Алхимикът като приказка

Как може да се представи в театъра бестселър като "Алхимикът" от Паулу Коелю е въпрос, чийто четлив отговор може да видите на сцената на Театър 199. Авторът на сценичната версия и режисьор на спектакъла Съни Сънински разказва на зрителя приказка, а той умее да разказва приказки, преплитайки различни жанрове като куклен, драматичен театър и танц. За актьори като Вяра Коларова, Петър Петров, Георги Спасов е еднакво забавно и лесно да изиграят откъс от роля или сценичен аксесоар.
Представлението разгръща пътешествията на Сантяго (Валери Йорданов) в леката забавеност на съня, който приказката сякаш привиква, и с познатата загадъчност от приключенията на Аладин. Сантяго продава овцете си - всичко, което има, - за да тръгне след своя сън. Пътешествията в следването на съня го изправят пред изпитания, в които той открива "тайната". Историята има, разбира се, happy end - Сантяго разбира, че загадката на живота и щастието е в това "да следва личната си легенда". В спектакъла на Съни Сънински тя може да се прочете като "да вярваш в себе си". Въздействеността на подобни "вечни послания" е толкова по-силна, колкото по-просто, искрено, адекватно, изобретателно и забавно е изиграна приказната история.
Монотонен на места, спектакълът потъва сякаш в унеса на съня, а танцът на група "Модел" илюстрира виденията на Сантяго като в книжка на Уолт Дисни. Но показването на серия приключения по пътя, смяната на мястото, средата, персонажите, създаването на среда във всеки епизод, бързото представяне на мини-сюжет, полага като основна опора на спектакъла фантазията и умението на актьорите да импровизират, да изиграят и сменят сценичен образ за миг - с лекота и чувство за хумор.
Представленията на Съни Сънински имат качеството да разказват истории на фона на светъл, винаги позитивен хоризонт, да ги разказват увлекателно и адекватно на съвременната чувствителност. След агресивността и ожесточеността в общуването, войнстващата вулгарност, оголените нерви и деформираните нрави, бележещи ежедневието на почти всеки българин, приказката предлага хармония, ред, прозрачност и утеха. Внимателно, забавно, с фина ирония режисьорът и актьорите разказват историята на "Алхимикът" като приказка - предлагайки на зрителя надежда, забавление и happy end, без претенцията да му покажат нещо изключително, но и без компромисното желание да му се харесат на всяка цена.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Алхимикът по Паулу Коелю, Театър 199, драматизация Атанас Бояджиев, сценична версия и режисура Съни Сънински, сценография Вячеслав Парапанов, музика Владимир Джамбазов. Участват Валери Йорданов, Вяра Коларова, Петър Петров, Георги Спасов и др.