Животът
като архитектурен проект
Арх. Георги Станишев е завършил ВИАС - Архитектурен факултет през 1975. Две години работи в Софпроект - проектиране на публични сгради. През 1978-1982 прави аспирантура в Московския архитектурен институт. Фирмата "Георги Станишев Проджектс" е създадена през 1995. Георги Станишев е професор на Московската академия по архитектурата и гост-професор на Международната академия по архитектурата, доцент в Архитектурния факултет на УАСГ, София. Директор е на Международната фондация "Яков Чернихов", съдействаща за развитие на концептуалната архитектура, координатор е на Международната проектна група в Москва.
Поводът да разговаряме е 50-годишнината на арх. Георги Станишев.


Проектът Тойота

- Споменахте, че сте се занимавал повече от 10 години с теория на архитектурата. Разкажете за това.
- Издателските ми "проекти" започват с периодичното издание "Архитектура и общество" на източноевропейските страни. Практически от самото му създаване до 1986 г. бяха издадени 5 книжки. Втори проект е рубриката "Консепт" в международното списание за архитектура World Architecture, което се издава в Лондон. Поддържах я от 1989 до 1997, когато извадих рубриката от списанието. Ако това е първият, условно казано, "издателски" цикъл - всъщност това са над 100 статии във всякакви издания във всякакви страни - то вторият е проектантският. Става дума за правене на проекти, ориентирани към строителство. Забелязвате, че аз всичко възприемам като проекти. Животът е един проект, в крайна сметка. Може да се каже, че съзнателно работя върху живота си като върху проект за изграждане на един архитект. Мисля, че и днешните партии се ориентират от програми към проекти, защото разликата в идеологиите става изключително тънка и границата е неуловима. Докато сноповете проекти дават много по-силна характеристика на едни или други намерения.
- Какво в издателската ви работа беше най-важно за вас?
- Да мога да обхвана продукта от нулевата фаза на съществуването му до финала. Като главен редактор правех концепцията на международното списание "Архитектура и Общество" (то покриваше през 80-те източноевропейското архитектурно пространство). Според програмата на всеки брой за тематични статии се канеха различни автори. След това правех и графичния дизайн. Същото беше и за рубриката "Консепт". Там ангажиментът ми беше да пълня четири страници от списанието ежемесечно. Във всяко издание се представяше един персонаж от още неизвестните архитектурни таланти в световен план. Правех интервю с него - лично или по и-мейла. Пишех статии за тези новопоявяващи се звезди в предзвездната им фаза. В Лондон трябваше да изпратя тези 4-6 страници в готов графичен вид, с илюстрациите и пр.
- Как откривахте бъдещите архитектурни звезди?
- От 1983 г. имах ангажимент с Международната академия на архитектурата. Създадохме Международен форум на младите архитекти - аз бях нещо като генерален секретар на тази организация. Този международен форум е мрежа, която обхваща около 80 страни. И огромен брой млади архитекти точно от сферата, която беше важна за работата ми в списанието, беше в полезрението ми. Оттам дойде идеята за рубриката, която предложих на английското списание. Никой не беше по-добре запознат с архитектите между 20 и 40 години.
- Как се получи обръщането ви от теорията към практиката?
- Ако животът е един проект, моят е обърнат към архитектурата като вид усещане за света. До 90-те години аз правех с архитектурата всичко останало, без да правя самата нея - описвах я, анализирах я, ходех около нея в кръг. Може би това беше инстинктивно изчакване на момента на зрелост, за да се докосна до нея в друг план. Правил съм проекти и преди, естествено - те бяха дисперсно хвърлени във времето, без това да бъде решителна ориентация. За собствено оправдание мога да посоча, че Луис Кан - един от забележителните персонажи на XX век, две трети от живота си е бил преподавател и е започнал да проектира на 53 години.
- Вие също преподавате. Какви са съвременните студенти-архитекти?
