За слугите


От театралната история са известни множество видове комедия, от които ще напомня само за "комедия на ситуациите", "комедия на нравите", "комедия на плаща и шпагата", "комедия на светския разговор", "комедия на интригата", "комедия на импровизациите", "комедия дел'арте", "комедия на характерите", "комедия на идеите"; "сълзлива", "сантиментална", "героическа", "сатирическа", "салонна", "пасторална", "ерудирана" и прочие комедии, с чието изброяване няма повече да досаждам. След известно сценично мълчание Теди Москов се включи убедително в тази история, обогатявайки я с нов вид: "комедия на слугите". И в този вид комедия както всяка добра комедия "слугува" в крайна сметка на забавлението. Защото тя е коmodia, което може да се преведе и като "песен при весело пиршество", а в случая защо да не кажем само "весело пиршество". Тя се забавлява с известните от историята господари-комедии, но и с известните съвременни господари-медии. В нея актьорите майсторски жонглират с всякакви анекдотични ситуции, пантомимични етюди, стари и нови нрави, характери, ситуации, сантименти, светски разговори, интриги, идеи, сълзи и героически пози - изобщо с познатите образци от историята и настоящето на комичното. Казано накратко, "комедия на слугите" се опитва да бъде вид на видовете. Пародира, иронизира и се забавлява с новите медийни и кино митове-господари, както и с техните слуги. Всъщност "Комедия на слугите" извежда като господари на сцената слугите, за да покаже, че каквито слугите, такива и господарите и обратно.

Труфалдино и двамата му господари, Лепорело и Дон Жуан, Санчо Панса и Дон Кихот са основните типологични двойки, около които се "разиграват" случките. Те могат да се нарекат и "слуги на парите, секса и идеите", чиято слава задвижва света (на комедията). Камен Донев бляскаво показва Дон Жуан като поп-звезда, чиито почитателки трупат страница след страница в гигантския дневник, с който той се появява на сцената. Един от най-остроумните епизоди в представлението е този, когато Лепорело (Христо Гърбов) показва на една от изоставените жени, издирващи Дон Жуан, празен лист от дневника, казвайки й безцеремонно "ти си прочетена страница". Върху този лист се прожектира лицето й, той иска да го смачка, а тя сякаш се опитва да го спре и да избяга от границите на кадъра. Това е може би единственият миг, когато Теди Москов напомни, че прекрасно умее да сплита лирика и фарс. Изобщо свободното движение из жанровете, чрез което той разширява възможностите на театъра и заявява талантливо неотменимото му присъствие сред медийния смог, е негова "запазена марка" в нашия театър. Слугите и господарите му, прекрасно облечени от фантазията на Свила Величкова, се нуждаят само от неговия актьорски екип, сцена и хартиени декори - нищо повече - за да изиграят каквото пожелаят.

Подобно на "Мармалад", "Комедия на слугите" е представление, за което трудно може да се каже, че е "свършило". Импровизациите на тема "слуги" вероятно ще продължат. Спектакълът е като споменатия дневник на Дон Жуан, от който прочетените страници могат и да се откъснат, но и да се добавят нови, продължавайки творчеството в новоучредения жанр: "комедия на слугите".

Виолета Дечева











Реплика
от ложата

Комедия на слугите ("Спъне се шефа, падам аз") - спектакъл на Теди Москов по "Слуга на двама господари", "Дон Жуан" и "Дон Кихот". Копродукция на Театрален фестивал "Авиньон", Програма "Теорем", Театър "Филатюр", "Театър "Роз дьо ван", Театър "Улицата" и Театър "Българска армия". Режисьор Теди Москов, сценография Пламен Бонев, костюми Свила Величкова, музика Антони Дончев, видеокартина Иван Тонев, анимация Владимир Шишков, на пианото Антони Дончев. Участват Мая Новоселска, Камен Донев, Валентин Танев, Христо Гърбов, Вяра Коларова, Адриана Найденова, Стефания Колева, Стефан Вълдобрев, Никола Додов, Борислав Стоилов, Георги Спасов, Ненчо Илчев. Премиера 30 март 2002 г.