Понеже обаче

В едновремешните си статии за киното Джелял говореше за лицата на някои американски кинозвезди с болка и копнеж, сякаш говореше за повърхността на нежната, невидима страна на някоя планета, говореше като за чудесните като сън приказки от далечни страни, Орхан Памук, Черна книга

Данте се е отървал от безразличните в преддверието на ада, точно след портата с "Надежда всяка оставете" и преди сериозните кръгове за сериозните грешници. "Но и самият пъкъл не ги ще, защо не са били и в злото страстни". Безразличните трудно се определят, това ми е думата, не че Давид Йерохам, начинаещият автор на предаване за кино по RFI, с нещо е заслужил задгробни мъчения.
Кинокоментарът в България е занимание на толкова много хора, че който тепърва започва, има на какво да стъпи, за да блесне. А Интернет е вече толкова достъпен източник на информация, че въпросният има и какво да компилира, за да е интересен, дори да няма време или навик да чете за кино и да не му се гледат филми. Надали е необходимо да си получил специално образование, за да разбираш и да те влече точно това изкуство - и десетгодишните разказват увлекателно филми, с вживяване и звукови ефекти. Предполагам, че за да се прави приемлива кинокритика, в крайна сметка стига просто да не личи отдалече, че освен недоходоносно, такова говорене е и нелюбимо.
В петък от 12 до 13 часа "Камера работи" на Давид Йерохам предлага великолепна музика със словесни пропадания на предполагаеми кинотеми и "понеже обаче" при всяка по-рязка смяна на посоката. Явно водещата идея на монологичното предаване е неамбициозна - да се анонсират филмите от седмичната кинопрограма на столицата. Както монологичността, така и неамбициозността в този случай биха били разумни за старт, ако се предполагаше, че оттам нататък ще се набира скорост. Проблемът обаче е, че където няма движение, няма и скорост: за един час по удивителен начин нищо не се съобщава, водещият минава през имена на филми и режисьори, без за миг да се трогне или да опита да разшири своя и на слушателите кръгозор, без да аргументира каквото и да било лично или компетентно мнение, без да запознава с история, без да се вълнува от новини, без да се чувства част от нито едно от онези духовни братства, в които човек страстно влиза още от детството си - с любими автори, герои, сюжети, ако щете. Давид Йерохам не само не е сигурен на кого точно говори, някак по задължение и неохотно, той сякаш се чуди и какво общо има с киното.
"Красив ум" е един "малко неуспешен филм, който можеше да бъде много по-смел, нещо, от което умишлено се е отказал" за "един невзрачен човек, от когото зависи страшно много", все пак история, която "предизвиква обаяние". "Ъндърграунд" е "раздран от музиката си", но в документалния си филм за оркестър "Не пушете" (?) Кустурица не предлага нещо кой знае колко смислено. В "Априлските капитани" се разправя "за революцията на карамфилите в Португалия"; "Кланът Тененбаум" е "комедия, която променя начина ни да се смеем"; "Властелинът на пръстените" "разказва приказка по канона на разказването на приказка - в този филм е намерено въздействие, което разказва историята по пълен начин, всеки би могъл да гледа филма и да го разбере, обаче е изключителен с въздействието си, не знам защо". "Сталкер" е гениален, а Фасбиндер - може би един от най-големите немски режисьори.
Смущаващо е как човек, който се занимава с анализ на киното, не успява да проникне и на сантиметър под повърхността на видяното: от "Сбогом, роден дом" на Отар Йоселиани ("филм, който ни принуждава да участваме като автори на този филм") Йерохам измъква "персонажи, които споделят пространството и времето си, незадължително се познават, но се срещат, като всеки носи историите си", "галерия от образи, които прекосяват филма отляво надясно, отдясно наляво" и по-конкретно - образът на "бащата, постигнал момент на среща с просяк" и едно марабу. Заключението е, че "темата е остаряла" (коя е темата?), но упованията му са насочени към "Понеделник сутрин", новия филм на режисьора, събрал "ужасно много звездички" от френската критика. Е, питам аз, нужно ли е да си кинокритик, за да прочетеш надписите накрая и да видиш, че "бащата, постигнал момент на среща с просяк", е изигран от самия Йоселиани, та да кажеш нещо по-различно за филма?
Този и много други лесни и възможни жестове на обикновено любопитство са пренебрегнати от Давид Йерохам в полза на някакво безрадостно изброяване, без интрига и хъс. И то в седмица, концентрирала София Филм Фест и суетния шум около "Оскар"-ите. За финал "Камера работи" практически препоръчва всички филми по кината, с изключение на "Хари Потър", с което освен безразлична, става и безлична. Как може да се говори за каквото и да било, щом нещото нито те радва, нито те ядосва?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато