Пелевин за износ

"Как може да не четеш Пелевин? Той не само говори на поколенията, той им дава глас" - твърди списание "Тайм" от задната корица на книгата. И наистина, тя разказва за едно поколение, Generation "П", създадено от рекламата за Пепси - изгубеното поколение на руската средна класа през 90-те години на ХХ век. Поколението е заченато виртуално - в една реклама, която налива американската течност на живота в празното тяло на руското желание по американски живот. Самата средна класа, на която всъщност - и по-точно в памет на която е посветена книгата - не съществува. Тя е онази липса, която дава живот на потребността да се пише за нея. Всичко, за което разказва Пелевин, е виртуално и на първо място целият руски живот след промените. Това е именно книга на усещането за виртуалност, за невъзможния реализъм на руското битие. Дискурсът повтаря концептуалния замисъл с всички свои поетически сили. Главният герой, Вавилен (или Вова) Татарски, е криейтър, сътворяч на рекламни клипове. Принципът на рекламата е фиксиран в абсурда; абсурудът е смисълът на живота в Русия в края на ХХ век, но така е било винаги - поне от времето на Вавилонската кула, чието име носи и Вавилен. Рекламата е моделът, по който съществува руският свят: всичко е измислено, патетично до невъзможност, сглобено от парчета и чужди части, а най-отгоре - с креслива носталгия се е разположила "руската идея", винаги-вече-празна, но необходима в своята празнота като чудото на Христовото възкресение. Текстът се стреми да подражава на рекламата в абсурдните принципи на нейната сътвореност. Парчета и части от идеологии и теории, психоаналитична терминология, речи на Че Гевара, езикът на компютрите и светът на свръхвисоките технологии редом с йероглифите и символиката на древните източни царства... Разказът е понякога приключенски напрегнат, друг път вял и отпуснат като световъртежа, който предизвиква любимата дрога на Вавилен - прах от червени мухоморки, откровено нелеп в дългите речи, които изписва духът на Че Гевара, пародийно символичен в безкрайните концепции за рекламни стратегии и телевизионни клипове... До момента, в който антиутопията погълне целия текст... Немного преди края става ясно, че целият политически свят на съвременната руска действителност е произведен по компютърен път.
Историята е виртуална, всички избори и преврати се случват върху екрана чрез технически средства на съвършената анимация.
Ако успеем да наречем поетическата стратегия на Пелевин абсурдистки постмодерен колаж, то идейният прицел на книгата е по-прост и се крие в една-единствена дума: пари. Парите са принципът, който управлява света и произвежда своите политици, бизнесмени и криейтъри. В тази идея със сигурност няма нищо оригинално, както и в общото настроение на книгата, което може да бъде наречено кал; живoтът е кал, в която рано или късно, но винаги изцяло затъваме. Текстът-Пелевин съзнателно представлява руски продукт, направен за износ. В него има всичко, което чужденецът може да си представи като "Русия" - морална тъмнина и историческа безпросветност, мистика и руска душа, малко Достоевски, малко от Гогол, много водка, източен хаос и вносни цигари... В този смисъл той е другото на Пепси или онова, с което руската телодуша може да залее американския свят.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Виктор Пелевин. Generation "П".
Превод от руски Иван Тотоманов.
ИК Калиопа.
С. 2002