В началото беше пратеникът
На рождения ден на Ницше Ханс-Георг Гадамер седеше в кафенето. Ницше ставаше на 150, Гадамер беше на 94. Съвсем сам на масата, изглеждаше като посетителя в най-добро настроение през този следобед. Като че ли се намираше в нечия безкрайно забавна компания. Този свръхбуден поглед. Веднага разбираш, че в сравнение с Гадамер ние сме живи спящи. Зрящи слепци. Какво виждаше Гадамер? Навън имаше само един пазарен площад на провинция Саксония - Анхалт. Възможно е Гадамер да е виждал ученика Ницше (в края на краищата беше неговият рожден ден) да прекосява наумбургския пазарен площад. Но това всъщност беше една агора! Всяка философия започва от пазарните площади. Сократ. Дори в началото да е била агората на Атина, а не Наумбург в Саксония - Анхалт.
Виждам толкова много неща, от които нямам нужда!, извикал Сократ на пазарния площад в Атина и веднага открил нов начин на употреба за тази места. Пазарите съществуват, за да се водят на тях съвсем немеркантилни разговори. Ханс-Георг Гадамер стана легитимният приемник на Сократ. Той стана философът на разговора през ХХ век.
Разговори, диалози? Това го знаем. В края на краищата живеем в диалогично общество. Говорим, дискутираме, дебатираме. Дискурсът е навсякъде. Още от детската стая. Всичко се обсъжда. Не, би казал обаче Гадамер, не мисля така. Дискурсът не е разговор. Той не оборва, не доказва правото си. Той се обогатява.
Някои смятат това за безотговорно. Вероятно и бащата на Гадамер не е разбирал сина си. Бащата на Гадамер е бил професор по фармацевтична химия. Това е порядъчна професия. Ред цари там - смятат представителите на порядъчните професии - където един има право, а друг не. Това се нарича също познавателен прогрес. Науката се движи по този начин.
В началото на Първата световна война Ханс-Георг Гадамер е бил на 14 години, в края й на 18 и е имал едно подозрение: Ами, ако логиката на прекалено порядъчните науки е виновна за всичко? С природонаучен разум могат да се организират невиждани досега материални битки, но не може да се отговори на нито един съществен въпрос. Въпроси от рода на: Какво трябва да правим, за да живеем в мир помежду си? Преди две години, когато Гадамер стана на 100, той постави още веднъж този въпрос.
Младият Гадамер отива първо при неокантианците. Кантианците са по принцип строги хора, пазители на порядъчното мислене. Но и те остаряват. На стари години учителят на Гадамер Паул Наторп е обзет от забележителен интерес към мистиката. В такова умонастроение той предлага на ученика си писмена работа на тема "Същността на удоволствието в Платоновите диалози". Тя има точно пет бележки под линия. Но там са почти всички елементи на Гадамеровото мислене. Сократ като герой на Платоновия диалог. Самият диалог, защото всяко мислене е диалогично, дори монологът. Философията не е ли била станала непоносимо монологична? Изплува дори нещо много чуждо на рациото - еросът. Науката е по-скоро нееротична.
Но езикът е бил еротичен, знаел е Гадамер. Рилке или Георге. Възходите в езика са били възходи на света. Произходът на езика трябва да е бил произходът на света. Да имаш език означава да имаш цял един свят. Гадамер среща Хайдегер. Той го приема по силно хайдегеровски начин. Гадамер обича Хайдегер. Хайдегер отначало не отвръща толкова силно на любовта му. "Досега не е имал и най-малка представа от философия", пише Хайдегер на Льович.
Значи Гадамер е бил предопределен да напише основно произведение. Защото основните произведения по дадена дисциплина се пишат обикновено от онези, които "нямат никаква представа". Дори само заради новото начало.
Основното произведение излиза през 1960 г. "Истина и метод" - епохална книга във философията. Всъщност би трябвало да се казва "Истина или метод". Защото, възможно е само едното - така смята Гадамер и призовава изкуството, а също и играта, за главни свидетели в защита на тезата си. Защото изкуството и играта поддържат възхода на света. Мисленето е разбиране. То е превеждане. У старите философи, в религиите и изкуството се съдържат ядра от житейски опит, които трябва отново да извадим на бял свят. Така Платон ще стане наш съвременник. Или ние негови. Тук няма ограничения. Който се среща обаче с другия чрез "метод", накрая открива само себе си.
Да можеш да мислиш, значи да можеш да слушаш, казва Гадамер. Той положи на нова основа философската херменевтика. Хермес, гръцкият пратеник на боговете, не е бил антична телеграфна агенция, не е бил и първият дипломат. Участник в дискусии пък изобщо. Нещата, които е предавал, все още са били послания. Струва ли си да се мисли за по-малко?
Според Гадамер мисленето е отваряне на врати, получаване на достъп до най-забележителните кабинети. Естествено, винаги ще има хора, които не понасят отворени врати. Става течение! - крещят те.
Може би съвременната философия се дели на два лагера. Единият, заедно с френския "linguistic turn", Дерида и последователите, принадлежи на Гадамеровото "Метод и истина": Не ние притежаваме традиция, а традицията притежава нас. Кредото на другия лагер, от американския езиков анализ до теорията на дискурса на Хабермас е: Ние притежаваме традицията. Тя няма да ни стигне никога! Ами, ако не е така? - опровергаваме ние.
Става дума за друг подход към езика. Всички езици създават свое собствено мислене и за Гадамер това е повод за радост. Толкова по-зле, провикват се аналитиците и философите на дискурса, ние трябва да ги укротяваме. Констатиране на истинни ценности, назоваване на истинни претенции. Какво значи да придобиваш опит чрез мислене? Опитът може и да е опасен. Разговорът бил разговор едва тогава, когато следва определени правила. Така партньорите в разговора стават участници в дискурса. Но какво става, когато все по-неопитните повеждат дискурси? Няма човек, няма общество, което да е само от днес. Гадамер е знаел това.
Гадамер имаше велика дарба за разговор. От него не стана участник в дискурси. Прекалено скучно му се струваше да опровергава. На рождения ден на Ницше той нямаше ръкопис пред себе си. По очите му не можеше да се чете. Дълбок е кладенецът на миналото, не би ли трябвало да го наречем бездънен?, питаше Томас Ман. Гадамер (без да си води бележки) се гмурна навътре в кладенеца. Вярно е, че наистина е без дъно, но пък е кристално чист.
В сряда, на 13 март Ханс-Йорг Гадамер почина в Хайделберг. Беше на 102 години.

в. Дер тагесшпигел, 15 март 2002

Керстин Декер
От немски Ирина Илиева