Делници, празници...

В музея "Земята и хората" агенция "Камерна музика" организира концерт от серията "Акценти" - рецитал на сопрана Румяна Барева с пианистката Цветанка Герджикова. В програмата арии и песни от барока предшестваха творби от Аарон Копланд и Константин Илиев - една приятна провокация за интелигентния слушател. Но в приготвената за концерт "Зала на гигантските кристали" те, кристалите, бяха доста повече от нас, слушателите, които и по един на ред да бяхме седнали, пак щеше да има празни редове. Тягостното впечатление от слабото посещение за съжаление не се разсея с началото на концерта. Бароковата първа част просто не "се случи" - вследствие изглежда и на заболяване, Румяна Барева трудно отстояваше идеите си в изпълненията на творбите от Монтеверди, Качини, Фалкониери, Страдела и Глук.
Втората част най-напред донесе недоумение от некоректния подход към музиката на Копланд и Илиев. Никъде в програмата не бе уточнено, че цикълът на Копланд не е от 4 песни по Емили Дикинсън, а от 12, от които се изпълняват само четири. С натежал глас, на моменти извън контрол - по отношение и на интонация, и на тембър, Барева не се справи с тези иначе великолепни миниатюри, които изискват обаче съвсем различна вокална естетика - като звук, вибрато, артикулация и динамика. И кантатата "Отражения" на Константин Илиев бе лишена (пак "дискретно") от своята част "Осъществяване"; в нея съотношението текст-музика не е единствена цел, а по-скоро основа, начало в колорирането и пространствените решения на човешкия глас и пианото - нещо, до което изобщо не се стигна.
Авторски концерт на Александър Райчев - петък, Държавната музикална академия, Симфоничен оркестър на академията, диригент Пламен Джуров, солист - Елисавета Казакова. В поредния от концертите, които отбелязват 80-годишнината на големия български композитор, нямаше и сянка от куртоазност или нарочен, изкуствен юбилеен патос. Програмата, подбрана от Пламен Джуров по един великолепен начин, отстояваше емоционалното, романтичното в музиката на Райчев - с тихата вглъбеност на партита "Меланхолика", дишащата трепетност на Соната-поема за цигулка и оркестър и непредвидимите импулси в "Мисли за Майстора" - музика, която категорично говори за себе си, спонтанна, промислена и жива, днешна; държи вниманието по съвсем естествен, от само себе си разбиращ се начин - така, както е при всеки голям композитор. Сякаш облъхнат от истинността й, оркестърът на Академията действително музицираше живо, качествено, балансирано; впрочем днес Пламен Джуров е сред малкото ни диригенти, които интерпретират с чувствителност, емоция и конструктивност музика на ХХ век, като предават и на музикантите, с които работят, удоволствието от новия прочит. Най-хубави думи могат да се кажат и за цигуларката Елисавета Казакова, чиято интерпретация на Соната-Поема с подчертаването сякаш на недоизказаното и затова още по-въздействащо чувство. Аргументите на интензивния й красив звук, на динамичните детайли, в които се бе задълбочила, на органичното й взаимодействие с оркестъра бяха категорични. Бе вечер на музиката на Александър Райчев - композитор, който надви борбата с времето и получи още приживе признание за своето творческо дело.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо