В огледалото на Шекспир

Не може да се каже, че Айрис Мърдок е сред непревежданите на български автори, но въпреки това тя не е кой знае колко добре позната у нас. Дали защото е авторка на 26 романа и в този контекст българските преводи се губят, дали защото по-ранните й романи са по-слабо застъпени, или защото за нея не се пише (най-много някой предговор), както между другото в България не се пише по принцип за големите западноевропейски и американски автори, с което българската критика дозадълбочава родния провинциализъм, не зная. Но факт е, че в България Айрис Мърдок е по-скоро име, отколкото присъствие. В този смисъл изборът на "Златорогъ" да представи един от ранните романи на Айрис Мърдок е чудесен. Като прибавим към това и превода на една от най-добрите ни преводачки от английски Иглика Василева, резултатът е налице. Романът си струва да бъде прочетен.
Независимо че "Италианското момиче" е относително тънка книжка (около 200 страници), а повечето романи на Мърдок са от 500 страници нагоре, той е много типичен за почерка на авторката, за страстта й да събира литературата и философията. И в него, както и в повечето й романи, литературните персонажи са натоварени с не една роля, те обикновено се сдвояват с други, чужди литературни персонажи, снемат нечии чужди литературни истории - най-вече Шекспирови. Конкретно в "Италианско момиче" се наслагват препратки към "Хамлет", "Крал Лир", "Отело", "Сън в лятна нощ"... И пак както е в някои от романите на Мърдок, особено по-ранните, персонажите се превръщат и в рупори на конкретни философски идеи, без това обаче да ги превръща в схеми. Защото в романите на Айрис Мърдок, макар и границата между литература и философията понякога да е много тънка, те са си литература и в тях не се философства самоцелно, нито пък сюжетът страда.
Интересно е, че "Италианското момиче" може да бъде разказан през заглавията на главите в отделните части, тъй като много от тях синтезират темите в романа - "Ото и невинността", "Флора и опитността", "Два вида евреи", "Едмънд в омагьосаната гора" и т.н. Или, заглавията именуват самите истории, събрани в романа - на Едмънд, чиято история е историята на доброволния изгнаник, намерил сили да остане в истинския живот и да срещне любовта; на Ото и Изабел, които отново чрез любовта и преживяната загуба поемат живота си в свои ръце и правят изборите си; на Флора, която от невинността минава към опита; на италианското момиче, което съумяло да бъде забелязано; на обречената Елза, еврейката, която е от "тъмните евреи" - тези, които страдат и са вгледани в смъртта, а не са от "светлите", които успяват в живота... Следователно, заглавията очертават и ключовите теми в романа - за зависимостите в човешкия живот - зависимости от любовта, изкуството, но и от алкохола..., за прелъстителната сила на родното място, за паметта, за еднаквата неадекватност и на много сдържаното, аскетично живеене, и на разгулното и показващо се съществуване, за тайните, които всеки човек крие и желанието за споделимост. И най-сетне, те отпращат и към основния паралел, който романът откроява - този с Шекспировата комедия "Сън в лятна нощ". Вярно, романът на Мърдок не е много весел, но повечето герои излизат преродени от "омагьосаната гора", от сгъстените и невероятни неща, които им се случват, излизат променени и готови да продължат да живеят. Което в ирландската традиция, към която Мърдок принадлежи, си е направо happy end.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Айрис Мърдок. Италианското момиче.
Превод от английски Иглика Василева.
ИК Златорогъ.
София, 2002 г.