Сръбска история,
какво да се прави...
Радивое Андрич е роден през 1967 в Сараево. Завършва "Кино и телевизионна режисура" при Сърджан Каранович в Белградската филмова академия. Работил е като асистент-режисьор в повече от десет продукции. По време на протестите срещу Милошевич в Белград (1997-98) снима няколко документални филма, продуцирани от опозиционното радио "Б-92". Дебютира през 1998 с комедията "Три палми за два пънка и едно маце". На шестия София Филм Фест Радивое Андрич представи новия си филм "Светкавици" (2001).

- Как попаднахте в киното?
- През 1986 излязох от казармата и кандидатствах режисура, но не ме приеха. Започнах работа като асистент-режисьор. През 1987 пак кандидатствах, пак ме отрязаха. Още една година асистентствах. На третия опит най-сетне успях да вляза. Мисля, че всяка година в Белградската филмова академия кандидатстват около 100 души, а приемат само 3 или 4.
- Същото е и тук, в НАТФИЗ.
- За актьорите е още по-трудно - около 500 се състезават за 10 места. Но след като учих 3 години, се отегчих. Върнах се към асистентстването. На другата година обаче си казах: "Добре де, може би все пак е добре да се учи" и изкарах още два семестъра. Всяка година бях асистент поне на 1-2 филма. Работих при Джика Павлович - голям югославски режисьор. Бях асистент и на Сърджан Драгоевич в една част на "Хубаво село, хубаво гори". Много ми беше приятно да работя с млад режисьор - преди това имах опит само с по-възрастни хора. Мисля, че този филм наистина е добър, най-малкото защото сърбите възроптаха, че е антисръбски, а босненците - че е антибосненски.
- Разкажете за участието си в "Спасителят" с Денис Куейд?
- Всичко на всичко заснех един епизод. Снимките бяха до едно езеро в Черна гора. Ако си спомняте, край него убиват героинята на Настася Кински. Дадоха ми 45 дни, за да подготвя 3-те дни снимки на епизода. Обясних, че преспокойно мога да се справя за седмица, но те "не, не - плащаме ти за цялото време". И така, месец се правих, че върша нещо, но пък ми платиха добре.
- Как се озовахте в тази суперпродукция?
- Югославия е малка страна, в която хората от киното се познават отлично. И така, от сръбска страна на продукцията ме поканиха да им помогна и аз се отзовах. За мен си беше събитие, защото се запознах с Денис Куейд и Настася Кински. Приближих се до нея и й казах: "Бях влюбен в теб от 14-та до 27-та си година".
- Явно сте имал трусово преживяване. Защо продължавате да асистирате на Любиша Самарджич, след като имате самостоятелни изяви като режисьор?
- Любиша е голям актьор. Но когато се хвана с "Небесна кука", нямаше никакъв режисьорски опит. Извика ме да му помогна и аз доста се потрудих. Беше много приятно да се работи с него. Той се занимаваше основно с актьорите, а аз - с останалата режисьорска работа. Затова се съгласих да му бъда асистент и в "Наташа".
- Все пак е голяма разликата между неговите и вашите филми...
- Когато асистирам, се отнасям строго професионално към работата. Това са си негови филми - аз само помагам да се заснеме предварителният замисъл. Режисьорът Любиша Самарджич прави едни филми, а режисьорът Радивое Андрич - други. Така и трябва да бъде. Освен това и сценариите са писани от съвсем различни хора. Например, сценарият за "Светкавици" е писан от най-известния белградски радиоводещ Сърджан Анджелич, който е завършил драматургия, но работи в радио "Б-92" - единственото опозиционно радио срещу режима на Милошевич още от края на 80-те.
- Тук по време на войната също го слушахме по интернет.
(Вдига палец и с усмивка повдига якето си, за да покаже тениска с емблемата на радиото).
- Може ли да се каже, че в югославското кино има 3 периода - на Тито, на Милошевич и след бомбардировките?
- Може би. Но Тито-периодът има няколко подпериода. Първо са партизанските филми. Много ги харесвам. След това идва "черната вълна" - филмите, които отразяваха правдиво и Съпротивата, и соцрежима. Те бяха забранявани, а авторите им - преследвани. После е "Пражката школа". Към нея спадат Горан Маркович, Сърджан Каранович, Горан Паскалевич, а като пост-пражка школа се явява Емир Кустурица. След това дойде нещо като "розова вълна".
- Защо "розова"?
- Заради рокендрола, който навлезе в киното. Имаше страхотен филм - "Како je пропадао рокендрол" - на трима хърватски студенти от белградския университет (Иван Стефанович, Деян Зачевич и Сръдан Голубович). Това е началото на "розовата вълна", а краят й е "Не сме ангели" на Сърджан Драгоевич. След това започна войната, а с нея - и военните филми. Самият аз се чувствам аутсайдер - докато всички други снимаха войната, просто се опитвах да разсмея хората. Моето лично мнение е, че в "щастливите" земи трябва да се снимат повече сериозни и дълбоки филми, за да се охлади малко самодоволната им еуфория, а пък в "нещастните", каквато е Югославия - повече жизнерадостни сюжети, за да направим хората поне малко по-щастливи. Снимахме "Светкавици" по времето на Милошевич. Следователно нямахме никаква подкрепа - с такъв "хулигански" проект не можехме да се обърнем за финансова помощ към телевизията. Трябваше сами да се оправяме. За да преживяваме, и двамата със сценариста работехме в "Б-92". Текстът, с който се бяхме заели, не беше директно политически, а по-скоро биеше на анархия. Снимахме полулегално. В преговорите спонсорите ни казваха, че ще ни дадат пари само при условие, че имената им по никакъв начин няма да се свързват с проекта. Беше ги страх, че хората на Милошевич ще им закрият предприятията. Чудна работа - докато в цял свят се харчат луди пари за реклама, на нас ни даваха само и само да не рекламираме. Филмът трябваше да излезе по екраните през септември, но разбрахме, че тогава ще бъдат изборите. Нямахме представа какво ще стане, но очаквахме хаос, защото у нас винаги след избори настава хаос. Така изчакахме с премиерата и филмът излезе чак следващата пролет. Това се оказа печеливш ход. Милошевич падна, зимата си отиде, дойде пролетта и на екран излезе нашият весел филм. Събра 570 000 зрители в Югославия и Черна гора. Мисля, че поне около 200 хиляди дойдоха в кината по-скоро заради времето и събитията, отколкото заради самия филм. Доста странични неща ни помогнаха. Не че толкова добре си свършихме работата, просто Милошевич падна. В резултат на което "Светкавици" надмина по приходи "Хари Потър и философският камък" и "Властелинът на пръстените", взети заедно.
- А каква беше ситуацията около "Три палми за два пънка и едно маце"? Изобщо как се дебютира по време на война?
- Пак някаква странна история ще ви разкажа. Повикаха ме едни хора и казаха: "Имаме текст, имаме и пари. Искаш ли да режисираш?" Прозвуча ми като сън. Аз, естествено, отговорих: "Да". Текстът беше горе-долу. Баща ми, който също е режисьор, и приятелят ми Милан Пузич ми помогнаха да пренапиша сценария. Оставихме основната сюжетна линия, но останалото преработвахме, докато стане комедия... Така заснех дебюта си на 35 мм, а втория си филм - дигитално. Това е нормално за страна като Сърбия. И първият филм имаше голям успех. А аз бях в шок, ужасно уплашен. Но всичко беше наред. "Уорнър брадърс" искаха да купят филма за разпространение в Източна Европа, Русия и Близкия изток и дори ни изпратиха "шапката" си. Загубихме няколко дни да я лепим в началото на вече готовите копия. След десетина дни, когато филмът вече трябваше да излезе по екраните, не си спомням какво точно стана, но по някакъв повод ООН въведоха нови санкции към Югославия. "Уорнър брадърс" се отказаха от нашия филм, а ние загубихме още няколко дни, за да изрежем "шапката" от копията.
- Правите ли нещо за разпространението на "Светкавици"?
- Не съм дистрибутор, но хората, които се занимават с това, се справят фантастично. Те са същите, които разпространяваха "Хубаво село, хубаво гори" и "Рани" на Сърджан Драгоевич. Разбират си от работата, която е доста специфична, защото едно е да разпространяваш филм в нормална държава, а съвсем друго - в ненормална, където всеки иска да открадне.
- Замислял ли сте се за влияние на Гай Ричи върху "Светкавици"?
- Може би подсъзнателно. Харесвам филмите му. Всички казват, че е направил един и същи филм два пъти, че няма развитие, но според мен по-важното е, че и "Две димящи дула", и "Гепи" са добри. Той може да направи и трети такъв филм и пак да е добър. Но все пак персоналният ми гуру в киното е Джим Джармуш, а Спайк Лий ми е половин гуру.
- Има ли други режисьори, от които се учите?
- Джон Хюстън, защото в неговите филми гледаш единствено разказа - режисьорът е в сянка. От друга страна обаче харесвам и "режисьорското кино" - на Джон Уотърс например. Направил е пет филма, всичките с пари назаем от роднини и приятели. Основен изпълнител във филмите му е неговият кум, който е травестит. Луда работа. Филмът му "Cry-Baby" е страхотен.
- Разкажете нещо за документалния си филм "Януарска река"...