- Тук трябва да поразсъждаваме за епохата. Защото времето моделира човешките типажи, които са му нужни, за да изпълни някакви свои тайни намерения. Аз преподавам от 1983-та. През 80-те се създаваха генерации от млади архитекти, за които идеологията на проекта беше основният интерес на заниманието с архитектура. Идеологическият срив в световен мащаб се е отразил на вида студенти, който има днес. Защото през първата половина на века и в следвоенния период в културата имаше ясно очертан хоризонт, който беше достатъчно далече, за да позволи да се изработват стратегии за постигането му. Шейсетте са последният период на генериране на авангарди в архитектурата. Тогава се създаваха концепции за плаващи градове-острови, за линейния град в залива на Токио, англичаните в лицето на групата "Архиграм" (Филип Уеб и Питър Кук) правеха крачещи градове. С това искам да подчертая, че идеологиите в световен мащаб не бяха просто комунистическа и фашистка. Те имаха чисто проектно измерение като разстояние до видимия хоризонт на бъдещето. Днес свиването на хоризонта, приближаването му до нас прави ненужно изработването на стратегии. Архитектурата престана да се занимава с бъдещето, а само с настоящето. В това отношение не мога да отмина тази идиотска конструкция на Фукуяма за края на историята. Но мога да цитирам Пол Вирилио, който в една от статиите си саркастично казва: "Не знам в каква степен е релевантно да се говори за края на историята, но със сигурност можем да оповестим края на географията". В крайна сметка проблемът е, че поради липса на историческа дистанция до бъдещето, днешният студент е потопен единствено в прагматиката на сегашността. Не казвам обаче, че на тази основа не може да се прави добро изкуство или превъзходна архитектура...
- А сградите, които вие строите, към какъв хоризонт са насочени?
- При цялата липса на изобразителност в архитектурното творчество, поривът на архитекта има винаги някакво портретно измерение. Когато правиш къща, тя е едно неявно портретиране на личността на този, който ще живее там. Когато прави сложна публична сграда, архитектът всъщност проектира процесите, които стават в тези пространства. До голяма степен всеки артефакт, всяко архитектурно произведение моделира гледната точка върху себе си отвън, тоест как то трябва да бъде възприемано. Архитектурата се поражда от сблъсъка на тези две неща - портретирането и външните гледни точки. Там, където има два вида сили, вътрешната структура иска да "пробие", а външните гледни точки - градоустройствените, пространствените, публичните очаквания - моделират сградата отвън. Стената става границата между двете противостоящи напрежения.
- Разбрах, че в момента се строят две частни къщи по ваши проекти. Разкажете за тях.
- Те са в голям мащаб - над 1000 кв.м. При работа над къщите важното е да усетиш, да пресъздадеш в пространството света на собственика, но същевременно да конструираш в този свят йерархията на различните нива на достъпност. Всяка една къща е почти като град - ако следваме мисълта на Алберти. Съответно тя трябва да има публично пространство, вътрешен площад, където се събира фамилията, и частни домове за всеки един от обитателите, техни собствени парчета пространство. Затова и къщите са твърде различни - семейни портрети, така да се каже. Това е начинът да се прави автентична архитектура, която не възпроизвежда готови модели, а се ражда от сблъсъка на светове - на архитект, клиент, място, време. Да вземем Къщата с атриума в Симеоново. Две линии доведоха до това решение. Едната е, че клиентът изключително държи на усещането за достойнство в сградата си. Дву- или триетажният пробив във вътрешността на къщата от един атриум създава почти публичен мащаб, който противостои на нормалните височини на отделните жилищни пространства. Другата линия беше изискването да се направи къщата максимално самоклиматизираща се от екологична гледна точка. Затова изследвахме пропорциите на средновековни арабски жилищни сгради в Иран и Афганистан, в които има такъв тип пространства - наричат ги "ветроуловители". Чрез цялостно пространство, към което излизат други вътрешни пространства, се постига естествена климатизация и вентилация на сградата. В къщата с атриума лятно време витошки бриз влиза от долната страна на атриума и се качва нагоре, като охлажда и действа като комин. Дъното на атриума е с вградено лъчево отопление и през зимата създава вътрешна топлинна конвекция. Другата къща, която се строи в Банкя, е проектирана като среща на три къщи на едно място. Едната е за родителите, другата - за децата, а третата обслужва първите две. Всяка от тези части е конструирана върху собствена координатна система и сглобяването им поражда ефекта на деконструиране на цялото на отделни фрагменти.
