Накъде?
"Нататък" е мотото, под което беше открита изложбата на Греди Асса в галерия "Крида" на 2 април 2002. Плакати, покани, цветя, ценители и поклонници - част от това видях; а на 3 април бяха останали малкото вдъхновени лица, които пристъпваха от крак на крак и от картина на картина, създавайки усещането, че наистина се е случило събитие.
Греди Асса е голямо име, имал е много награди и изложби навсякъде по света; аз пък съм просто на 23 години и това е достатъчен повод да се замисля накъде всъщност е пътят, който сочи един зрял и известен художник, посмял да озаглави своя изложба с гръмкото "нататък".
Изкуството на Греди Асса би могло да бъде определено като постмодерно, формите и образите в неговите картини продължават да са все така разпадащи се, както са били рушени от гениалните авангардисти в началото на миналия век. С тази разлика, че липсва автентичното декадентство, а също и плодоносната атмосфера на Париж отпреди близо столетие. Струва ми се излишно дори да споменавам, че постмодернизмът е повторение, заимстване и игра с вече казани неща. Няма и да изброявам произведенията, вече влезли в световната съкровищница, от които Асса така богато се е вдъхновявал. Нека все пак се спрем на Шагал и неговата "Бременна жена" и я поставим до "Очакване" на Греди Асса. И в двете картини стои централна женска фигура във фас, рисувана двуизмерно, с едно загатване за руската иконична традиция. И двете жени "висят", нездраво стъпили на податлива повърхност, в средата на невъзможен фон. И на двете места жената е облечена в народна носия и носи забрадка. И накрая, жената на Шагал очаква дете, а тази на Греди Асса е наречена "Очакване". Разликата е тази, че в Шагаловата "Бременна жена" има и любов, и майчинство, и раждане, и нощно прескачане на оградата от любимия, също труд и пътуване, руска зима и египетско слънце, секс. Жената всъщност е с две лица - едното в профил, другото анфас, което създава дълбочина и динамика на образа й, независимо от статичното положение на тялото. Жената при Греди Асса, която е и една от малкото човешки фигури изобщо в творчеството му, няма лице, няма го и онзи вихрен фон, който поднася светове. Има цветове и форми, липсва смисъл.
Нека кажем, че липсата на смисъл, на онова нещо, който да може поне частично да се възприеме и предаде рационално, не е беда за изкуството. Това е познато отпреди хиляди години - още от пещерните рисунки. Струва ми се, че първите творящи хора не са влагали нищо рационално в своите фигурки, имало е само едно изначално, първично, необяснимо до неразложимост синтетично влечение към красотата и творчеството. И ето, като че ли човешкото изкуство е завъртяло колелото точно веднъж някъде в първите десетилетия на XX век. Изминало е пълен цикъл, тръгвайки от рисунките на пещерните хора, и е стигнало - през възходи и падения - до точката на Пикасо, Миро и Шагал например, рисуващи както никой преди тях. Започнали сме от невъзможността за перспектива, дълбочина и съзнателна мощ на естетическата идеята, за да стигнем до съзнателен отказ от тези възможности.
Модернизмът разбива, засега окончателно, формите и цветовете, за да им придаде нов смисъл. Постмодернизмът разбива и смисъла; или в определени случаи се опитва да вложи толкова много смисли, че разликата между двете се губи. Постмодернизмът във формално отношение е и повторение. И това повтаряне като че започва вече да придобива смисъл - не с нещо друго, а вероятно с необходимостта творците, повтаряйки, да накарат хората най-накрая да разберат какво се е случило с изкуството.
Не знам дали днешното изкуство стои в началото на ново завъртане на колелото, или е в началото на съвършено друго вървене нанякъде, не в кръг, а "нататък". Със сигурност обаче методът, използван и от Греди Асса (който само загатва и намеква, никога не заявява конкретна идея), предлага безкрайни възможности. Творецът в своята префинена повърхностност може да произвежда колкото си иска неща; публиката, от своя страна, не е длъжна да разбира от изкуство, за да се "накефи" на изложеното, защото смисълът е изначално отнет. Това е изкуство на въображението на подсъзнателното. И тъй като всеки е "дарен" с подсъзнание, в бъдеще не може да има пречки пред никого да бъде или очарователен творец, или знаменита публика - както ви се хареса. А това ще бъде самият връх на демократичността, макар американците да казват друго. Засега, доколкото сме европейци, все още можем да усетим в изложбените зали неловкия израз на някои хора, на които очевидно им си иска да зададат въпроса: "Какво означава това?". Но не го задават, за да не изглеждат глупаво. В бъдеще няма да има такива конфузии, понеже предстои изкуството на удоволствието. И защо пък да е наложително да търсим значения, откровения или някаква дълбочина, след като можем да се забавляваме само с формите и цветовете? Публиката ще се радва, без да търси смисъл, понеже единственият смисъл на удоволствието е самото удоволствие.
