Когато нормата е събитие
Ако някой беше попаднал на концерта на Софийската филхармония на 11 април, щеше да каже: о, колко хубаво. Имате си добър оркестър (като изключим медните духови и най вече корните) и такъв добър диригент (Васил Казанджиев), и млада, завладяваща солистка-цигуларка (Ина Димитрова). Програмата - хем приятна, хем добре балансирана (Увертюра към операта "Дон Жуан" на Моцарт, Концерт за цигулка и оркестър номер 1 от Прокофиев и Пета симфония на Чайковски). Стига да си мисли, че това е един редови концерт, и да не знае, че си е направо събитие.
Събитие е това, че Софийската филхармония свири под палката на Васил Казанджиев - това се случва веднъж, дваж на сезон. Затова пък кой ли не застана на този пулт, включително и гастрольори - чужденци с много плам към диригентското изкуство и с много малко възможности (с такова диригентско участие бе "почетена" паметта на Добрин Петков през февруари например).
Определена находка в програмата на 11 април бе участието на цигуларката Ина Димитрова. Тя е от тези млади изпълнители, второ поколение музиканти в семейство, което от дълги години живее в чужбина. Това, че е завършила Консерваторията в Люцерн и че има такъв професионалист зад гърба си (баща й Димитър Димитров е концертмайстор на СО на Люцерн) е само едната страна. Изглежда, че е доста важно в най-млада възраст да се възпитаваш на друго отношение, стандарт и качество.
Изключително професионално изпипан нотен текст до най-малкия детайл, без познатото - "нещо излиза и нещо не излиза", "повече усилия тук, по-неглижирано другаде". "Там" перфекционизмът си е просто норма. Когато това се съчетава и с ясна и осмислена изпълнителска концепция, която тръгва от цялото, за да намери място на всяка фраза и щрих, резултатът е непрекъснато поддържане на интереса и вниманието на публиката. Това също спада към рядко случващите се удоволствия в концертните ни вечери - да се усети как добре "функционира" музикалното произведение - в случая Първият концерт за цигулка на Прокофиев. Може да се добави и това, че цигуларката много умело "застана" между оркестъра и диригента, за своите 27 години показа артистична воля да осъществи един предварителен замисъл, който никак не приличаше на заучена интерпретация. Ако публиката получи добрия шанс да чуе Прокофиев на Ина Димитрова, тя самата имаше късмет да го изпълни с диригента Васил Казанджиев.
Всъщност голямото и радващо събитие, примесено с някои тъжни размисли, беше диригентската изява. Ако в по-млада възраст за Васил Казанджиев излизането пред оркестър е било собствена реализация, сега той беше на пулта заради музиката и нейната реализация.
С познатото си точно разпределение на артистичните сили, той дирижираше увертюрата към "Дон Жуан" сдържано и без излишни "усилия" върху Моцартовия стил. Обедини с лекота цигулковото соло и ролята на оркестъра при Прокофиев, като майсторски подчерта съществените драматургически моменти в оркестровата партия - втора и трета част.
Концертната вечер на Софийската филхармонния на 11 април завърши с Пета симфония на Чайковски. Изпълнение, което също ще се запомни от меломана, за когото тръпката от симфония на Чайковски е почти невъзможна. Освен ако не е дошла Берлинската филхармония с някой по-необичаен Чайковски.
Васил Казанджиев, без да смайва с непознат и загадъчен Чайковски, показа колко могъща е неговата симфонична музика. Изгражданията бяха мащабни, без сантиментално и романтично преекспониране, с вътрешна енергия и динамични градации; и финалът на симфонията наистина разтърси. Отекването бе особено символично в зала "България", където в последно време може да се чуе достатъчно експресивно звучене, но малко артистично излъчване. Би трябвало да е винаги така. Случи се обаче инцидентно и затова беше събитие.

Силвия Тихова