В почит към един от доайените

Ученик на Саша Попов и Густав Хавеман, преминал през концертни подиуми в Австрия, Германия, музицирал съвместно с Димитър Ненов и Константин Попов, изнесъл десетки камерни концерти у нас. Започва да композира - отначало пиеси за "своя инструмент" - цигулката, по-късно разшири жанровата територия на своите търсения. Дългогодишен педагог с прославили се ученици. Музикант.
Това е може би най-краткият начин за припомняне на дело на професор Петър Христосков. Не може да се опише накратко неговият стил, внушението, излъчването, което все още е запазил и особената атмосфера, която се създаваше около него. През годините съм го запомнила като човек на жеста, широко скроен и по особен начин внимателен и коректен към хората, с които работи.
Допускам, че всеки от присъстващите в залата на Държавната музикална академия е имал своя мотив да послуша музиката на Христосков. Музика, в която традицията се съчетава с великолепно инструментално мислене; вслушването в музиката на съвременниците е моделирало по интересен начин най-известните Христоскови композиции. За тях ни бе напомнено от Евгения-Мария Попова, която е негова ученичка и която преди години записа и издаде с голям успех на компактдиск неговите Капричии за соло цигулка, опус 24. С три от тях възкръсна образното мислене и майсторски структурираната инструментална фактура в творбите. Ростислав Йовчев потърси упование в клавирния Христосков - технично, отзивчиво по отношение на творческата идея, находчиво в образното обогатяване на замисъла. А Фантазията, опус 15 за соло виолончело, независимо от своята популярност е намерила сякаш единствения си интерпретатор в лицето на Анатоли Кръстев. При него пиесата никога не звучи по един и същи начин, независимо колко е свирена. Провокацията на откриването продължава да бъде съблазън за видния наш челист. Изпълнението на фантазията донесе смайващи звукови находки, багри, които така майсторски нанесени, винаги вълнуват; с присъщия на изпълнителя предел на емоционалното натрупване, който създава на слушателя усещането за "първи и последен път" в потапянето в текста.
Световната премиера на концерта бе написаната през 1998 година творба "Вокализ" за глас и оркестър, която бе изпълнена от Павел Герджиков, оркестъра на ДМА "П. Владигеров" с диригент Ангел Станков: едно произведение, в което гласът се третира и като част от оркестъра, и като присъствие, драматургически обосновано в цялостното развитие. Самият начин, по който е "поставен" във фактурата на творбата, както и щриховото разнообразие в партията в съчетание с различните групи в оркестъра, предвижда една различна сетивност във възприятието, която е като че ли и нов, по-различен опит за самия композитор. Във всеки случай един подходящ начин да отпразнуваш своята 85-годишнина!

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо