Могъщото бълнуване на Герман

Огнярски нощни приключения с "Опел" на фона на марш. Завършват с лагер. Овен в едър план и "О, соле мио". Приказни светлини. Кола отвътре - непрогледен мрак. Зелки в пазарска мрежа. Уличен бой. Военният лекар генерал Кленски (невероятният новгородски актьор Юрий Цурило) с бял шал, обвит в светлина и пара. Вали сняг. Генералът ту се качва в колата, ту слиза; ту слага шлем, ту кашля; ту подмята риба, ту извежда куче, ту прегръща чаша, ту - жена... Около него - оргия от изтънчени интериори, груби дебелани в кожи, пощурели дечурлига... На улицата се мярва бюст на Сталин, полузасипан от снега. Ченгета натикват генерала в камион с надпис "Советское шампанское", пълен с изверги. Те го изнасилват с лост, а после го захвърлят в снега. Наоколо - строени брези, птици в полет и войник-свидетел на инцидента: "Не си играй със съдбата, чичо". Двамата заспиват. Петел кукурига, дядо споделя: "Харесва ми да съм руснак" и гаврътва водка. Момчетии погват клетия генерал. Той си прави купчинка в снега, сваля панталона и, омаломощен, се тръсва отгоре... Генералът с гръб към Москва река - искряща белота. Колата, той е с тужурка, кръжи сврака. Генералът прави изкуствено дишане на Вожда. Целува мъртвия Сталин. Паникьосан, Берия заповядва: "Хрустальов, колата!". Момче пее: "Тумба-ла-ла, тумба-ла-ла, тумба-ла-лайка...". Генералът на весела аутсайдерска трапеза върху дрезина, която го отвежда към свободата. Светлина...
Вероятно друг би разказал "Хрустальов, колата!" на Алексей Герман иначе. Едно е сигурно - това е филм-изтезание за рациото. От епизод в епизод вилнеят мракобесие, скотщина, разгул, но са толкова какофонични и сюрреалистични, че набързо свиваш перките на логиката и се оставяш на магическата визия. Тя пък на свой ред те задрусва с издевателска истеричност и заприличваш на пасажер с морска болест: камерата-око не изтървава нищо от дълбочинния мизансцен на кадъра; фокусното разстояние непрестанно блуждае; класическата перспектива отсъства; черно-бялото се извисява до живописна хипноза...
"Хрустальов, колата!" е най-драстичната разправа с руската Репресия - в сравнение с този филм близкият по сюжет и герой "Изпепелени от слънцето" на Михалков изглежда кръшен водевил.
"Хрустальов, колата" е най-ожесточеното обяснение в любов на киното-екстаз, което познавам. Дали защото е работил по него осем години с неизбежните паузи, дали защото се е наел да "прочете" днешните руски бесове през безумствата на сталинизма, дали защото просто се е оставил на гневния поток на съзнанието си, Алексей Герман е сътворил френетичен пъзел от гнъс, мъст и сласт, който дере емоциите и взривява филмовите стереотипи. "Хрустальов, колата" е могъщо бълнуване, предназначено за посветени.

Геновева Димитрова




От пръв
поглед


Хрустальов, колата!, Русия-Франция, 1998, ч/б, 137 минути, сценарий: Светлана Кармалита, Алексей Герман, режисьор - Алексей Герман, оператор - Владимир Илин, продуценти: Армен Медведев, Александър Голутва, Ги Селиман, в ролите: Юрий Цурило, Нина Русланова, Юрий Ярвет-младши, Миша Дементиев, Александър Баширов и др.
"Ника" '98 за най-добър филм (победил "Сибирският бръснар" на Михалков и "Молох" на Сокуров).
Прожектиран на София Филм Фест.