Токата и фуга

Въпрос: "Не е убил кучето си, така ли?", отговор:"Убил го е, но не го е драл и не е рисувал с кръвта му". Предаването носи привечерното име "Сериал", понякога се занимава с възмрачновати теми, тъне в здрач тъкмо там, дето би трябвало да проявява характер (водещи, сюжети, критерии за значимост на избраното, стил), но може да се чуе в бодрото предиобедно време между 11 и 12 часа в делник по радио "НЕТ". Сериалът не е точно мелодрама, нито семейна сага, кримка или научно-популярна поредица, а "тематично предаване на морално-етични теми, което мени характеристиката си от дискусия до фичър" и се ангажира с "радиодокументалистика, общочовешки ценности и разследвания". Практически всичко възможно и само за час. Авторите се редуват, темите варират от затворите (осторожно), носенето на оръжие (граждански отговорно) и политическите гафове (лежерно) до наркоманията, полицейското насилие и занаята на жиголото (предстоящо). В поредицата обсъждани наличности влизат гимнастичката Лили Игнатова и бъдещето на битаците. Всичко това е много хубаво и безспорно предполага най-интригуващи коментари. Но краткото време - реално 25-30 минути говорене на 60 минути предаване - едва стига за зачекване на въпроса и за устремното му закриване точно когато започне да става интересно.
Веднъж ми разказаха за едно племе, чиито представители винаги повтарят по два пъти и въпросите си, и отговорите. Привидната странност на речта им се дължала на факта, че събеседниците често се разминавали в пироги и рискували шумът на водите наоколо да заглуши част от изговореното.
Естественият принцип на общуването е такъв, че - с или без пирога - щом има нещо за казване, то настойчиво се формулира и повтаря, докато не бъде чуто. Иначе общува само Царят. За да съм справедлива, изслушах още веднъж от-до понеделнишкото издание на "Сериал", с водеща Ина Гълъбова и повод българските неволи и попадения в търсенето и предлагането на работа. Предаването си беше както трябва - с малко статистика, интервюта в частни трудови борси и специализирани вестници, със забавни позвънявания по съмнителни обяви и кратко споменаване на вече изтеклите срокове за участие в студентски бригади в САЩ. Проблемът беше, че не чух ясно дали борсата се казва "Мираж" или "Вираж" (и двете ми звучат странно, сега като се замисля), не разбрах как да си оставя координатите там или във в. "Работа" и съвсем не останах убедена, че след час слушане съм дори една идея по-информирана. Бързането в крайна сметка до нищо не води, още повече щом започва от най-очевидното и няма време да стигне дотам, където най-елементарен напън на въображението не може да отведе.
Като че ли има два начина да се избегне неудовлетвореността от такова задъхано общуване - на благодарните теми да се отдели повече внимание в ефир (като ще е сериал - нека ги разчепква цяла седмица) или да се дадат в повече подробности в Интернет (нали "НЕТ" трябваше да бъде пар екселанс българското радио в Мрежата?). За жалост, на www.radionetbg.com вместо стегнати "досиета" с информация и линкове към сродни текстове на други медии, се намират само не особено грамотно свалени "предавания в текст" ("изкрящи" не идваше ли от "искра"?). А в рубриката "Дела и документи" се мъдри самотно Хипократовата клетва...
При това положение не остава друго освен "Сериал" просто да се прекръсти - това често води до смяна на статута. Вместо обвързващото с очаквания за определена последователност име (съвсем друга недвусмисленост носят "По заповед на щуката", "Пръстенът на цар Соломон" или "Емил Лещански гледа на таро", например), Toccata e fuga би стояло много по-адекватно. Защото "Пипни и беж" отговаря най-пълно и честно на постановката сериозен потенциал-хубава тема-припряно ликвидиране и на двете.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато