Йозеф Надж и безбрежността
на въображението


За интересуващите се от съвременен танцов театър гостуването на Йозеф Надж безспорно е събитие. Защото неговото име отдавна е емблема за един от най-интересните процеси в развитието на танцовия спектакъл. За професионалистите, познаващи работата и спектаклите му, "Бдящите" вероятно е само още една възможност да проследят детайли в техниките на "движението" и да съизмерят собствените си постижения и търсения. За онези обаче, които за пръв път виждат негов спектакъл, това бе интригуваща, вълнуваща, изненадваща, впечатляваща среща.
"Бдящите" е спектакъл по произведения на Кафка, който вече има своите успехи по международните театрални сцени. Само един от тях е наградата "Златна маска", която той получава през 2000 година в Москва. Сред последните спектакли на Надж "Бдящите" показва изключителния професионализъм на неговата трупа и огромните възможности на танцовия театър. Само на пръв поглед изглежда повече от предизвикателно поставянето на Кафка в жанра на танцовия театър. Неговите произведения имат солидна история в драматичния театър, в чието начало можем да видим преработките за сцена например на "Замъкът" от Макс Брод или на "Процесът" на Андре Жид и Жан-Луи Баро.
"Бдящите" започва, докато публиката се настанява, с бавното обличане на един мъж от неколцина други без докосване до тялото - с хирургически щипки. Прецизното като в операционна действие постепенно се сгъстява, наслагването на картините става все по-интензивно върху сменящите се площадки на действието. Предимно в черно-бяло, тревожно красиво и неизтощимо се напластяват визии, в които въображението на хореографа сякаш все повече и повече бясно догонва появяващите се нови и нови идеи, а представящите ги непрестанно отбутват границата на изглеждалото досега професионално върху танцовата сцена. Безупречната, възхитителна техника на изпълнителите изглежда леко и естествено утаена в движението. Зрителският поглед едва успява да се мести върху почти симултанните сцени (като в средновековен театър).
"Виждате ли, те не спят!": бдението изглежда като трескав сън, в който икономията и преразходът на енергия намират точната пропорция. Изначалната самота на всеки и изначалната необходимост да я преодолеят са противоположните импулси, които хвърлят персонажите към следващата сцена, към следващото неизтощимо търсене на път към себе си, към другия... В това трескаво търсене телата - налудно красиви и странни - преодоляват сами себе си, преодоляват сякаш дори гравитацията, изплувайки в безбрежността на фикцията и въображението.
"Бдящите" е произведение, появило се след потъването в сумрачната гранична зона между нашия свят и този на Кафка, в дълбините на преобразуваните в думи образи, в дълбинното им преживяване, за да изплува отново на сцената благодарение на въображението и професионализма на Йозеф Надж и неговата трупа; да изплува отново в наситеността на невероятните образи, почти безплътни в изглеждащите безкрайни трансформации на телата.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Бдящите, танцов спектакъл, постановка и хореография Йозеф Надж, музика Маурисио Кагел, сценография Мишел Тардиф, костюми Бианка Урсулов. Гастрол в зала 1 на НДК, 4 април 2002 г.