Севилският бръснар
по Дарио Фо в София


Ако искаш да видиш хубавите театрални страни в "Севилският бръснар" на Пловдивската опера - гледай.
Гледай старанието и усилието на артистите от операта (Защо ли сме свикнали да ги наричаме оперни "певци", а не артисти, защо ли сме навикнали пеенето там да убива действието, играта?).
Гледай как в оперния театър те си партнират и сценично, и артистично, и подвижно, рефлективно, задъхано, изобретателно, преодолявайки инерцията на бутафорната и многозначителна статика ("като дървета...").
Гледай как от музиката на Росини вещата режисьорска ръка създава една ренесансово светла игра, едно средиземноморско, разбъркано от дзаните - слуги среднощно капричио. С цялата му безпричинна веселост, лиризъм, простота, наивност на места, баналност, сантименталност, капризност... А бе - просто капричио и толкоз. Я, тук буксува действието, тук не е достатъчно артистично, тук гегът е тромав и звучи досадно, неовладян е от солиста, колко по-бляскави са шивачите - гастрольори от миманса... Стоп! Разбрахме се да гледаме кое е хубавото.
Гледаме... и виждаме:
- намерението мимансът да заживее в органиката на театралното капричио;
- балетът да диша в духа на ренесансовосинята прозрачност на въздуха;
- многобройните персонажи от простонародната "комедия дел арте" да задвижват сценичната магия, да започват, построяват, престрояват и разграждат епизодите, декора, аксесоарите към него, простодушните и безхитростни измислици и фокуси на режисьора, забавлявал се като дете, докато е строил сцените като в буквар на жанра;
- многобройните фокус-мокус-гегове, вечните банални цирково - детински смешки и закачки, къде вътре в основното действие, къде - като паралелна игра - за забава от фриволни етюди, устремили се да запълнят жадното ти за непрестанно зрелище телевизионно зрителско око по време на някоя дълга, та предълга, поваряща се до досада ансамблова партия на Росини и т.н.
Ако пък те подразни на места, че сцената се претрупва бъбриво с намислиците режисьорски, че лишено от артистизъм в изпълнението, на места намерението личи и навява скука, или че стихията на действието ту припламва, ту загасва, подобно на ту появяващите се, ту изчезващи по странен необясним начин титри (дефект ли е този технически гаф, или ефект?), заслушай се в музиката...
И после пак виж хубавото в този ведър и раздвижен оперен спектъкъл!
Хубаво е да умееш да виждаш хубавото.

Бойко Богданов




Севилският бръснар
от Росини, постановка, сценография и хореография Дорио Фо. Режисьор Артуро Корсо, диригент Найден Тодоров, пластика-мимове Йоост Идлер,треньор-мимове и акробати Ханс Далдър. Хор и оркестър на Пловдивската опера с участието на солисти от България, Холандия, Русия и Корея. Спектакълът бе игран в зала 1 на НДК на 8 април след показването му на 33 сцени в Холандия и преди турнето на Пловдивската опера във Великобритания и Германия с общо 41 представления.