същността на политиката и нейните граници. Твърде силно и провокативно начало, което ни лишава от всякакво оправдание (макар и винаги да можем да намерим обяснение), ако не го последваме час по-скоро.

Светослав Малинов


Д-р Светослав Малинов е главен асистент в Катедрата по политология на СУ "Св. Климент Охридски". Съставител и автор на предговора към двутомника "Консерватизмът", ръководител на отдела за анализи на СДС.
Георги Фотев. Граници на политиката.
Социологически трактат.
ЛИК.
София. 2001.
428 стр.


Статията на Светослав Малинов за книгата на проф. Георги Фотев Граници на политиката предстои да излезе и в бр. 14 на френското списание Divinatio. Studia culturologica series.