Екологична зона

Неудовлетвореност, умора и боклук, докъдето стига погледът по първия етаж на действителността, там, където всички разсеяно се блъскаме и понякога заговорнически си подаряваме ползвани билетчета за автобус. Кал и апокалиптичен вой на втория, където журналисти, културтрегери и политици кога се млатят като в черно-бяла комедия, кога умъртвяват по особено жесток начин думите и упованията на тези отдолу. Шансът да оцелееш в радиоактивната им паралелна реалност е нищожен, ако не намериш пролуки към чист въздух или начини за анаеробно минаване през социалния живот. Сънищата ти обаче неизбежно започват да се раждат триглави, а душата ти - да бере душа при най-малко усилие.
Волното или неволно потапяне в телевизионно-вестникарския информационен поток по-скоро обърква, вместо да ориентира, и накрая задръства съзнанието с въпроса кое точно му е гордото на човека и как би звучало. Ето защо ще окачествя неделните предавания на "Христо Ботев" и "Дарик" от типа "журналисти за журналистите" първо като спасителни и чак след това като знаменателни. Засега много по-важно от това, че свидетелстват за идейно порастване и наченки на самокритично мислене в медийната среда, е че спестяват от времето и нервите, които човек хаби в мъчително пробиране на купища незначителности, мерзости и приблизителности до оформяне на нещо като идея за актуалността.
Става въпрос за две екологично чисти петна в ефира, съществуващи в своя настоящ вид от февруари: предаването "Ключове" (10-12 часа) по "Ботев" и "Врътни копчето" по "Дарик" (от 12.30) се занимават с културата на отражението, извличат най-жизнените теми за обсъждане в публичното пространство и охлаждат страстите, като поставят под здравословно съмнение автоматично приписвания авторитет на медийното слово.
Светослава Кузманова умело аранжира и води в частното радио стегнат едночасов обзор на медийните събития от изтеклата седмица, с гост в студиото, анкети сред журналисти от основните медии, репортажи и синтетични въпроси към главните действащи лица от така очертаната картина. Безпристрастно и енергично тя на практика милостиво освобождава от необходимостта да се следят печатни и електронни новини през седмицата.
За разлика от нея, но също много успешно, Силвия Чолева, отдавнашен аристократичен култиватор на писаното слово и скорошна радионаходка на БНР, отделя по-обстойно внимание на личностите в журналистиката (гостували са й от "Кръгове", "Литературен вестник", "Култура", RFI-България, "Капител", "Сега", китайската телеграфна агенция Синхуа и др.) и разчита на по-релефно авторско и идейно присъствие. Факт е, че двата часа разговор в "Ключове" не додяват, въпреки по-спокойния си ритъм, и не отминават безпаметно, въпреки лекотата, с която са поднесени (отлична е идеята за хумористичен контрапункт с няколкоминутната импровизация на Филип Трифонов в края на предаването). Накрая, но не на последно място - Силвия Чолева за щастие прави дискусионно радио от позицията на взискателен слушател, а не на стар христоботевски кадър и спасява аудиторията от иначе тромавото звучене на националната медиа, щом стане въпрос за критика и култура.
Веднъж попаднах на едно изследване върху това кое точно въздейства в рекламата: докато според останалите европейци оригиналният сюжет и чувството за хумор са най-съблазнителни, българите заявяват, че вярват главно на музиката и хубавите лица. Стори ми се, че това, което на пръв поглед изглежда примитивно, всъщност може би е просто израз на разочарование от думите и всякакъв сорт учленено убеждение. Сега, когато за думите се заговори с умерена доза скепсис и някой се нае ежеседмично да им връща човешкия облик, само се надявам, че аудиторията ще си даде сметка къде може да си поеме дъх.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато