Цензурата понякога стимулира
Джафар Панахи е ирански режисьор, роден през 1960. Завършва Колежа за кино и телевизия в Техеран. След това прави няколко късометражни и документални филма за иранската телевизия. През 1992 режисира "Приятелят", късометражен филм, посветен на Аббас Киаростами. През 1994 е негов асистент в "През маслиновите дървета". В игралното кино дебютира през 1995 с "Белият балон", който печели "Златна камера" в Кан. Вторият му филм "Огледалото" е отличен със "Златен леопард" в Локарно. След международния успех на забранения от цензурата в Иран филм "Кръгът" ("Златен лъв" от Венеция '2000), Джафар Панахи беше гост на шестия Международен София Филм Фест.

- Преди да започнем интервюто, трябва да ви предупредя, че не съм професионален журналист.
- И аз не съм професионален режисьор. Не снимам с професионални актьори. Дори съм малко скептично настроен към професионализма. Ако ни видите по време на снимки, ще си помислите, че сме група студенти, които работят по курсова работа. Нашият снимачен екип е много малък и се стараем актьорите да не забелязват нито нас, нито камерата, за да се чувстват по-свободни и да играят по-истински. По време на снимките не използваме клапа за отделните дубли, тъй като тя принуждава актьора да си помисли: "Ето, сега започват снимките" и той започва да се притеснява. Губи естественото си поведение, заради което съм го харесал.
- Ние, група студенти по кино от Нов български университет, много харесахме "Кръгът". И все пак не мислите ли, че трябва да се правят компромиси - съдържанието на филма да се облича в някаква захарна обвивка, която да печели зрителите?
- Каква например?
- Вашият филм ми се стори прекалено безкомпромисен. Навлизате в поставения проблем, разрязвате го с хирургическа точност и го представяте на зрителите. Ако киното е красива лъжа, къде е лъжата във вашия филм?
- Поради потока от американско кино, който ни залива от екрана и сателитите, зрителите са свикнали на определен тип разказ и за тях е по-трудно да възприемат различното. Истината е, че аз изключително много уважавам зрителя и смятам, че той не е глупав. Затова в своите филми оставям празни пространства, чрез които той да може да се почувства участник в случващото се на екрана. Но, честно казано, докато снимам, не мисля за никого. Съобразявам се с един-единствен човек. Ако той е доволен, и аз съм доволен. Този човек е моето вътрешно аз - абсолютно сигурен съм, че никога не би ме излъгало. Аз не се стремя да се харесам на зрителя. Трябва да изкажа това, което нося в себе си, и да направя филма си така, както го виждам. Зрителят е този, който трябва да ме намери и да гледа филма ми, ако неговият критерий съвпада с моя. Ако се стремите да се напаснете към зрителския вкус, никога не би се появило нещо ново в киното. Представете си, че всички хора харесват само обикновените картини, които представят реално света. Тогава не би се появил художник като Пикасо. Ако той се е съобразявал с публиката и се е замислял дали тя ще хареса и разбере неговите картини, едва ли би се осмелил да рисува по уникалния си начин, едва ли би бил Пикасо. Съществени са самият творец и начинът, по който той изразява мисленето си. Това не е егоизъм, това е същността на изкуството.
- Тази творческа позиция не носи ли прекалено голяма тежест върху продуцента Джафар Панахи?
- Това, че съм и продуцент на моя филм, по никакъв начин не ме натоварва. Според мен човек трябва върши това, в което вярва. Както казах, аз работя непрофесионално. Когато снимам, съм не само режисьор, а и продуцент, и сценичен работник... По този начин осъществявам връзка с филма и с начина му на заснемане.
- Смятате ли, че киното, освен да поставя проблеми, трябва да дава и отговори?
- Изобщо не е работа на твореца да разрешава проблемите, които поставя. Аз казвам, че има такъв проблем и от какво е породен той, обаче разрешението му не е моя работа, а на проклетите политици и икономисти.
- "Кръгът" е перфектно изпълнен филм. Как преодолявате пречките, свързани с реализирането на идеите ви?
- Най-трудното е изборът на тема, сюжет и начин, по който да ги осъществиш. Когато имам готовата идея в главата си, търся единствено възможността да я извадя на лента. Страничните проблеми, които се появяват при самото заснемане, не само че не ме натоварват, а напротив - още повече ме амбицират да довърша започнатото. Стремя се да не им обръщам внимание. Ако човек вярва, че това, което върши, е правилно, не бива да се притеснява от пречките. Всичко опира до воля и издръжливост.
- Сценарият на "Кръгът" е по ваша идея. Защо го възложихте на друг автор?
- Когато се оформи първоначалната ми идея, нахвърлих в десетина страници общ план на сюжета, който постави рамките на филма. Определих основните взаимоотношения между героите, както и най-важните случки. Тогава предоставих възможността за написване на сценария на Камбузия Партови, който със своите нови идеи ми помогна много. След като сценарият беше завършен, аз го прочетох внимателно и установих какво трябва да се махне и какво да се добави. Според мен, включването на друг човек на този етап, спомага филмът да стане по-качествен. По време на снимките обсъждахме наново всеки епизод и отново правихме промени. Това е единственият етап в работата по филма, в който работих като професионалист.
- В първите ви два филма главните герои са деца. Защо в "Кръгът" се насочихте към женските образи?
- В "Белият балон" и в "Огледалото" се опитах да изразя съдбоносните трудности в живота през погледа на две различни деца. В тях доказвах творческите си умения. Тези филми бяха моят зрелостен изпит. Въпросът, който си поставих след тях, беше: какво ще се случи с тези две деца, когато пораснат. Дали ще успеят да запазят своята невинност? Отговорът е, както знаете, че обществото ги затваря в един кръг и ако те искат да прекрачат границите му, трябват да платят висока цена за това. Аз не се гневя на тази ситуация. Филмът показва гнева на обществото.
- Как децата се превърнаха в емблема на феномена "иранско кино"?
- В Иран филмите, в които главните герои са деца, се определят като "детско кино" и съответно цензурата не е толкова зорка. Това е едната причина. Другата е, че чрез невинността на детските образи авторът е способен да изрази важните неща с много по-голяма сила. Затова заедно с много от моите колеги се насочихме да правим такива филми.
- "Кръгът" все още има непреодолими проблеми с цензурата. Замислял ли сте се, дали цензурата, въпреки всичко, не провокира нови творчески търсения?
- (През смях) Какво трябва да кажем - "Да живее цензурата!" ли? В условията на идеологически забрани авторът трябва да търси нови и нови начини, за да ги заобиколи. Така той впряга цялата си изобретателност. Това не значи, че защитавам цензурата. Просто понякога тя стимулира търсенето на нови, нестандартни начини да изречеш това, което мислиш.
- Какви са проблемите при финансирането на независими продукции в Иран като "Кръгът" например?
- Аз самият разполагам с финансовата възможност да направя един филм самостоятелно, но като се има предвид името, което съм си извоювал на световната сцена, много от големите продуцентски компании са готови да работят с мен. Въпреки това предпочитам сам да правя филмите си и да не се обвързвам. Когато режисьорът се обвърже с някоя от продуцентските компании, той поема отговорността да завърши започнатото. Аз се старая и правя, каквото зависи от мен, но никой не може непрекъснато да прави добри филми. В случай, че съм и продуцент, и сметна, че този филм не е добър, ще предпочета да не го показвам пред публика. Ще си кажа: "Майната им на парите!". Спомням си, че като студент направих късометражен филм за телевизията. Когато бе готов, видях, че не става. Дори имах чувството, че не е мой. Тогава отидох в телевизията, откраднах негативите на филма, нарязах ги и ги изхвърлих.
- На откриването на фестивала гледахте босненския филм "Ничия земя". Хареса ли ви и не мислите ли, че ако в него има някакви по-слаби моменти, те са свързани с факта, че е копродукция със западни държави?
