Посърнало говорене

Коментарните политически предавания по различните български тв канали могат да се мерят по брой, изглежда, само с излъчваните реклами. Няма програма, която да не смята за чест и достойнство да има обговаряща политическите и обществените събития рубрика. Нормално, нещата, които се случват в България, все още са твърде мътни и неферментирали, за да нямат нужда от допълнително разясняване. То обаче - и като количество, и като качество - вече се случва твърде дълго, което определено му личи. Коментарите отдавна не са така свежи, явяващите се лица са почти едни и същи и поради това тавтологични, да не говорим за политическите и други лидери. Въобще коментарният телевизионен жанр залязва и това все по-силно се вижда във водещите негови рубрики: нито "Панорама", нито "Сеизмограф", нито "В десетката", нито "На четири очи", нито "Академия за политика" предлагат нещо качествено ново, нещо, което да впечатли и да задържи зрителя пред телевизора. В тях няма зрелище и точно това ги прави овехтели, старомодни, скучни.
Разбира се, кой знае какво зрелище не може да се очаква, когато двама (или повече човека) седят един срещу друг, помежду им има бюро и единият задава въпроси на другия/другите. Убедеността е, че това е единственият начин да се преследва злобата на деня; ала проблемът е, че тази злоба се провижда единствено и само като политика. Въобще, макар че има опити в такава насока, на коментарните предавания им липсва усет за всекидневния пулс на живота по български: те твърде втренчено са се взрели във висшите етажи на властта, парализирани са сякаш от нея и не им идва наум, че може би интригите на управлението не са чак такъв дразнител за обикновения гражданин. Че той решава други неща и съвсем не го е еня, например, кой, как и защо е изнесъл скандалната стенограма от Министерския съвет, обсъждаща договора за митниците. Повехнало говорене, едни и същи думи, дори едни и същи жестове и на водещи, и на участници - отдавна втръснал интериор, екстериор и поведенски стереотипи. Сякаш и двете страни са убедени, че си разменят фрази за нещо толкова интересно, нещо така вълнуващо, че въобще не е необходимо да правят нещо повече. Сигурни са, че за любопитството към съответното предаване гарантира темата, а формалният и съдържателен пластове, с които тя се изявява в ефир, е просто досадна и незначителна подробност.
Всичко това спомага за доста поспадналия рейтинг на предавания от този тип. Те изгубиха своето очарование от първите демократични години, когато всички вреше и кипеше. Днес, колкото и относително да е това твърдение, нещата по отношение на политическото устройство и общественото направление се поуталожиха и коментарните рубрики вече не могат да разчитат на външните събития за собствената си популярност. От тях лъха на умора, говорят изхабено с посърнали думи; видно е, че им нужна е радикална промяна. Защото, ако не помислят за нея, нищо чудно водещите и техните гости да останат свои единствени зрители.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин