Славка Славова
(1924 - 2002)

Внезапно ни напусна голямата българска актриса Славка Славова.
Казват, че за да си Актьор, трябват много талант и много характер. И двете щедро й бяха отпуснати. И ги съхрани до последния си дъх. Последната й отредена вечер игра на сцената. Писаха, че е играла в спектакъла на Театър 199 "Най-древната професия". За нея и за нейните зрители - това е театърът.
Беше предана на сцената както малко други. "Театър, любов моя" е не само спектакъл, в който блестеше и печелеше нови поколения зрители, това беше и нейно единствено и всепоглъщащо верую. Беше изненадващо авантюристична и търсеща. Никога не се задоволи с постигнатото, с лесното, със сигурното. Искаше най-високите върхове и покори Хималаите на нашия театър. Имаше глас, който някак пряко се свързваше с душите ни, приласкаваше ги и ги мотивираше да търсят, да не се примиряват, да се борят и възторгват... Можеше да бъде и встрастена и гневна, и чепата, и язвителна, но никога не допусна и синапено зърно безверие в силата на театъра.
Голяма актриса. Такива, като ни напуснат, правят света ни по-разколебан, по-празен, безцветен...
Мир на праха й.


Н. В.