Филип Зидаров:
Съвременният музей (съвременната галерия) не означава непременно показ на съвременно изкуство. Той е място за съвременна комуникация, т.е. разбиране на комуникацията чрез изкуството. Медиите, новите технологии, самото изкуство в края на XX век умножават посоките на комуникацията. И затова съвременните музеи дават възможността общуването с изкуството да не е само от "религиозно-храмов тип", едно отиване, за да се възхити човек. Там човек отива, за да изпита някаква емоция; отива, за да научи нещо, да прекара времето - като смяна на ежедневния бит. И образователната (и разпалващата любопитството) функция на всяко нововидяно нещо е доминираща.
Задължителна част от съвременния музей е всичко, което разширява погледа към изложеното в него - каталози, книги, филми, аудио... Образователната му функция е свързана и с възможностите за работа с малки деца, с всякакъв тип лектории - пред широка публика, професионалисти, хора с увреждания...
Значи трябва да има пространство за библиотека, за книжарница, за кафетерия, в която хората да си почиват, за мултифункционална зала, която да може да служи за място за събиране, за концертна зала, за аудиториум...
Другото нещо, което за мен е много важно, е, че съвременната галерия е място за културна идентификация на града, на района, на държавата, на културата. Архитектурата на музея е израз на културна амбиция. Израз на онова, което някога е обединявало градчето, селцето, квартала за изграждане на църквата или на катедралата на това място. Това е сборното място, където цялото общество има възможност за някакъв тип религиозно или емоционално общуване.