Войната Палестина - Израел

В събота вечер деветмесечно израелско момиченце бе убито в Нетаня от група въоръжени палестинци. Няколко дни преди това друго момиченце, палестинче, беше взривено от израелска бомба. Невинни граждани загиват, убивани от двете страни почти ежедневно. Те умират не защото няма начин кризата да бъде решена, а напротив - тъкмо защото начин съществува и всички са пределно наясно с него. Всеки случайно срещнат на улицата израелец знае какво е разрешението, точно както и всеки палестинец. Дори Ариел Шарон и Ясер Арафат знаят: мир между две държави, установен чрез приблизителната подялба на земята в съответствие с демографските дадености и базирана на израелските граници отпреди 1967 година.
В последно време - период на дълги безсънни нощи - понякога ми се ще да вярвам в призраци. Въртя се насам-натам и си представям как повелявам на призраците на всички мъртви деца от Израел и Палестина да се явят на Шарон и Арафат. Представям си как събирам невинните около леглата на двамата лидери - двама мъже на по над седемдесет години, всеки един от които е заложник на другия, на произвола на другия. Готов да действа всеки ден точно според предвижданията на своя враг, да хвърля още и още масло в огъня, да пролива нова кръв. Отвреме навреме в такива нощи виждам двамата слети в образа на един древен войнолюбец, скверния Нерон, който се забавлява в игри с огъня и диво се кикоти пред вдигнатите към небето пламъци. Понякога през тези неспокойни нощи се улавям, че мечтая и за обратното - как вместо да тревожа Шарон и Арафат с призраците на мъртвите деца, ги отпращам някъде, където да спят седмици и месеци и да бъдат събудени чак след подписването на мирния договор. Историята никога няма да прости техните престъпления, защото разрешението е тук, осезаемо, очевидно, прозрачно за всички нас. Всеки израелец и всеки палестинец е наясно, че тази земя ще бъде разделена на две суверенни нации и ще заживее като слепените двуфамилни къщи. Дори онези, които тръпнат пред подобно бъдеще, вече дълбоко в сърцата си са уверени, че то е неизбежно.
Подозирам, че даже сиамските близнаци Шарон и Арафат (за мен те вече са едно - Шарафат) са уверени. Но се задушават от страха и неповратливостта си на хора, изцяло подвластни на оцапаното с кръв минало. Те са пленници един на друг до такава степен, че цялата историческа динамика на средноизточния конфликт е на произвола на техните кошмари и тяхната неподвижност. Един ден, когато мирният договор бъде постигнат и палестинският посланик пристигне със своите акредитивни писма пред президента на Израел в западната част на Йерусалим, докато израелският посланик се представя със своите пред палестинския президент в източната, всички ние ще се смеем на глупостта в общото ни минало. Но дори когато се смеем, ще сме отговорни за проливането на толкова невинна кръв. А на майките и бащите на мъртвите няма да им е до смях.

(коментар за "Ню Йорк таймс", препечатан в "Интернешънъл Хералд Трибюн", 13 март 2002)

Амос Оз
Превод от английски Нева Мичева




Шарафат и децата-призраци