Тема на деня 1 - Антисемитизмът
На 7 април т.г. Червената къща проведе своята първа "Тема на деня", питайки има ли проблем с антисемитизма у нас.
Емил Кало от "Шалом" благодари за възможността да диалогизира, която му е отказана както от "екстремистките" среди на преживели Холокоста български евреи, така и от националистическите кръгове у нас. Той заяви, че поругаваните през последните 12 години еврейски гробища, антисемитските графити и пр. винаги и умишлено са били тълкувани като маргинален и подражателски вандализъм, лишен от идеология и организация. Но, според него, наблюдаваните отскоро прояви не могат да бъдат възприети като стихийни и изолирани явления: издаването на нацистка и негационистка пропагандна литература в България вече е целенасочен акт, а поръчките в Народната библиотека за такава книжнина нарастват. Кало огласи слуховете, че антисемитска партийна структура ще бъде учредена на 8 юни т.г. в Националния исторически музей. С аргументи от международното право Михаил Иванов защити тезата си, че словото също може да бъде виновно. Той опроверга израза "българският народ по традиция е толерантен", предлагайки да говорим за конкретни хора и конкретни действия; според Иванов прословутият "български етнически модел" е нееднозначен - той е качвал на влаковете на смъртта евреите към Треблинка, но пак той ги е спасявал... Йонко Грозев от Хелзинския комитет говори за сравнително новото основно човешко право: да не бъдем принуждавани да слушаме расистка реч, артикулираща омраза на базата на разграничения по етнос, религия, език... Той даде следните примери за финия баланс между въпросното право и правото на свобода на словото: в Съединените щати забрана на слово съществува само при непосредствена опасност от нарушаващо правния ред насилие, докато в Европа (Германия, Франция, Белгия и др.) съществуват дори специални разпоредби, интерпретиращи отричането на Холокоста като форма на расистка и антисемитска реч. Грозев подчерта, че законовите наказания са ефективни само в случай на обществен консенсус относно това, че антисемитският дискурс е неприемлив. Той обясни и опасността санкциите върху него да сполетят други, напълно легитимни дискурси.
В последвалите разисквания журналистът Самуел Франсес заяви, че антисемитизмът в България е внесен от Русия благодарение на българските национални революционери през по-миналия век. Или пък има корени в рецепцията на френския процес "Драйфус".
Стилиян Йотов разшири рамката на разговора, припомняйки заглавието на книгата "Как от съседи те станаха евреи?". Той предложи за обсъждане ксенофобията въобще и как тя засяга българските малцинства.
След почивката Лиляна Деянова разви тезата си, че в България не се ражда антисемитизъм, а се въз-раждат антиевропейски, антимодернизационни и антирепубликански дискурси. Тя смята, че опасен е именно дискурсът "анти", който в случая се облича с антисемитски дрехи. Според нея гражданската публичност у нас упада, а изследванията върху популярната преса красноречиво показват, че масовият дискурс е предимно елиминационен: тук не се поставя цялата истина за Холокоста, а всяко изказване, занимаващо се с изтреблението на евреите, по някакъв начин обслужва актуалния политически режим. Така "Демокрация" мълчи за депортираните, а "Дума" се интересува само от неспасените евреи. Масовите медии в България произвеждат социални неравенства, а днес вече замесиха и евреите, заключи Деянова.
"Индивидът и неговите интереси изместиха гражданина и неговите идеали", заяви Антонина Желязкова. Тя говори за вината на българските обществени науки, които вече не правят фундаментални изследвания върху разрастващата се агресия, а се занимават само с електорални и маркетингови проучвания.
Според нея, бивайки неясен прагматик, българинът е спасил своите евреи, защото никога не е бил заплашен от тяхната конкуренция. Той е рационално и толерантен, и ксенофоб. Желязкова огласи изследване, според което новите малцинства у нас (араби, китайци и др.) въобще не споделят твърдението, че сме толерантен народ. Днес - официално 60,000 и неофициално към 100,000 души - те също усещат силна заплаха върху себе си. Процеси на тежка психическа деградация има както в мнозинството, така и в малцинствата. Трайната безработица необратимо е разградила човешките личности и всяка новоучредена фашизоидна партия ще бъде изключително добре приета от тях. Още повече, че вече се срещат прояви на underclass (или гетоизация), в които ромски групи се капсулират в името на оцеляването. А агресивните и ксенофобски нагласи са много по-силни при младите, отколкото при средното поколение.
Александър Кьосев подчерта, че омразният Друг в българската история са били гръкът и по-късно турчинът, докато евреите не са тематизирани. Според него самата ни висока възрожденска култура е антирасистка. Днес с книгите на "Жарава" и "Жар птица" сме свидетели на чисто пазарен внос на антисемитизъм, катализиращ определени процеси. Той попита защо налудничавите му идеолози у нас не се занимават с българските турци и роми. Неговото обяснение е, че чрез теорията на конспирацията, която поставя евреи и болшевики в корена на всички възможни събития, хората кохерентно си обясняват какво се случва в съвременния свят, изпитващ остър дефицит откъм смисъл. Емил Коен заяви, че българската култура не е насаждала евреина като враг, защото у нас християнството не е твърде силно - не че християнството по принцип е юдеофобно. Михаил Неделчев изказа виждането, че българската общност не може да наложи в колективното съзнание факта, че е спасила българските евреи, защото отдавна не се схваща именно като общност. За него актуалната редукция на националното до етническо не е ново явление. Румен Леонидов изрази убеждението си, че конструиращата се в момента антисемитска партия неизбежно ще бъде парламентарно представена. Защото, според Леонидов, левите фашисти се изправят срещу проваления български политически елит, който отдавна живее по западен стандарт.

Марин Бодаков