По дрехите посрещат

България е най-изостаналата икономически страна от бившия източен блок, чийто премиер, цар Симеон II, подкрепен от учили на Запад младежи и 85% от целокупния народ, е запретнал ръкави да я докара до нормални условия на живот и й е вдигнал с 10 % цените за тока. Президент на България е Петър Стоянов, основните й ежедневници са "24 часа", "Труд" и "Монитор", най-важните периодични издания - "Банкер", "Кеш" и "Капитал", най-забележителните телевизии - БНТ, Нова телевизия, "1000 телевизия 7 дни", главните радиа - БНР, "Дарик" и FM+. Ни повече, ни по-малко, според постоянно актуализирания архив на италианската информационна агенция АНСА в Интернет.
Медиите, както някои от чуждите, така и повечето от българските, имат абсолютно удивително отношение към информацията. Вместо да им бъде цел, суровина и единствен смисъл, те я навличат за оправдание. Докато някак се разбира - колкото и да не е похвално това им отношение - защо другите не ги влече да ни познават, остава неясно защо ние някак не се помъчим да се представим навън. Положението е все такова на държавно равнище откак като зора се пукна демокрацията, за предишните изкривявания и доизкусурявания на действителността не смея и да мисля.
Според един от най-скръбните интернетски сайтове, които съм посещавала напоследък, някакво италианско специализирано издание нарекло радио "България" "Би Би Си на Балканите". Сайтът е този на БНР, а въпросната обещаваща заметка ме накара да поразровя из Мрежата, за да видя къде и как нашето радио изобщо се споменава в италиански източници. Обобщението е следното: в повечето от откритите места с една или две думи се отбелязва участие на някои от славните музикални състави на БНР в чужбина, тук-таме се чете за Антоанета Ненкова и Виза Недялкова, уволнените през 1998 г. "неудобни журналистки", слабо присъства скандалът с Иван Бориславов през 2001 и туйто. Тъжното в цялата работа е, че и в самата страница на Българското национално радио не се намира много повече, макар че броячката на посещенията отчита почти 300 000 прояви на интерес към медиата за почти 4 години.
Единственото редовно нещо в скучния, остарял и неизчерпателен сайт на БНР са блиц-новините от текущия и предния ден. Анализи няма. Архив няма. Анонси за бъдещи предавания няма. Представяния на журналисти няма. Възможността да се контактува с радиото се изразява в 3 адреса на електронна поща и една досадна за попълване бланка, тип "рекламации - на касата". Историята на институцията е резюмирана в 80-90 реда. Това, че цял свят може да прочете, че "началото на българското радиоразпръскване е поставено през декември 1929 г., когато думите "Ало, тук е Радио София" се излъчват с малък предавател, конструиран от български техници и инженери", безспорно е твърде симпатично. Обаче не променя факта, че "Хоризонт" няма обявена програмна схема, само някаква най-генерална концепция, която би могла да се отнася до всяко радио от Ванкувър до Новосибирск. "Христо Ботев" има програма, но пък от август 2001-ва. Общо взето, каквото и да си пожелаете от една страница на национална медиа в Интернет - няма да го намерите. И картинки дори няма.
Една от интригите в българския ефир от повече от година насам е кой кого в полза на ефикасното всенародно общуване, главните герои са "Хоризонт" и "Дарик". Е, как очаква БНР да се справи в такова единоборство, при положение, че демонстративно нехае за българската младеж, изнесла се поголовно в Интернет, не се разбира. Докато "Дарик" поддържа сериозна виртуална общност и я експлоатира максимално, в Мрежата трудно ще се намери нещо по-лошо организирано и по-незадоволително от сайта на БНР, ако сравняваме с другите български радиостанции. А от чужбинските презентации като че ли сме съизмерими по неадекватност само с македонското национално радио, което се мъдри в Мрежата с програма от април миналата година.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато