До редакцията
Поводът за тези редове е текст на уводно място в бр. 14 от 5 април 2002 г. на в. "Култура" (Вж. "Игов пак си излезе" от Анахит Хачикян - бел.ред.). И то с два-три свои момента, чийто смисъл, не по вина на авторката, би могъл да подведе читателите.
1. Коментираната научна сесия "История. Истории. Наративи" има подзаглавие "Българската историческа проза през втората половина на ХХ век". Както тя, така и издаденият сборник не е дело на "Националния литературен музей". Ето как започва предговорът към книгата: "Новосъздаденият Национален институт "Нова българска литература" - Велико Търново и литературният музей "Емилиян Станев" решиха да организират конференция, посветена на...". Елементарната фалшификация се дължи на лицето Радка Пенчева и е продиктувана от лични нейни мании и желание за "докарване" пред началниците й в "Националния литературен музей", който няма нищо общо нито с провеждането на сесията, нито с подготовката на изданието.
2. Поредицата "Нова българска библиотека" не се "издава" (както твърди Светлозар Игов) от моя милост, а от издателство "Слово", чиито собственици са Марин Крусев и Георги Вишовградски. Там аз съм само сътрудник, както и Игов; получавам същите хонорари, каквито е получавал и той. Не се разбира дали е илюстрирал с примери твърдението си, че издадените книги са "голяма фалшификация", след като някои от тях са подготвени от него, други включват негови текстове.
3. За себе си от Светлозар Игов съм чувал различни квалификации. Не съм ги приемал сериозно. Така гледам и на изреченото този път, че едва ли не съм "убиец" на българската литература. Все някой от читателите, който следи литературния живот и познава нещо от книгите ми ("Столица на оцелелите", "Белочерковският апостол", "Енциклопедията" и "Историята" на възрожденската литература, "Моят Стамболов", "Ботевото творчество", "Библията и българската литература", "История на Велико Търново" и др.), за да е със своя представа за мен. Не допускам, че реакцията му е продиктувана от отпадналия текст-апология на неговата "История на българската литература" - все пак сесията беше за белетристиката.
Синдромът на "софиоцентризма" няма граници. Искрено съжалявам, но не се изненадвам, че е "обладал" и Игов. Нали някои, които законодателстваха, си отидоха (лека им пръст!) и трябва да бъдат заместени. Да, времето е друго. Да, на Игов не му прилича. Но е решил да опита. В заниманията си с литература той успя да изпробва всички жанрове - написа стихотворения, романи. Днес чувам, че с поведението си утвърждава нов - "излизащият жанр". Човекът, който се оказва, че започва да има сериозни проблеми със себе си, а е решил проблемите на българската литература, може да си позволи "жанра на излизането" от нея. А ние, "убийците", ще продължим да ровим "фалшифицираните архиви"...

10 април 2002, Велико Търново

Проф. Иван Радев