Властелинът на пръстените
Когато за пръв път разбрах, че класическата фентъзи-трилогия на Джон Р. Р. Толкин ще бъде екранизирана, първата ми мисъл бе, че продуцентът на бъдещия филм е крайно безотговорен човек. На мен лично такова начинание ми се струваше непосилно. Направо невероятно изглеждаше книга с над 1000 страници да бъде пресъздадена на голям екран - макар че филмът щеше да следва структурата на романа и да бъде разделен на три. Също така, самата идея фентъзи да бъде екранизирано, ми се виждаше странна - нали чарът на жанра е да си представиш магията? А като ти я смелят наготово... По-късно разбрах кои актьори ще участват във филма и се обнадеждих - повечето от тях не бях чувал, т.е. не са зализани холивудски звезди и няма да направят уникалната история на книгата глупава или захаросана.
Трябва да вметна, че съм голям фентъзи-почитател, дори имам и награда за това (Фентъзи Фен на 2001 г.) и по принцип съм много придирчив към това как любимият ми жанр се пресътворява на голям екран.
Но... "Властелинът на пръстените. Задругата на пръстена" на Питър Джаксън излезе първо в САЩ и верните ми съратници от Интернет, които го гледаха още в първата нощ, вкупом се втурнаха да ме убеждават, че филмът е велик. Това са все хора, разбиращи от Толкин и не би трябвало да бъдат заблудени. Аз обаче трябваше да чакам до 21 март. Добре, че се намеси Националният Фентъзи Клуб "Конан", в който членувам. За нас се намери клубна прожекция в кино "Роял" и там гледахме филма още през януари.
Е, бях очарован. Мечтата ми стана реалност. Най-сетне фентъзито бе пресъздадено с нужните мащаби, епика и детайлност. Липсва чувството за ограниченост, тъй характерно за предишните опити в жанра: "Легенда", "Сърцето на Дракона", дори "Уилоу". "Властелинът..." е класи над всички тях. Първото, което ми направи впечатление, беше визуализацията: тя бе впечатляваща. Нямам предвид само за специалните ефекти, макар да са невероятни - надвесеният над Гандалф Балрог, бълващ пламъци и жупел, нападащият Мрачен Владетел. Не говоря дори и за операторското майсторство - не съм виждал толкова красив филм, нито пък с така магически заснети кадри. Поразителна е цялостната детайлизация - например птичата песен, която се чува на заден план, докато Гандалф и Саруман си говорят. Просто филмът излезе по-добър от моите собствени представи за Средната Земя (светът на Толкин), а това хич не е малко.
Второто, което ме впечатли, е, че целият филм има стил, който съчетава в себе си ефектите, актьорската игра (според мен много добра) и самото настроение на Толкин и "Властелинът на пръстените". Примери - епизодът, в който Черните конници се отказват да гонят Фродо и се оттеглят, издавайки странните си писъци, или пък моментът, в който Саруман призовава бурята.
Третото е фактът, че героите са същите като в книгата - нещо, което силно ме безпокоеше, че няма да стане. Особено добре е пресъздаден Боромир (Шон Бийн) - мрачен северен войн, отчаян от силите на Мрака и изкушаван от тях, но борещ се докрай.
И накрая ще похваля най-важното: изрязването. Ясно е, че не всичко в книгата го има и във филма. Но много майсторски са премахнати моментите, които биха натежали на екрана. Това мнение споделям с най-големия експерт по Толкин у нас - Любомир Николов, преводачът на "Властелинът на пръстените".
В заключение ще кажа, че филмът ще се хареса и на тези, които нямат общо с фентъзито - а и кой знае, може да ги накара и да заимат?

Александър Драганов,
ученик в ХI клас
НГДЕК Св. Константин Кирил Философ