Книгата на Евгения Иванова "Отхвърлените 'приобщени'" интерпретира перипетиите на "възродителния" процес, започнал още през 1912 г. в етнически смесения Смолянски окръг. Работата в дълбокия архив, както и регистрираните устни спомени на "възродени" и "възродители" изграждат изключително разчленения релеф на етноложкото изследване, изобилстващ от исторически противоречия и смазващи моралната интуиция подробности.
Силата на "Отхвърлените 'приобщени'" е в реконструираната матрица на злото, благодарение на която с "привидна инициатива 'отдолу'" и "привидна ненамеса 'отгоре'" насилствено се сменят човешките имена, а свободата на вероизповеданието става предмет на патриотични и икономически игри.
Евгения Иванова убедително показва как една и съща чудовищна практика се повтаря ритмично в рамките на несъвместими един с друг политически режими. Книгата се занимава с отношенията държава-малцинство, но особено се вълнува от нееднозначните връзки мнозинство-малцинство, малцинство-малцинство, човек-човек...
Особен акцент в "Отхвърлените 'приобщени'" е позорното "производство" на българи през 1972 г. - пиков момент в насилствената асимилация на българите-мюсюлмани у нас, в който националистическата измества класовата идеология.
Работата на учената е второто по рода си родно изследване (след книгата на Валери Стоянов "Турското население между полюсите на етническата политика") по тема, в която самочувствието да приказват имат предимно палачите.

К