Игов пак си излезе
В камерно продължение на великотърновската конференция, предшествала издаването на сборника "История. Истории. Наративи", се превърна премиерата му в Унгарския културен институт на 27 март.
Изданието на Националния литературен музей и Музей "Емилиян Станев" съдържа доклади по различни въпроси на историческия наратив в българската литература, както и изследвания върху конкретни автори (Емилиян Станев, Вера Мутафчиева, Владимир Зарев, Константин Терзиев, Иван Робанов и др.).
Проф. Елка Константинова изтъкна, че българската историческа литература е единствената в Европа, възникнала заедно с формулирането на националните проблеми, а не с появата на буржоазията. "Нашите исторически писатели от втората половина на XX в. говорят повече с алегории, изпълнени със съвременни идеи, а не с фабули. Те са и герои, и творци на времето", каза още проф. Константинова.
Проф. Светлозар Игов защитаваше позицията си на участник в конференцията, отказал да даде доклада си за публикация. Той говори за "тежкия методологически и идеологически идиотизъм, от който страда българската историческа наука". Според Игов, от две десетилетия насам историческите извори у нас (включително архивите на Националния литературен музей и на Съюза на българските писатели) умишлено се фалшифицират. "Говорим за Холокост и роним сълзи, а най-големият фашистки модерен акт е извършен от шайката на Тодор Живков", направи актуално сравнение проф. Игов. Той обвини друг професор - Иван Радев, че издаваната от него поредица - "Нова българска библиотека" на "Слово" - е "голяма фалшификация, която доказва, че някой иска да унищожи българската литература". "Щях да предположа, че това е Марин Георгиев, но всъщност те са заедно", добави Игов. Светлозар Игов използва повода, за да направи реклама на своето списание "Език и литература": "за тези, които искат да разберат как се прави литературна историография". Като "увод във философията на българските исторически романи" можела да послужи и статията му за Емилиян Станев, която - още един пример за фалшификация! - липсвала в библиографията на тома с историческите романи на Станев.
Като добавка към разгърнатата теория на фалшификацията и конспирацията се вписа и вметнатата от Игов забележка, че "вестник "Култура" публикува политическа информация под арменски псевдоним". С пояснението: "за да могат в 'Култура' пак да напишат, че е станало скандал и съм си излезнал", професорът услужливо напусна залата.
Историкът Пламен Павлов се съгласи с твърденията за "потентността на българската историческа наука". Павлов не пропусна да коментира сборника и конференцията, но и той намеси Тодор Живков: "Другарят Живков казваше да се приземим. Тази конференция е опит да не се приземим".
Радка Пенчева (член на редколегията на сборника) се почувства длъжна да се присъедини към всеобщото възмущение от спекулациите с историята. Тя поясни, че редколегията е отхвърлила текст за творческия път на Светлозар Игов, защото не се е вписвал в темата.
Премиерата завърши с дискусия за удачността на литературния термин "наратив", който беше сравнен с друга "подобна" чуждица - "тенджера".
И всеки остана да размишлява сам за адекватните прилики и разлики.

Анахит Хачикян