Предел и вяра
Какво правим без Бог? Какво да правим с Бог?
Това са централните въпроси, вдълбани в "Неведоми пътища" - новата, този път есеистична книга на Красимир Крумов (Грец). Съвестното й слово се отваря към суровите фабули на ниското всекидневие, сдържано споделя разтерзаните размишления на един леден и отчаян ум. Защото Грец е сърдит на света, който унищожава божествените си основания.
"Правата на мълчанието ми са отнети. Бездиханното пустеещо и робеещо общество нарушава правата ми на мълчание. Исках да поема обет за мълчание, но си казах, че е невъзможно. Мълчах, а си говореха в мен заложените бомби със закъснител. Нямам памет, за да мълча. Нямам опит, за да мълча. Няма живот, спрямо който да се мълчи. Всичко е измамно и вторично, и мълчанието ми не знам дали е мълчание. Като мълча, не казвам нищо. Мълчанието ми не се забелязва, не трогва дори мен самия."
Именно през чувствителността към това невъзможно мълчание режисьорът на филмите "Екзитус", "Мълчанието" и "Забраненият плод" демонстрира драматичния предел на опита, отвъд който се намира безусловната вяра. (И дано почтителността към нея позапаше разпасаната ни епоха...)
Книгата на Красимир Крумов носи посвещението "На моя ангел пазител и хранител". Приемам го буквално.

М. Б.