Около някаква градска галерия
- Впечатленията ви от конкурса?
Павел Цветанов: Моите очаквания се оправдаха. Над 100 души са взели програма, половината са успели да представят проекти и не са отхвърлени от техническата комисия - значи са спазили заданието. Това е огромно разнообразие от идеи; нормално, хубаво, точно представяне на нещата, което показва висока степен на професионализъм на колегите. Иначе традиция стана в българските конкурси журито да бяга от отговорност и да не дава първа и втора награда, а само трети...
- Интересът към конкурса издава интерес към обекта или е поради липса на други ангажименти, в които енергията да се излее?
Павел Цветанов: Архитектът е такова животно, че, колкото и работа да има, се хвърля в някоя конкурсна идея. Вярно е, че сега намаляват поръчките, но ако се ориентираме по имената, ще видим, че половината от тези, които имат най-много работа, също са представили проекти, и то не лоши. Това показва, че не липсата на работа е интересът към конкурса. Другото, което също ми се струва вярно за този конкурс - журито се е опитало да прояви обективност и е подбрало три различни идеи, даже взаимно изключващи се, за да може в следващ етап тези три идеи да се борят помежду си. Не е правилно да се казва, че конкурсът се е провалил. Напротив, при толкова много участници и идеи, никак не се е провалил. Въпросът е друг. Бисер Хантов: Конкурсът не се провали. Провали се Законът за обществените поръчки (ЗОП), по който е проведен този конкурс. Конкурсът се направи по Наредбата за обществените поръчки, под праговете на чл.7(1) от ЗОП. Това е обидно.
- Какво значи "под праговете"?
Бисер Хантов: Под праговете на 30 000 лева, от които нагоре при предоставяне на услуги действа Законът за обществените поръчки. Има една наредба, която определя начина на провеждане на конкурси - търгове, за бръснарски услуги, архитектурно проектиране или премитане площада пред кметството - където услугите под 30 000 лева могат да станат с конкурси. Там възложителят е намерил ниша за провеждане на конкурс за проектиране на Софийската градска галерия. Резултатът от конкурса ясно показва колко несъответстващо и неадекватно е държавното решение архитектурните конкурси да се провеждат като обществени поръчки. Дали е за доставка на метали и вторични суровини или е за архитектурни конкурси - за държавата явно няма значение. Обидното е, че законът позволява архитектурен конкурс, който би предопределил изграждане на сграда за стотици милиони лева да се провежда като търг за услуга на стойност под 30 000 лв., т. е. стойността на наградния фонд. И разберете, че не говорим в момента за размера на наградите, от който колегите не се оплакват, а за липсата на отделни правила за избор на най-добрата архитектура, която ще оформи средата ни на обитаване през идващите сто години. Това няма кой да чуе, а държавните чиновници го смятат, както изглежда, за творчески глезотии. Този конкурс показа и правотата на предишната комисия по конкурсите на САБ, която предложи това да бъде двуетапен конкурс. По резултатите той се превръща в двуетапен конкурс. За съжаление възложителят не послуша САБ... Той просто не може да го проведе като двуетапен, защото тук отново се намесва наредбата за услуги към ЗОП, която указва как се провежда конкурс за проектиране, без да отличава проектирането на далекопровод от проектирането примерно на сградата на парламента...
Явно журито е било прекалено безпристрастно, прекалено академично. Затова не е успяло да посочи победител. А резултатите наистина са много добри. Професионализмът е на ниво. И ако приемем, че това е един първи етап, от него са извадени ценни градоустройствени и архитектурни идеи. Съвсем друг е въпросът, дали трябва да има ясна градоустройствена рамка, както твърди арх. Павел Попов (вж. "Култура", бр 10/8 март 2002 г., бел. ред.). По този въпрос може да се спори. Ако е двуетапен конкурсът, първият му етап избистря различните градоустройствени концепции, от които възложителят има право да избере най-подходящата за града.
