Учителят: Знанието е пазар
- Безвъзвратно ли е накърнен престижният за традиционната българска култура образ на учителя като медиатор на културни знаци?
- Както и да погледнем, статутът на учителската професия не е нещо изолирано от цялостния и преди всичко от културния живот на нацията и в този смисъл въпросът за неговата без- или възвратна накърненост става част от общия проблем за състоянието на обществото ни от дълги години насам. Погледнато в определена перспектива, това е аспект на проблема за "пазара на знанието" - за това кой и какво знание купува; изобщо има ли кой да го купи тук; ако го купи, за какво го използва и пр. Мисля, че в тази посока може да се търси постигане на известна промяна в образованието. Онова, на което съм пряк свидетел откакто работя в Математическата гимназия (едно, смея да твърдя, наистина престижно училище - не без заслугата на учителите), е доста смущаващо и показателно - оказва се, че ние работим преди всичко за ползата на американското общество, защото цветът на нашите ученици отива тъкмо там. Няма да засягам въпроса за това дали наистина това е цветът, щом така лесно може да замине, дали, кога и защо този цвят (ще) се завръща. Тези въпроси също опират до националния манталитет. Но сам по себе си този факт налага извода, че не толкова или не само с учителите е свързан проблемът, а тъкмо с "пазара на знанието" като техен продукт.
- Какви положителни и отрицателни следствия ще предизвика въвеждането на общозадължителните матури след 12 клас? Може ли да бъде гарантирана реалната равнопоставеност както между самите ученици, така и спрямо останалите им европейски връстници?
- Не съм убеден, че целият този шум, който се вдига около общозадължителността на матурите, е "здрав" в основата си. Не съм убеден дали проблемите са свързани със самата матура или с начина, по който бяха представени мотивите за решението по нейното въвеждане (трудно удържимо е твърдението, че критерий за валидност на дипломата за средно образование в европейските страни са знанията по български език и българска литература), или просто в навика всяко институционално решение да бъде рязко и брутално бойкотирано и отхвърляно (особено когато е свързано с необходимостта да се положат усилия). Това, разбира се, съвсем не означава, че едни или други министерски решения не бива да бъдат проблематизирани, обсъждани, подлагани на съмнение и изпитания. Инак, сама по себе си общозадължителната матура не е нещо ново за българското средно образование. По-сложен е въпросът с използването на резултатите от нея за кандидатстване във ВУЗ. В тази посока прави впечатление, че самата българска академична общност изглежда няма доверие и особено високо мнение за собствения си продукт, доколкото резултатите от матурата могат да се разглеждат като тясно свързани с професионалното равнище на учителите, а тях най-напред ги е "произвел" българският университет. Друга част от проблема опира до организирането на проверката на този изпит и до възможността да се дадат действителни гаранции за нейното принципно реализиране. А иначе държавните образователни стандарти са едни за всички училища (и в столицата, и в провинцията). От друга страна, директорите са тези, които имат възможността да подбират своите кадри, т.е. да мислят за престижа на своето училище.
- Срещате ли трудности с преподаването на литература, съобразено с настоящите Държавни образователни изисквания?
- Онова, което ме тревожи по отношение на стандартите във връзка с учениците (и това се отнася до всички предмети, а и до техния брой), е, че те са прекалено специализирани. Сякаш не иде реч за общообразователно обучение, колкото за тясно специализиране. И в тази посока нещата не са еднозначни и безвъпросни, разбира се. Ала не изправяме ли българския ученик пред непосилната задача как да намери време, за да се подготви добре по всички предмети и подминаването на този "маловажен" въпрос не води ли до формирането още в ранна възраст (първият сериозен сблъсък с проблемите на образованието ученикът има в VII (!?) клас) на нелицеприятни качества като бележкарство, зубрачество, механистичност, автоматизираност, рушветчийство, които имат малко общо с усвояването на знанието. А нали на негова основа ще се съизмерва с Европа. А и за какво става въпрос - за количество или за качество на знанието? Нека не забравяме, че при кандидатстване още в VII клас, както и в повечето висши учебни заведения все още балообразуващ е средният успех от дипломата, а той включва доста предмети. Как ученикът да намери време за всичко това - ами няма как! За какво тогава говорят пълните отличници? И в този смисъл - защо ученикът се страхува от матурата? Или от нея се страхуват само не-отличниците?
