Моят баща, моят дом
Колко хубави са звездите тази пролетна вечер. Макар и студено, човек забравя за обикновените неща и се отдава на размисъл. Искрящите точици по небосклона сякаш напътстват мисълта, освобождават духа, дават сила на фантазията. И въпреки че цялата тази картина - абстрактна, романтична и поетична - възбужда човешката креативност, тя е построена по определен ред, правила - изящна форма от идеи, движение, цветове, енергии.
"Трябва да има ред и организация - не само във всички житейски неща, които вършим, но и при писането на музика!" Тези думи звучат изключително често в дома на професор Александър Райчев, където имах щастието да бъда роден и да отрасна. Под неговите грижи растях и учех, набирах опит и енергия, за да мога да участвам активно в музикалния живот.
Музиката и изкуството не бяха единствените неща, за които се говореше и които се обсъждаха. "Един творец трудно става такъв, ако не знае много неща за човечеството и неговата история". Литературата, написана и посветена на известни личности, е изключително актуална в нашия дом.
Независимо за коя област на живота, науката или изкуството се чете, "урокът" е един и същ - трябва да се учиш от личностите, от гениалните, а не от малките и преходните! Изобщо разликата между преходно и непреходно е много важна за баща ми.
Пишейки така, читателят сигурно ще си помисли, че в нашия дом се говори само за сериозни неща. Това не е така. Умишлено започвам това есе по този начин, за да отдам изключителната си благодарност на баща ми за мъдрите слова, които изрича, защото си мисля, че те точно сега са необходими на България, за да могат хората по-лесно да преминат пътя от желанието за "еднаквост" на така наречения "комунизъм" към реалната "различност", която като природен закон е в основата на едно общество, към което българинът все още се стреми.
Когато се връщам назад в спомените си от детството, си спомням един период от време, в който много често спираха тока. Не си спомням името на министъра на енергетиката по онова време, но това едва ли има нещо общо със случая, който искам да спомена.
Беше зима и като всички зими тогава, много студена. Оказа се, че ток достига само до една стая на апартамента, в която, съответно, се "окупирахме" за преживяване на "токовата криза". Уличните лампи не светеха. Само светлината на пълнолунието даряваше лек оттенък на тъмна София. Сняг имаше много - релефите на автомобилните гуми се бяха отпечатали по уличното платно. Лежейки така - трима на двойно легло - разговаряхме за изминалия ден. Как ли е било на хората тогава, когато е трябвало да се отопляват с дърва и да си светят със свещи? Въпреки това са писали и създавали гениални неща.
Баща ми често разказва любопитни истории за известните композитори. За Чайковски, който се учудил много на това, че в хотела в Германия е имало течаща топла вода. За това как Лист обявил свой собствен концерт и помолил да свири на тъмно - в действителност на пианото свирел Шопен и по този начин станал известен. И още много други различни и любопитни случки из живота на личностите.
В нашия дом винаги е царяла атмосфера на разбирателство и свобода. Взаимната помощ при извършване на каквито и да е неща от бита, пък и други, е в основата на тези идеални взаимоотношения, при които всеки един от нас е притежавал и собствения си свят - време за себе си - в което по индивидуален начин се преработва онова, което сме говорили или обсъждали.
Баща ми не обича да ме заставя да правя каквото и да било извън моя вкус, като по този начин - много фин педагогически подход - ме насочва по правилния път. Като човек с изящна представа и нюх към красотата, той винаги казва: "За всичко си има време, в което се състои и смисълът на много неща". Изобщо "смисълът" е другият любим негов израз, който го е оформил и като творец. Ужасно дългите телефонни разговори, през които събеседниците си "бъбрят", никога не са били по неговия вкус. "Телефонът е средство за работа - удобно и наложително в наше време, а не средство за запълване на скуката. Срещата лице в лице с друг човек е много по-интензивна и обогатяваща. За това съществуват ресторанти, кафенета или обикновените приятелски събирания."
Когато поотраснах, той все по-често ме посвещаваше в своята работа. Показваше ми начините и техниката на композиране и изграждане на форма. Така станах и пряк свидетел на създаването на произведения като Концерт за цигулка или Симфония - 6. Като изключителен професионалист той обича да изпипа всичко докрай, да не остане и една нота, която няма смисъл в цялото. В това се състои и неговият стил. "Една гола идея още не значи готово произведение." Точно тук започва истинската работа на композитора - нещо, с което той се е родил и го владее още от дете.