И тук е мястото да кажа, че възложителят и в този случай не спазва задължението си по ЗОП да обяви размера на инвестициите, с които смята да реализира обекта. Обемът на инвестицията води до различни архитектурни решения. Колкото и архитектите да не разбират нищо от инвестиции, все пак всеки може да си направи елементарна сметка, за да знае в какви рамки се вмества.
Павел Цветанов: Този, който е обявил конкурса, няма яснота и с нищо не е доказано, че тази инвестиция въобще е обезпечена. Не е ясно Общината с каква цел направи този конкурс - за да има интерес сред колегията, малко книжни упражнения....
Разбира се, имаше някакво задание, то даваше известна свобода, но и определяше някакви изложбени площи. Всичко се завърта около тези изложбени площи и професионализмът на колегията се доказа с това, че по обем проектите бяха близки. Обаче точно за обема, подсказан от заданието, не е обезпечена инвестицията - нито от държавен бюджет, нито от общински бюджет. Опасявам се, че и вторият етап на конкурса ще мине и ще си остане на книга.
Бисер Хантов: Това е много важно нещо, свързано с възложителя. Може би оттам трябва да се тръгне.
- За съжаление, това са "надархитектурни" проблеми - политически, икономически, политико-икономически...
Бисер Хантов: Не обвинявам Общината в нищо друго освен в краткосрочни стратегии за измъкване от бедственото положение. За съжаление това остава въпрос на отговорност и морал на управляващите Софийската община. Доколко, те ще кажат: "Вие сте недоволни от това, че застроихме Градската градина. Обаче видяхте ли, че с получените пари оправихме улиците, че намерихме фирми за чистотата?" Това са неща, които надхвърлят отговорностите на архитектите. Ние сме все пак една, макар и интелектуална, но обслужваща сфера на държавата, на управляващите, на възложителя и се опитваме да дадем професионален отговор на поставената задача. Не знам дали си съгласен?
Павел Цветанов: Аз съм съгласен, но то е все пак въведението. Ако продължим към конкретните неща - има интересни моменти, които обществеността трябва да знае около конкурсите за застрояването на главния градски център.
Първо, според мен е грешка да се обявяват търгове-конкурси за тази част на града. Общината допуска една много съществена грешка, като обявява отделните сгради на парче и обявява търгове-конкурси, от които след това се пораждат много големи проблеми. Още навремето, когато на три пъти се проведе конкурсът за преизграждане на Градската библиотека, в крайна сметка се разбра, че инвестиции за нея не могат да се намерят, без да бъде привлечен големият бизнес. Затова въобще се стигна до реализация на тази инвестиция. При разглеждане на проектите след търга-конкурс (който аз спечелих като архитект, а тогавашната фирма инвеститор - като инвеститор, защото то беше търг-конкурс), не се разглеждаха само архитектурните решения, разглеждаха се стойности, инвестиции и т.н. При първите разглеждания на проекта, покойният проф. Татаров постави въпроса, че така и така се прави тази инвестиция, дайте да видим какво ще стане с цялата среда наоколо. Той ме принуди тогава да начертая силуетите и да си представя какво би станало със СГХГ в бъдеще или как трябва да се развива тя. Мнението ми беше инвеститорът на "Библиотеката" да поеме тази инвестиция (и той беше склонен тогава), да реши проблемите на СГХГ, но да я приобщи в ансамбъла. Това беше правилният подход. Още тогава - с един удар, или с един замисъл, да се оформи цялото това петно... Проблемът за единния замисъл, за общия силует се появява и ще продължава да се появява, и ще се вихрят големи скандали. При оформянето на парцела около хотел "България" например, с появата на сградата на "Paribas" е подходено по същия начин. Дали е било конкурс, търг - не се знае. Имаме вече банка "Paribas". Хубава или лоша, арх. Коларов се е постарал, направил нещо. После видях една публикация - някой му е поискал да предложи решение за целия силует и той е правил перспективи за това как си представя застрояването до "България".
