Френският реванш

Да видиш "Амели Пулен" е все едно да си осигуриш релакс поне за два часа. Не помня откога не съм гледала френски филм, за който да не важат думите от друг негов побратим (комедията "Една за всички"): "От "Уорнър брадърс" ми казаха, че техните филми са добри, защото разказват прости истории с много пари, а нашите не стават, защото разказваме сложни истории с малко пари".
Започнал (заедно с Марк Каро) с рекламни клипове и анимационни късометражки ("Сезар" '80 за "Въртележката"), Жан-Пиер Жьоне е един от най-смешните и успешни френски кинематографисти. В "Деликатесен" (1991) и "Градът на изгубените деца" (1995) двамата създават свой фантастично-страховито-комиксов свят, населен с идиоти и материализиран чрез клипово-екстазната визия на Дариус Конджи.
След холивудския гастрол на Жьоне за третата част на "Пришелецът", "Невероятната съдба на Амели Пулен" е първият му самостоятелен филм във Франция. Още с появата си миналата пролет той се превръща в световен фаворит - фестивален и зрителски. Нещо повече - в разните сайтове "Амели Пулен" е анонсиран като най-успешния филм в историята на френското кино.
Също като в "Деликатесен" действието се върти около обитатели на обща сграда, но житейските им обрати насред нищо-неслучващото се зависят от волята на Амели (Одри Тоту). Също като в "Градът на изгубените деца" дикторски текст запълва луфтовете между ставащото на екрана, но гласът на Жан-Луи Трентинян е заменен с този на Андре Дюсолие.
Родена инвитро, Амели от Монмартр израства болнава в семейство мрачни особняци - майка й се хвърля от катедрала, а баща й замръзва в депресия. Девойката се прехранва като сервитьорка в кафене "Two Windmills" и живее сама на петия етаж в стара парижка кооперация. 30 август 1997 е преломен в живота на кротката Амели - както си сваля грима, по телевизията съобщават за смъртта на принцеса Даяна, капачката на флакона се търкулва на пода, откъртва плочка и зад нея - детско съкровище отпреди 40 години. Амели упорито търси собственика му - докато го намери и дискретно му върне спомените.
В почивните дни тя посещава баща си, заровен в мъничкия си свят от градински аксесоари - джуджето, извадено след кончината на майката, тъй като го мразела, е единственият му приятел. Амели ръчка родителя си да пътува, той апатично се дърпа и тя откъртва джуджето. И тъй като гледа котка на стюардеса, онази й връща жеста, водейки бащината реликва по света и изпращайки му картички - от Москва до Джакарта. Накрая и господин Пулен поема към летището.
Амели е абсолютна господарка на своя мъничък свят от телевизия, лампи, мечти, чаши, видео - самотата за нея не съществува, тъй като е заета със съседи и колеги: прави добрини на добрите и мъсти на лошите. Не щеш ли, огромните й черни очи фиксират Нино (Матьо Касовиц) - продавач в порноцентър и колекционер на скъсани аламинутни снимки, които събира и пази в албум. Дотук със спокойствието - Амели изгаря в любовна треска. Следват безсъници, сънища наяве и хепиенд.
В херметичното днешно общество, манипулирано от медии и обсесии, появата на простодушната вълшебница Амели е като дар свише. И филмът въздейства така - нежно-трескав, наивно-романтичен, ненаситно-красив. Както обикновено, Жьоне залага на ефектните детайли като на същностни черти, но тук наслагването и разиграването им стига не до антиутопия, а до иронична приказност.
За първи път авторът напуска павилиона и снима на улицата. Съвсем закономерно Париж на Амели е невиждан досега в киното - Сена, кафенета, "Сакре Кьор", мостове, часовници, гари, телефони, са застинали в очакване на нейната поява. Пръкне ли се невероятната Амели, всичко живва - това е Париж на копнежа. От клипа с раждането на героинята, през разните колекции до мотоциклетното препускане с Нино, атмосферата зашеметява с невъздържана емоционалност (дори спецефектите пулсират от нежност). Визията на Брюно Делбонел е нещо средно между MTV, Дьолакроа и Реноар (когото един от героите цял живот копира). Няма кадър без червено, а то най-често е в съчетание с жълто и зелено.
"Невероятната съдба на Амели Пулен" обикаля света и получава какви ли не награди (само не и "Оскар"). Защо ли не идва тук, защо ли сме пак на опашката...

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Невероятната съдба на Амели Пулен, Франция, 2001, 117 минути, сценарий: Гийом Лоран, Жан-Пиер Жьоне, режисьор - Жан-Пиер Жьоне, оператор - Брюно Делбонел, художник - Анели Бонето, музика - Ян Тирсен, продуцент: Клод Осар, в ролите: Одри Тоту, Матьо Касовиц, Доминик Пино, Руфус, гласът на Андре Дюсолие и др.