Няма да забравя и следната случка - един ден реших да оркестрирам пиеса от Панчо Владигеров. Показах му няколко страници и бях ужасен от неговия "отговор без думи". Нотните листа бяха скъсани на осемнадесет парченца и ми бяха подадени нови - празни! Попитах го тогава в какво правя грешки и той ми отговори: "Трябва да се научиш да чуваш вътре в теб звученето на инструментите, цветовете от тяхното съчетание - теория е лесно да се научи, практиката трябва да се достигне." Тук бих искал да спомена изключителната любов, с която той говори за учителя си Панчо Владигеров. Разказваше ми какво е научил от него - и най-важното - историята за "баба гума". "Не е творец този, който се страхува да скъса и изхвърли нещо, написано от него с не особено високо качество. Късай или трий с "баба гума" и започни отново, търси и, ако не намериш, късай отново!"
Трудолюбието е друга характерна черта от неговата натура. Точно това може би е повлияло върху изграждането му като личност - непрекъснатото търсене на нови светове, актуални за нашето време, тяхното адекватно представяне, свързано тясно с традициите на миналите векове. "Не може нищо ново да се измисли, ако не се познава старото." Този негов девиз винаги ме съпровожда и напътства по моя творчески път. И действително, всяко едно ново чуто произведение ражда идеята за следващо. Всеки цвят създава част от многообразна палитра, без която животът би бил ужасно скучен, сив и еднообразен, без емоции или състояния, които всъщност раждат и смисъла, и формата, и съдържанието. Тук, разбира се, изниква и въпросът за употребата на всичките тези изразни средства. Бих казал, че баща ми контролира съвършено собствения си вкус, за да може всяко едно негово произведение да има различно лице, различен образ и изказ.
Характерно за неговите произведения е и личният език и собствена изразност. Достатъчно е да се чуят няколко такта, за да може човек да каже: "Това е музика от Александър Райчев". Дали е било писано преди четиридесет или десет години, езикът е запазил своята самобитност и, разказвайки ни различни случки, съдби, истории, по свой собствен начин ни въвежда в света на неговата фантазия, душевност, философия.
"Музиката не е само средство за забавление, тя би трябвало да ни възпитава и въвежда в един друг, по-хубав свят, да ни кара да мислим, да чувстваме красивото около нас." Любовта към това, което правим, е определящ фактор за творенето на стойностни неща. Любовта към онова, с което се е заел, е основен белег в творчеството на баща ми. Неговото преклонение към българския бит е повлияло и за създаването на произведения като "Хайдушка песен", "Изворът на Белоногата", "Новият Прометей" и не на последно място симфонията "Той не умира".
Много често хората са се интересували кога той намира време за създаването на такива произведения, зает в работата си на педагог и общественик. "Всеки един свободен миг - на разходка, нощем - в съзнанието ми израстват идеи. Сядам да пиша тогава, когато всичко е готово вътре в мен, когато имам ясната представа за замисъла, формата и съдържанието на едно произведение."
Много любимо занимание именно през свободни от други дела моменти за него е готвенето. Той не жали сили и енергия за създаването на чудесни ястия и специалитети. Многото безразборно употребени подправки довеждат яденето до пълно безличие - смес от продукти без цел и вкус. Казват, че композиторите много обичат да готвят. Това бих го потвърдил, съдейки и по себе си. Баща ми просто и ясно го казва в една своя статия - "да готвиш е като да пишеш симфония". Може би в такива моменти на усамотяване идват и много други идеи, хрумвания, оттенъци, които после да бъдат феноменално композирани и чувствено изразени в различни произведения.
Със или без готвене, ясно е едно - музиката на Александър Райчев ни показва свят от разнообразни цветни картини, в които всеки един от нас може да открие любовта, красотата, уважението към всички човешки добродетели. Тя ни разказва - понякога тихо и нежно, а друг път бурно и драматично - приказки от живота, истории от миналото и бъдещето, рисува картини от състояния и емоции. Цветни картини, точно като това обсипано със звезди пролетно небе, видът на което поражда в младежкото ми съзнание толкова много мисли и спомени за човека, композитора и личността Александър Райчев.

Александър Райчев-младши


Александър Райчев - младши е музикант с разностранни интереси. Живее и работи в Хановер. Има четири дипломи по пиано от музикални училища в Тросинген и Хановер. Доктор по пиано. Изнася концерти, акомпанира и дирижира детски оркестър в Баден-Баден. Води клас по пиано в същия град в рамките на "Кореспонденцен" -асоциация за съвременна музика. Като композитор работи в областта на камерната музика и пърформанса.
Александър Райчев на 80 години