Сега научаваме, че се обявявал някакъв конкурс за друга банка, който се провалил. После пък Мултигруп, който владее цялото това петно, сега тихомълком пак прави конкурс между свои си, вътрешни архитекти, защото е частно предприятие. Ето как една значима собственост, попаднала в частни ръце, излиза от закона за обществените поръчки. Мултигруп е този, който ще решава кой какво ще прави в това петно и пак на парче. Смятали да си правят банка над репетиционните зали на хор "Кавал", на кръстовището на "Аксаков" и "Левски", точно в центъра на София. Ако там всяко едно междуосие се решава с отделни конкурси на парче, ще стане пълна трагедия.
Третият случай, който е вече факт, е това, което стана срещу ЦУМ и "Шератон". Толкова много конкурси в продължение на 50 години за тези места, които са останали празни след бомбардировките, толкова много хубави неща по тези конкурси! И какъв е крайният резултат - една Булбанк, която няма нищо общо с околната среда, и сега се появява един бизнесцентър, който също няма абсолютно нищо общо с всичко, което го заобикаля (и с банката, включително). Още по-смешното - остана една дупка от него до съседните жилищни сгради, което явно е друго петно, за което ще се обяви друг конкурс или ще се появи друг инвеститор и друг архитект, който ще иска да се покаже, да изяви себе си. Ще се появи още нещо, което няма да има абсолютно нищо общо нито с този бизнесцентър, нито с всичко останало...
Ще имаме център на столицата с липса на всякаква ансамбловост. Защо Общината да не намери механизмите и да задължи Мултигруп, след като е собственик на цялото това петно да направи една цялостна програма, пък ако ще после да я изпълнява поетапно. Дори в този случай, въпреки че съм най-големият привърженик на конкурсите, съм по-склонен да се възложи на архитекта Коларов, той да го разработи цялото това пространство. В края на краищата той е започнал.
- Трябва да го предложим на експертите в Общината...
Бисер Хантов: Опираме до думата "експерт"... Експертът, който създава програмата; експертът, който я осъществява; експертът, който оценява резултата. Този конкурс показа, че има експерти-проектанти. Но някъде се скъсва тази връзка, заданието да бъде съставено от експерт и да бъде перфектно, експертът проектант да бъде оценен от експерт в експертния съвет... Ето, проектното задание на СГХГ. Трябваше да се изяснят изискванията към изложбената функция. Няма такива в програмата. Да се обяви - експонират се картини при тези условия, скулптури - при тези условия, ще експонираме еди-какво си. Давам го просто за пример - у нас липсват сериозни експертни задания, това е страшна болка за проектантите.
Павел Цветанов: Мога да ти кажа защо липсва такова задание. Защото в тези експертни съвети не се сменят непрекъснато хора от практиката. Аз лично смятам, че човек, който само участва по експертни съвети, без да проектира, престава да бъде експерт. Затова се получават глупави решения на експертните съвети.
Бисер Хантов: Ти колко задания си написал?
Павел Цветанов: Две. Това е много сериозна работа.
Бисер Хантов: Питам, защото обикновено проектантът казва: "Аз ли ще се занимавам с това?", то е чиновническа работа. Тя е много тежка, отговорна, лошо платена работа. Като пишеш истинско задание, ти трябва да успееш и да си представиш нещо. Хем трябва условно да го изпроектираш, за да го зададеш, хем трябва да го напишеш ясно и четливо. Според мен това е много тежък и отговорен труд. Категорично трябва да са практикуващи хора, за да могат да си го представят, за да знаят какво им се случва, като получат едно лошо задание. Участниците в експертни съвети, ако са добри проектанти, биха били много по-толерантни и по-разбиращи същността на материята, отколкото чиновниците. Те са склонни, от една страна, с лека ръка да зачеркнат успехи на автора, а от друга страна, да не виждат важни грешки, съществени пропуски...
Павел Цветанов: ... от трета страна, да налагат силово своето мнение, което, когато ти липсва достатъчно практика, се оказва, че хвърчи във въздуха.