- "Януарска река" в превод означава Рио де Жанейро. Филмът беше сниман през зимата на 1996-97, когато Милошевич открадна гласове на изборите. Това си беше пладнешки обир. Затова хората престанаха да работят и излязоха по улиците. Първо Ниш, после Белград и след това всички градове. Демонстрациите продължиха 3 месеца. Пълна лудост. Хаос. По това време централната емисия новини се състоеше само от репортажи за хора, излезли по прозорци и балкони с тенджери и тигани. И така, от първия до последния кадър на новините, половин час "бум-бум-бум-бум". Това продължи 3 месеца. После всички барабанисти в Белград взеха инструментите си и също излязоха на улицата. И започна едно барабанене... Понякога демонстрантите стигаха до 200 000 с по 20-30 барабанисти в тълпата. Всеки ден имаше сблъсъци. Често много жестоки, защото Милошевич правеше контрамитинги с хора от цяла Югославия, които докарваше с автобуси. Това бяха 20-30 хиляди души срещу 130 хиляди от наша страна. Не мога да кажа точно колко полиция присъстваше, но много беше - представяте ли си как изглеждат 100 автобуса, пълни с полицаи? Беше си истинска война. Не снимах с тази идея "Януарска река". Във филма няма сблъсъци, няма полицаи. Това, така или иначе, телевизиите непрекъснато го предаваха. А аз снимах малко карнавално. Хора излизаха с лозунги, но не само сръбски. Имаше надписи "Растафари", "Боб Марли", дори и "Ферари", надписи на португалски и какво ли не. Всеки си правеше своя си екшън.
- Какво е отношението ви към новите сръбски филми?
- От произведените през последните десетина години харесвам няколко. Навярно защото те отразяват ужасното време, в което живеем. Освен "Како je пропадао рокендрол", обичам филмите на Сърджан Драгоевич, Горан Гаич, Владо Славица. Сега те са в Холивуд, но поддържаме контакт.
- Миналата година в София Драган Белогърлич обяви, че Сърджан Драгоевич е подписал с "Мирамакс". Знаете ли какво става с този проект?
- След "Рани" той отиде в Америка за две години, но така и не успя да направи холивудски филм. Те му дават някакъв текст, той отказва да го снима. Той им дава негов сценарий, те отказват да го финансират. Отново му дават текст, той го преработва, а те отново отказват да му дадат пари и така за две години нищо не засне. Може да се каже, че живее в самолета между Белград и Лос Анжелис. А в момента подготвя два проекта. Единият е югославска продукция със заглавие "Свети Георги убива змея". Този филм е по действителен случай. Действието се развива по време на Първата световна война. Здравите мъже от едно село са изпратени на фронта - у дома остават само инвалидите. И те обслужват наред жените на фронтоваците. Онези разбират и масово дезертират, за да се върнат на село. Правителството също узнава и като контрамярка изпраща всички инвалиди на първата фронтова линия - сръбска история, какво да се прави. Един доста скъп филм с епоха. Другият проект е американски - "off Hollywood". Този филм е за Втората световна война, за концлагерите, но с оригинален сюжет: когато в един концлагер пристигат американските войници, няколко евреи се опитват да откраднат от американците златото, което американците са откраднали от немците, които пък от своя страна са го откраднали от същите тези евреи. Това не е политически коректен филм, защото тезата му е, че евреите не са само жертви и светци някакви, а и обикновени мераклии - за секс, пиене и кражби. Филмът може би ще бъде продуциран от компанията на Харви Кайтел, но все още не е сигурно.
- Голяма част от колегите ви се насочиха към Щатите. Имате ли планове за Холивуд?
- Не. Страх ме е. Не от Холивуд, а от американския начин на живот.
- Да разбирам ли, че ако ви поканят, ще откажете?
- Не. Ще им кажа: "Дайте ми парите, а пък с тях ще си снимам филма в Европа." Разликата между европейския и холивудския филм е като между кино и театър. Мисля, че нямам достатъчно ноу хау, за да направя холивудски филм, но бих снимал филми в Ню Йорк, както прави Джим Джармуш или цялото течение "off Hollywood".
- Ще кажете ли нещо за новия си проект?
- Моят приятел Влая Павлович пише сценария. В момента редактира първия вариант. Ще започнем снимки най-вероятно през октомври, а ще излезе през пролетта на 2003. Работното заглавие е много грозно - "П+1". Това е понятие от архитектурата и означава приземен плюс първи етаж - нещо, твърде разпространено у нас напоследък. Поради ситуацията в Югославия много хора започваха да строят къщи, но не стигаха по-нагоре от един етаж плюс приземен. Ако погледнете Белград отгоре, ще видите сума ти къщи без покриви. Това изглежда ужасно, няма никаква естетика. В нашия проект кум и кумец започват да строят такъв "П+1", но не на земята, а на покрива на вече построен жилищен блок. И въпреки всички пречки те искат да завършат своята къща и да й сложат неин, собствен покрив. Ще видим какво ще излезе.

Разговора води Никола Бошнаков



Разговор с
Радивое Андрич