- Аз лично гледах "Ничия земя" още в Босна, в зала със седем хиляди зрители и тогава ми хареса. В София го изгледах втори път и забелязах моменти, които беше по-добре да ги няма. Не мога да кажа дали финансирането на филма има връзка с това, което не ми хареса. Все пак "Ничия земя" е много добър дебют - той казва твърде значими неща и тези пропуски могат да му бъдат опростени. Когато аз правя филм с копродуценти, те никога не ми се месят - не позволявам на никого да ми дава съвети. Много компании ми предлагат сътрудничество за моя четвърти филм. Отговарям, че все още не съм решил какъв ще бъде, а те само едно си знаят: "Нищо, ти само се подпиши, че ще го правиш с нас."
- Зададох ви този въпрос, защото не само в Европа хората, които дават парите, поставят много точни изисквания за крайния продукт.
- Това е професионалният подход към нещата.
- Иранското кино се базира върху простички истории и има предимно визуален характер. На какво се дължи това според вас?
- Чакайте малко, не съм се замислял над въпроса, колко диалог има в нашите филми. Една добре избрана и представена сцена може да замени много от диалозите. Ако визията на епизода отговаря на съдържанието му, думите са излишни. Добрият филм представлява сбор от визуални техники за точна илюстрация на съдържанието. Ние осъществихме "Кръгът" посредством множество концентрични кръгове. Можете да ги забележите навсякъде: в звука, в картината, в движенията на камерата, в движенията на героите, дори в местата, показани във филма. Историята започва с раждане (в родилно отделение на болницата в женски затвор), продължава покрай телефонна кабина, до която е застанало 18-годишно момиче - то би могло да бъде същото онова момиче, което току-що се е родило, но 18-години по-късно. Тази героиня е идеалистка. Тя иска да стигне до мястото, където да бъде щастлива, да се ожени, може би, просто да живее добре. Това момиче вижда света като отворено пространство, в което се предвижва, опитва се да напредне. Нашата камера е от ръка и също постоянно се движи, а обективът е отворен. Следващата ни героиня, която е омъжена и бременна, но иска да абортира, е жена с по-голям опит и светът за нея не е толкова отворен - и в синхрон с нейното състояние камерата ни се движи по-малко, а обективът е по-затворен. Докато при предната жена използвахме светлината на деня, тук ситуираме случките по свечеряване. Третата героиня има вече дете, но се мъчи да го изостави. Затваряме още повече обективите, а камерата е почти неподвижна. Последната жена в нашия разказ е проститутка. Камерата е от статив, обективът е максимално затворен и е нощ. Всичко това го правим, за да избегнем диалозите и да намерим най-добрата форма на филма. Ако имате ясна идея какво и как искате да изобразите, можете да си спестите думите. Не трябва да се ограничаваме и да работим само със смяна на плановете. Това може да го направи всеки студент в първи курс.
- Към емоциите или към разума на зрителя насочвате своите филми?
- Всеки вижда според интелектуалните си възможности: един гледа само повърхността, друг се потапя в по-дълбоките пластове на филма. Зависи от отделния човек.
- Все пак не разчитате ли на емоционалната съпричасност на зрителя?
- Никъде не съм назовал причините, поради които тези жени са в затвора. Оставил съм възможност на зрителя да ги преценява и доизмисля. Във всеки от филмите си оставям празни пространства, които всеки да запълва за себе си. В крайна сметка се получават толкова истории, колкото зрители има в салона.
- Кой ви е оказал влияние в контекста и на иранското, и на световното кино?
- Всеки режисьор се влияе от предходното поколение и оказва влияние на следващото. Когато бях студент, а и преди това, гледах страшно много филми. Имаше период, в който обожавах Хичкок, по едно време се запалих по Бунюел, после - по Трюфо, след това - по Годар... Голямо влияние са ми оказвали режисьори от всички краища на света, но преди всичко са представителите на италианския неореализъм, чешкото чудо, френската новата вълна. Трупах късчета от тези филми в себе си и постепенно изградих свой собствен поглед към света. Поглед, валиден и днес.

16. 03. 2002

Разговаря Никола Бошнаков



Разговор с
Джафар Панахи