- Да се върнем на конкурса. Ако той е представителен за вижданията на колегията ви в момента, не са ли малко формалистични търсенията - в една посока на чуто, видяно, списания?
Бисер Хантов: Естествено. Винаги ще бъде така и е правилно да бъде така. Ако се варим само в собствен сос, ще бъде пълна трагедия. Точно конкурсите са това, което дава възможността от чутото и видяното да дойде следващата стъпка. Нормално е. Първият ти въпрос не беше ли дали меракът за толкова участие в конкурса не е отражение на липсата на конкурси. Толкова няма конкурси, че всеки иска да се изтъкне. Това е нормална човешка реакция. Нямаме поле за изява, правим гадни кооперации за ограничени възложители. Говоря за масовия български архитект. Конкурсът е наистина една възможност да се направи нещо и, ако ще е гарга, да е рошава! - хората не са искали да си сложат юздите самички, да си намерят мярката. Човек иска да надскочи ординерното, ежедневното.
Павел Цветанов: Самият обект - Галерия - предполага да бъде нещо интересно. Директорът на СГХГ, преди да излезе конкурсът, си го представяше като "Гугенхайм"* на София...
- Като се прави архитектура, тя се прави във връзка с градска среда, с начин на живот на определени хора. Тук архитектурата ми се струва винаги правена откъснато от хората...
Бисер Хантов: Не съм съгласен! Какъв е начинът на живот в Билбао? Това е силата на архитектурата - че може да си позволи да сложи в Билбао този безумно скъп "кораб" и изведнъж да каже: "Виж какво може да стане в тази среда, виж как се променя тази среда." Но този "кораб" е подкрепен и от инвестиции, и от широко скроено мислене, и от ясно съзнание на управляващите колко архитектурата може да влияе на обществения живот. У нас това го няма. Ще се върна към конкурсите. Докато нашата общественост не разбере, че конкурсът е най-чистата и демократична форма, за да се извади най-добрата и икономически и естетически идея, ще продължаваме да правим само търгове (да се надяваме, че добър проектант като Павел ще ги спечели, а не баджанакът на възложителя, защото бил проектант). Понеже говорим за обществен интерес. Понеже се харчат обществени пари, определя се бъдещето на един град. Между другото сигурно затова журито не е избрало първа награда, може би казвайки си: "Това ли ще е бъдещето на града? Ние не можем да кажем: Постройте го този проект!" Може би това е правилно.
- Правилно, но малодушно.
Бисер Хантов: Добре. Но да си сложиш на собствения гръб отговорността и да кажеш: "Този проект трябва да се построи в София и ще стои 200 години.", не е малка отговорност. По Закона за обществените поръчки, те са оставили отговорността на възложителя. Отговорността отива у избрания мажоритарно кмет на град София, който би трябвало, с помощта на собствени или привлечени експерти, да каже: "По Закона за обществените поръчки от тези три избрани проекта аз имам правото да избера ето този!".
Павел Цветанов: Трябваше още в началото да се обяви конкурса на два кръга. Тогава журито е с друга нагласа, задачата му е по-друга. То не определя най-добрия. То определя дали ще са три или четири. И дава своите препоръки и изводи. Четиримата участници трябва да могат да ги прочетат и да си направят собствените изводи.
Бисер Хантов: Така или иначе, дали ще е по ЗОП, дали по ЗУТ, дали по закона за фризьорските услуги - пак най-доброто нещо, което е измислила архитектурната колегия от цял свят, е явното състезание между творчески идеи и умения, наречено Конкурс! Затова всички толкова се радваме на проявата, дори със съпровождащите я пикантни малки скандали.

Разговора води Хросто Буцев


____
* Има се предвид сградата на Музея "Гугенхайм" в Билбао, на арх. Франк Гери (бел. ред.)
Разговор с
арх. Бисер Хантов и арх. Павел Цветанов