Усещане за сигурност
"Изплаших се и продължавам много да се страхувам. 11 септември е събитие, от което винаги съм се боял", заявява големият мислител Ханс Георг Гадамер, ученикът на Мартин Хайдегер и Едмунд Хусерл, автор на многобройни трудове, с чиято помощ по-леко вникваме в нашето съвремие.
Случилото се в Америка го е потресло до такава степен, че при всеки отговор, той отново и отново повтаря: "Не знам." Проява на честност от страна на възрастния философ пред взрива от опасения и несигурност, последвал атентатите в САЩ, въпреки която обаче той запазва сигурност по един въпрос: Ислямът и Западът са два несъвместими езика, два толкова разнородни порядъка от ценности, че всяко посредничество между тях се обезсмисля.
Теологичното различие е само част от това разцепление: "За Исляма, например, триединството е невъобразимо понятие, защото ислямската религия не е в състояние да възприеме диалектично схващане за божеството." Друга част от проблема е "просто въпрос на психология". Но естеството на пукнатината между Запада и Исляма "е главно философско" и се дължи на една "дълбоко различна идея за смъртта".

- Професор Гадамер, какви са първите ви мисли в отговор на това, което през последните дни гледаме по телевизията или четем във вестниците?
- Твърдя, че се намираме на прага на нова епоха. Но в какво направление ще поемем тепърва, не зная.
- Бихте ли обяснил в какъв смисъл идеята за смъртта е в основата на разлома между западния и ислямския мироглед?
- За ислямистите смъртта не е край на живота, а начало на нов, по-висш. Тази представа не е чужда и на християнската религия, но там става въпрос за продължение на живота в отвъдното, не за ново начало. Схващане като ислямското прави възможно измеренията на саможертвата, на които станахме свидетели при атентатите в Америка.
- Да, но мъченичеството е не по-малко типично за християнството...
- Говорите за вече отдавна преодолян исторически етап. Днес мъченичеството практически не съществува за християнството. Съществува самоубийството, но него нашата Църква, за разлика от Исляма, намира за осъдително. Не, решението да си жертваш живота с толкова ясно съзнание, с толкова твърда убеденост, че започваш по-висш живот, не спада към християнските възгледи.
- Мислите ли, че наблюдаваме "сблъсък на културите" (ако трябва да се придържаме към усвоената от всички медии формулировка)?
- Наблюдаваме прояви на фундаментализма. Винаги съм се питал какви са осъществимите условия за изграждането на смислено, рационално бъдеще, но в ситуации като тази ми се струва, че от позицията си на европеец не разполагам с нужния инструментариум, за да разтълкувам събитията. Независимо от това, смятам, че започването на война срещу ислямския свят е абсурд. То е нещо, което виждам едновременно като погрешно и невъзможно. Трябва да търсим пътища на разбирателството.
- Европа може ли да допринесе за намирането на такива пътища?
- Не зная, но мисля, че трябва да наблегне на предохранителните мерки. Има едно усещане за сигурност, без което животът става много труден. Всеки от нас изпитва това усещане. В техническата революция например има нещо твърде успокоително за съвременния човек. Енигма, която винаги ме е очаровала.
- Сега, според вас, каква роля може да изиграе философията?
- Предвид величината на такава криза, философията не е в състояние да промени кой знае какво, но тъй като е едно постоянно упражнение за мисълта, не бива да не се отчита като съществен ресурс. Непременно трябва да се поставяме постоянно пред задачата за новото начало като замисъл и осъществяване. Какво може да бъде? Не знам, в този момент не мога да си представя.
Дълга пауза, после, сякаш говори на себе си: Ислямът е отново тук.
- В какъв смисъл?
- Преди два века мюсюлманите стигнаха до портите на Виена. Тогава победихме във войната с Исляма, защото те просто решиха да не прекрачат прага. Но ако бяха решили обратното, нямаше да можем да им се опрем. И развитието на днешната цивилизация вероятно щеше да протече по неведоми пътища. Може би следва да се запитаме какви причини са предизвикали това спиране тогава, през XVIII век. Какво е накарало арабите да се оттеглят? Какви са мотивите, препънали устрема им?
И след още едно продължително замълчаване:
- Сигурно първо трябва да си отговорим на тези въпроси, които историята ни задава... Не знам, бъдещето е все по-непрогледно. Иначе е трудно да си представим какво още би могло да се случва.

Ла Стампа, 28 септември 2001

Франческа Сфорца
От италиански Нева Мичева