Напусна ни нашата Учителка

проф. Цветана Стоянова
(1922 - 2002)

Внезапно всички нейни ученици - актьори и режисьори - осиротяхме, сякаш изведнъж разбрахме, че май остаряхме.
Отиде си малко след като тихо навърши 80 години.
Не мога да забравя разказа за детството с мама и татко на каруцата, чадъра и песнопойката, кръчмите и пазарищата с песните и каламбурите...
Не мога да забравя пътешествията в театъра...
Не мога да забравя разноречието на учениците, пръснати по света...
Песните, които помнеше и пееше от душа и сърце.
Не мога да забравя любовта, с която я гледаше професор Сашо Стоянов.
Не мога да забравя Уроците...
Не мога да забравя Обичта...
Сигурно стои отгоре в тишината и пак ни вижда Бъдещето.
Мамо Цеце, благодаря...


Златко Гулеков