Научната конференция "Българското кино и световният филмов процес" (25 и 26 март 2002 в зала 6 на НДК в рамките на VI София Филм Фест) придаде неочаквано теоретично измерение на това културно събитие. В момент, когато родното ни кино е в "реанимация след инсулт" (както подчерта в доклада си доц. д-р Божидар Манов), а световното нахално демонстрира на фестивалния екран завидно здраве, теоретичните занимания по темата бяха единственото, което остава на шепата научни работници в българското кинознание. Фактът, че такъв обмен на идеи се състоя въпреки всичко, доказва отговорното мислене на гилдията на кинокритиците. Осмисляйки миналото на различните видове кино, отчитайки пиковите произведения и "златните" периоди, историци, критици и теоретици от различни поколения кръстосаха възгледи в сравнително толерантен спор за битието на българското кино, причините за замирането на процеса и възможния изход от кризата.
Конференцията се организира от секция "Кино и телевизия" при Института за изкуствознание към БАН, а съорганизатори бяха БАН, Националният дворец на културата, Съюзът на българските филмови дейци и VI международен София Филм Фест.
Докладчиците и докладите: проф. д-р Неделчо Милев - "Българското кино и световният филмов процес. Първата епоха", Костадин Костов от Пловдив - "Четири крачки в облаците - Васил Гендов"; Божидар Славов - "Балканската война в българското кино"; доц. д-р Александър Янакиев - "Държавният ученически кинематограф (1920-1940). Опит за описание"; ст. н.с. II ст. д-р Надежда Маринчевска - "Българското анимационно кино в контекста на световната анимация"; Радостина Нейкова - "За синтеза на натурен и анимиран герой в българската анимация"; доц. д-р Емилия Стоева - "От репортажа към художественото"; ст.н.с. II ст. д-р Димитър Кабаиванов - "Българското документално кино на кръстопът"; Златина Фенерджиева - "Неизбежността на фатума"; Боряна Матеева - "Българското игрално кино и световният филмов процес - синхрон и асинхронизъм"; ст.н.с.II ст. д-р Ингеборг Братоева - "Българското игрално кино: влияние и идентичности"; доц. д-р Божидар Манов - "Българското игрално кино днес: реанимация след инсулт"; ст.н.с.II ст. д-р Мая Димитрова - "Малкият екран на българското кино"; Александър Донев - "Българската киноиндустрия - край или ново начало". Научната конференция можа да се похвали и с чуждестранно участие: "Българският делник и чешкото чудо: психоаналитични размисли по повод на две панорами" - научна разработка българската критичка д-р Кристина Стоянова (Университет на Албърта, Едмънтън), живееща от десетилетие в Канада. Освен преките докладчици и автори на научни разработки на сбирката присъстваха и компетентни изследователи, пишещи за кино, които взеха активно участие в дискусиите.
Всъщност дискусиите бяха онази драматична територия, където припламна старият схоластичен спор за датировката на първия български игрален филм "Българан е галант". Зад фасадата на строгия академичен тон отново изплува сакралната година - 1910 или 1915. И раздели, за кой ли път, изследователите на "прабългарското кино" на "Гендовисти" и "антиГендовисти"; на "Гендовисти" и "учени". Двата лагера имат своите тежки аргументи и своята желязна логика. Независимо от бурните доказателствени жестове, всеки остана на старото си становище. Ето защо, след заглавието "Българан е галант" в енциклопедиите се мъдрят две дати 1910-1915?! И само сензационно откритие може да сложи край на спора. Но точната година на "Българан е галант" едва ли съществено ще промени нещо в окаяната съвременна ситуация на българското кино. Едва ли ще отговори на въпроса защо нямаме своя Ангелопулос, Кустурица, Гюней или своя Данис Танович (режисьор на "Ничия земя" - тазгодишния "Оскар" за чуждоезичен филм). Милош Форман беше казал веднъж, че както Египет е страната на пирамидите, така и Америка е страната на киното и затова той отива да снима там (освен другите си идеологически съображения, естествено). Може би пък има земя, където киното не вирее? Отчаяните ентусиасти от научната конференция никога няма да се примирят с подобни подозрения. И докато чакат да се възстанови нормалният кинопроцес, те мислят и разсъждават.
Интелектуалната енергия се излива в научни изследвания. Има набелязване на стратегии. Има индивидуална загриженост, защото държавата отдавна е отписала киното. Дано то да не я отпише, защото какво е държава без визуална памет?

Боряна Матеева