Сезонът на момчетата
На 3 април т.г. в Евро-българския културен център авторитетното издателство "Фама" представи своето последно издание - романа "Послушни момчета" от Николай Вълчинов. За новата книга от автора на прословутата "Сезонът на канарчетата" говориха Атанас Свиленов и Георги Цанков, които със затрогваща литературна неумелост се опитаха да присвоят партийно творбата на Вълчинов (Цанков май пак не беше чел това, което представя).
А "Послушни момчета" е непринуден разказ за живота на четирима ученици в последния гимназиален клас, чиято спонтанност се блъска о социалистическия фарс в навечерието на 1968 година. Възмъжаващата хлапашка невинност възмущава хем властващите догми и пропагандни клишета, хем патриархалните страхове и глупост. Централните персонажи всячески забавят своите приближения към обществената норма, усещайки непринудената сила на младостта и свободата, но краят на непримиримостта им е предизвестен - един умира внезапно, друг загива като войник в чешката 1968, трети изчезва безследно в Щатите, четвърти бяга на Запад и се проваля. С последните си страници романът се превръща в тръпчива елегия за едно поколение.
Полезността му обаче е другаде: изключителната възстановка на материалната и емоционална атмосфера на 60-те години. Целият текст е пропит с музиката на радио "Люксембург" и милите опити на непослушните момчета да направят своя собствена група. За човек, роден през 1971 г. - когато е написана първоначалната версия на романа, книгата на Вълчинов отваря приказлив океан от неподозирани или потиснати подробности в областта на къщния живот, масовата култура, уличната реч, демагогията на комунистическата празничност... Твърде много гладен за детайли бит, от който на места романът почти се разглобява...
В "Послушни момчета", слава Богу, липсват Големите - дефинитивно (само)залъгващи - обобщения, за да зазвучи споменът за неукротимите млади чувства на поколение, което все още може да се забавлява с травмите си. Пък и с края си.

М. Б.