Длъжни сме да припомним някои факти:

Под манипулативното заглавие "Една французойка срещу "Време разделно" и българската история" на 2 март т.г. вестник "Труд" отпечата до дълго чакалия отговор на преводачката Мари Врина и едно поръчково писание на Ерик Нольо, обявен за "почти единствения издател" на български автори във Франция.
В него собственикът на малкото издателство "Духът на полуостровите" (доскоро гимназиален учител по френски у нас) отправя следните нападки: " ...Г-жа Врина изглежда питае специфична омраза към българските автори, които са преведени от други, дотолкова, че не се свени да ги очерни: тя бе декларирала тогава, че Антон Дончев е писател-расист... (...) Такава е личността, която си позволява да дава уроци по морал на целия български народ и на Антон Дончев. Добре известно е, че посредствеността не може да понася таланта, но намирам, че е срамно някой да се опитва така да дискредитира един от най-сериозните български кандидати за Нобел - Антон Дончев би бил отличен лауреат в областта на романистиката, както Йордан Радичков - в сферата на разказа."
Нольо не пропуска да заяви, че Мари Врина е "без съмнение чудесна филоложка, но лоша преводачка".
С такива изказвания, целящи дискредитацията на Мари Врина, Ерик Нольо индиректно се включва в агресивната кампания по нобелизацията на Антон Дончев. Акцията е зримо и незримо ръководена от Николай Стоянов - президент на Международната фондация "Балканика", която за втора поредна година номинира Антон Дончев за Нобелова награда. Неговите усилия подкрепят Ива Йолова от културния отдел на "Труд" и Иван Гранитски, чието издателство публикува 16-тото поред издание на "Време разделно".
Съвременната литература безспорно се нуждае от рекламни кампании - но не и от такива, които предизвикват само травми в писателските среди.

К