Картините на Греди Асса радват окото - с ярки, жизнерадостни и почти равни тонове. Просто стоят добре на стена и напълно хармонират с цветята, останали от откриването и сложени в срязани бутилки от минерална вода. Вероятно всяка банка в Ню Йорк би намерила място в интериора си за едни откровено жълти листа (имам предвид картината "Листа"). А защо да нямаме червени кокошки в офиса си, когато това е толкова екзотично и подхожда на цвета на мрамора? В крайна сметка човек, докато работи, трябва да има в периферното си зрение едно свежо петно. Това радва. А можем да вземем и този кон, почти като истински, нищо че се казва "Буцефал". Не ви ли харесва името?
Цветя, животни, природа - това ще се харесва все повече на все повече хора. Всъщност, за другите отличия на Греди Асса не знам, но едно е напълно заслужено - наградата за екология, която получава през 1991 г. Нека Греди Асса, ако случайно някога прочете тези редове, не мисли, че сърдитите млади хора съвсем са побеснели; не, няма сърдити млади хора, аз само се шегувам - за собствено удоволствие.
Колкото до цветовете, ако искате да разберете каква е палитрата на новото време, посетете близкия супермаркет и разгледайте опаковките на продуктите. Те имат невероятното свойство да омайват и приласкават, изобщо - направени са така, че да бъдат харесвани и, разбира се, купувани. Картините на Греди Асса струват между 1300 и 1600 лева.
Наистина - няма нищо странно в едно небрежно сравнение между картина и опаковка за ориз например, особено в нашия свят, който толкова устремно премахва всякакви граници. Премахва ги за улеснение на хората, а също и за забавление. Интересно би ми било да чуя мнението на големите капацитети по теория на изкуството дали, например, поп-музиката е изкуство или не е - в момента тя е точно толкова музика, колкото и пазарен продукт. От теоретична гледна точка въпросът е доста сложен, защото предполага отговор на големия въпрос: "Що е изкуство?"
А ето че и границите между "голямото" и приложното изкуство също падат, приложението става все по-широко. Вече отдавна има хепънинги, пърформанси, краткотрайни изложби в кафенетата и дори в подлезите. Съмнявам се, че някой, който е изложил фотографиите си за два дни в подлеза, цели да преобърне веднъж завинаги естетическите концепции на публиката, колкото и да е добър. Това, което се постига, е краткотрайно светло чувство у минаващите; то може да ги накара да се поизмъкнат за малко от работното си ежедневие, а защо не и да им даде енергия за цял един приятен ден. Няма да се учудя, ако в бъдеще богатите общини задължат всички строители на подлези да държат и постоянни изложби - всеки иска да има усмихнати служители.
Четох някъде за сериозно проучване на английски доктори, които вече са доказали, че четенето по един-два часа седмично на "жизнерадостна" литература влияе много добре на психосоматичното здраве на хората. Това проучване беше съпроводено и от анкета, която показва, че най-малко две трети от британците се чувстват "истински щастливи", когато четат "жизнеутвърждаващи" книги. Не помня кой беше казал, че изкуството умира; не!, ето че хилядолетието на изкуството започва. Хората имат нужда от това. Забележете - Вашият доктор съветва - изкуството в скоро време ще се продава дори в аптеките.
Работя в агенция, която обработва икономически новини от цял свят, и зная колко броят на заетите в сектора "забавление и шоу-бизнес" непрекъснато нараства. Нараства и процентът месечни средства, които хората отделят за по-добра храна, за повече и по-различни удоволствия, за пътуване и комфорт на бита. В същото време работното време вероятно ще намалява, а условията на труд непрекъснато ще се подобряват. Всичко това показва, че "развитите" общества се стремят към една основна цел - безпроблемен живот. И вероятно в един определен момент максимално ще се доближат до нея, защото усилията на толкова много хора, между които и не малко гении, са били впрягане в тази посока векове наред. Би ми се искало да знаех (от чисто любопитство, разбира се) къде ще е тогава мястото на проблемното изкуство.
Позволявам си да пиша тези неща сега и в България, защото, макар още да нямаме такъв лесен живот, явно, че с прекомерното си желание да влезем в Европейския съюз всъщност нататък сме се запътили.
И ако Греди Асса е добре приет и ценен в България, но може би не напълно разбран, това е само защото тук има още хора, които искат да благоговеят, да се възхищават или да усещат истински катарзис в съприкосновение с изкуството. А това вече е прекалено ангажиращо. Ако отидете да видите изложбата на Греди Асса, не приемайте нещата нито насериозно, нито навътре, идете да се накефите и да се побъзикате. ("Кеф" и "бъзикам се" са думи, които ние, младите, използваме особено често и е възможно неволно да ми се изплъзват върху листа.)
И накрая, за да не оставя някого в недоумение - нещата, които пиша, може да нямат никаква прилика с действителни събития, може и никаква изложба да няма, а всичко да е само импресия върху това "нататък", подхвърлено ми някъде от някого. И ако статията случайно ви е доставила удоволствие, бъдете уверени, че тя не е никакъв повод да се замисляте.

Александър Мануилов



По повод изложбата на Греди Асса Нататък в галерия
Крида-Арт