Матура, но каква?
Анахит Хачикян: Вие сте едновременно гимназиален учител и университетски преподавател. Подкрепяте ли предвижданите матури по български език и литература, след като имате опит от двете страни на бариерата?
Миряна Янакиева: Да, подкрепям ги. В зададения формат за матурата по български език и литература приемам без никакви уговорки идеята учениците да пишат върху конкретен литературен текст. Питанията, съмненията и опасенията ми са свързани със съизмеримостта на резултатите, които биха получили пишещите по единия и по другия от двата предложени жанра изпитна работа - литературноинтерпретативно съчинение и есе. Дори съвсем повърхностна количествена съпоставка на изброените в проекта на МОН компетентности, проверявани чрез всеки от тези два жанра, показва ясно, че от първия от тях се очаква да прояви много повече такива компетентности, отколкото от втория. Освен това писането на литературноинтерпретативни съчинения се практикува отдавна в българското училище и рискът от неопределеност и разтегливост на критериите за оценка при него е много по-малък. Въвеждането обаче на т.нар. есе като равностойна алтернативна изпитна форма изисква да се отговори пределно конкретно и изчерпателно на някои особено съществени въпроси.
Преди всичко какви критерии за есе ще се зададат така, че чрез него да се проверяват не само езиковите и социокултурните, но и литературните компетентности (изисквани при другия жанр)? Така че избиращите есе (а те вероятно ще са повечето, защото ще ги изкуши "по-свободният" му - както те го разбират - характер) да не изтърват съвсем втория от двата взаимосвързани елементи на зрелостния изпит по българския език и литература. Впрочем, аналогичният национален изпит във Франция, например, се нарича bac "Francais" (матура по френски език), но и трите вида писмени работи, между които учениците могат да избират, са много тясно и определено обвързани с литературните познания, получени през всичките години на гимназиалното обучение. Но това е друга тема.
Що се отнася до проекта за българска матура, в характеристиките на есето се долавя противоречие, което е наложително да се изясни и преодолее. От една страна е записано, че есето "проверява начина, по който знанията по литература могат да бъдат употребени в общия контекст на хуманитарната проблематика", а от друга е посочено, че литературният текст е само "повод" ученикът да разгърне размишленията си по даден хуманитарен проблем. Опасявам се, че буквалното разчитане на това, че текстът е повод, ще доведе до пълно пренебрегване на литературната творба и до споделяне на много трудно поддаващ се на обективно оценяване личен опит. Нещо повече, ако у голяма част от зрелостниците се вкорени убеждението (а рискът от това е съвсем предвидим), че един от двата варианта за матурата всъщност им позволява да пишат просто каквото в момента си мислят, напълно ще се срине мотивацията им да четат, да познават и интерпретират литературните творби, да градят наистина трудно постижимата литературна компетентност, която писането на другия вид съчинение изисква.
С други думи, ако не се формулират критерии за есето, според които високият резултат при него да е зависим от проявените литературни компетентности в не по-малка степен, отколкото при литературноинтерпретативното съчинение, много се боя, че вратата към още по-стремглавата девалвация на интереса на учениците към литературата ще се окаже широко отворена.

3 април 2002 г.

Миряна Янакиева, преподавател по литература в 9 Френска езикова гимназия и по теория на литературата в СУ "Св. Климент Охридски".