- Имате проекти и за публични пространства.
- В нашето студио всеки проект получава кодово име, персонифицира се. Можете да видите по таблата например "Белмондо", "Неси", "Елена" и т.н. Например "Белмондо" беше предназначен за "Христо Белчев" и представляваше съжителство на три различни функционални звена - апартаментна част, блок офиси и серии магазини на първите две нива. За да разширим магазинните пространства, ги моделирахме на партер и мецанин. Мецанинът излиза над партера като кьошкове и клюкарници в духа на пловдивската традиция. Не се реализира, за съжаление, поради неуредици между собствениците. При проектите за публични пространства градът също сериозно въздейства, спомагайки за пораждането на крайния образ. В това отношение "Тойота" е показателен сюжет. Самата сграда е моделирана така, че да се усеща посоката на "Цариградско шосе" и да се отрази в конфигурацията на сградата скоростната магистрала. Той не бе реализиран - по признание на клиента "поради твърде голяма екстравагантност за София". Казаха ни, че ако беше за Сан Франциско, щяха да изберат нашия проект, но София не си заслужавала толкова усилия. Но проектът бе избран миналата година за представяне в изложбата "10 Years After", организирана от знаменитата The Architectural Association в Лондон и показваща новата архитектура на Централна и Източна Европа. Дори беше използван за плаката на изложбата.
Друг сюжет: В Москва от 90-те години вървят колосални проекти, които обхващат реконструкции на жилищните територии на града, строени през 30-те и 60-те. Един такъв проект на практика е парче град - от 500 хиляди до 1 милион кв. метра жилищна площ. С арх. Андрей Черников разработихме система за международно проектиране на големи фрагменти от града. През 1999 той получи поръчка за градоустройствено решение и по-нататък за проектиране на голям жилищен квартал, наситен също с публични функции. Андрей ми предложи съучастие, но аз му направих контрапредложение: да се създаде международна проектна група. В нея влязоха две холандски проектантски фирми, едно студио от Берлин, едно от Страсбург, едно от Лондон и едно от Ню Йорк; и нашите естествено - от Москва и София. Всъщност историческият град се развива с наслагване на културни слоеве на едно и също място. Опитите да се създадат градски образувания отведнъж, с един проект, показаха, че така се раждат монстри, които нямат възможност за живот по-нататък - Бразилия например, Чандигарх в Индия, Дака в Бангладеш, правени от перфектни архитекти. Тоест не в архитекта е вината, а в метода на работа. Дори талантът на архитекта не може да замени поливалентната култура на времето, ако може така да се каже. Когато е необходимо да се строи наведнъж, многослойността на времето може да бъде симулирана с участието на различни архитектурни култури, работещи едновременно. Целта беше чрез тази международна проектна група да се създаде такава симулативна стратегия, в която историческото време се компресира и се прави наведнъж. Ние каним различните култури на едно място. По този начин се изгражда тази конгломератност на парчето град, която благодарение на разнородността на отделните архитекти създава достатъчно сложна тъкан, която да продължи да се самоорганизира и да съществува самостоятелно. Засега проектът е минал градоустройствен цикъл и се очаква да продължи с възлагане на персонални участия за отделните фрагменти. Този метод би трябвало да е актуален и за големи публични проекти в София, а и във всеки един град. Затова, когато говорим за град, творческият акт трябва да бъде задължително колективен. Това поражда необходимата степен на многомерност в продукта.


Разговора води Диана Попова



Разговор с
арх. Георги Станишев