- Чувства ли се българският учител въвлечен в постоянното напрежение около издаването и одобряването на учебници? Или смята, че учебникът е бизнес като всеки друг?
- Всичко това в значителна степен се свързва и с твърде щекотливия въпрос за частните уроци, който, ако погледнем сериозно, е не по-малко и симптоматичен, и сложен, и противоречив. Много и разнородни са причините, пораждащи този феномен. От една страна, можем да говорим за митологемата "без частни уроци не може да се влезе в университет" и ако в това има зърно истина (а в известен смисъл е така), нека се запитаме защо е така. Някой би отговорил, че причината е в прекалено голямата амплитуда между училищния "изход" и университетския "вход" (вероятно натам са насочени и част от съображенията, свързани с идеята оценката от матурата да ги изравни). Без да отхвърлям необходимостта от такова "разминаване", онова, което ми прави впечатление, е, че наблюдавам едно неоправдано ескалиране на сложността в частната подготовка на кандидатстудентите, породена най-вероятно от разбирането, че в университет не се влиза просто така или насочена към поддържането на самото това разбиране, а оттам и на самата частна практика. Като че ли отново някак не търсим телето под онзи вол, под който то е. В самата частна практика на преподаване няма нищо лошо (аз също практикувам в тази област). Защо обществото ни приема нормално всякакъв друг вид частни услуги, но не и тази? Дали защото да се плаща за образование/знание е нещо порочно (щом образованието в училище е безплатно - все още)? Защо не се противопоставяме на частните училища - те по-добри ли са и по-престижни ли са от частните уроци? Или е важна интригата с това кой преподавател какъв хонорар взима и колко пари прави? Нали говорим за пазарна икономика - това не е ли пазар. Може би си струва усилието да се насочи в малко по-друга посока - да речем да се помисли за такъв вид изпит, който със самата си същност да предполага ясни и точни критерии, които действително да отчитат компетентността на кандидатстудента, да препятстват механичното заучаване и възпроизвеждане на съмнителни като стойност "готови теми"... Струва ми се, че по този начин ще може да се ограничи и количеството на много от т.нар. частни "учители". Но това е проблем свързан с професионализма и механизмите за неговото санкциониране. Не зная дали имате представа с какво е принуден да се сблъсква един преглеждач на кандидатстудентските изпити по български език и литература. И тук вече не е дума за непосилност на изискванията или за угодничене от един или друг тип, а за елементарна грамотност, езикова и литературна култура. Не преувеличавам - говоря от собствен опит. А това отново ни връща, вече от друга гледна точка, пак към началния въпрос за потъпкания статут на учителя - дали той сам не допринася за това!? Виждате, че нещата са свързани и доста противоречиви, за да им търсим еднозначни отговори и лесни решения. По моему, проблемите с учебниците засягат най-вече и най-пряко учениците, защото те са непосредствените им потребители. Що се отнася до мен като учител, проблем би било, ако не съм в състояние да предложа на ученика учебник, който преценявам като добър. А и учителите са и за това - да компенсират пробивите в един учебник. Нали сега работим "екипно". Що се отнася до т.нар. учебникарски "афери", боя се, че не бих могъл да изразя отношения, защото не съм наясно с тях, а на изнесеното в жълтата преса вяра не мога да имам - може и да е вярно, но доверието в нея го няма (у мене де).
- Не стана ли така, че дебатите за висшето образование доскоро изместваха и прикриваха проблемите на средното?
- Липсата на такива дебати или по-скоро на сериозни дебати за средното образование говори за липса на отношение на обществеността към тези проблеми, а това е сериозен симптом. На практика излиза, че обществото не се интересува от самото себе си и може би затова тези, които афишират в публичността пристрастност към въпроса, всъщност повече имитират заинтересуваност, отколкото да се чувстват истински ангажирани. Разбира се, възможно е и да греша, но това е моето впечатление. Аз съм скептичен.

4 април 2002

Въпросите зададе Анахит Хачикян


Николай Иванов e учител по български език и литература в Софийска математическа гимназия "Паисий Хилендарски", има специализации в Софийския университет и Нов български университет.
Разговор с
Николай Иванов