Торбичката Сребреница
Името "Сребреница" премина в историята на югославските войни и в европейската история с, както се твърди, най-масовото убийство след Втората световна война на европейска територия. Тази работа - студията де - инидерландците добре я свършиха, за разлика от батальона им от 500 сини каски, разположени в мюмюлманския анклав "Сребреница" до юли 1995 година, за да не позволят на босненско-сръбските сили на генерал Младич да превземат тази уж "сигурна зона" на ООН и да свършат, каквато я свършиха, през дните от 5 до 15 юли по време на последните гърчове на гражданската война в Босна и Херцеговина.
На 6 юли 1995 година босненско-сръбската армия под ръководството на генерал Ратко Младич започва офанзивата си срещу мюсюлманския анклав "Сребреница" и едноименното градче, където от 1992 година се е разположила една дивизия на босненско-мюсюлманската армия под ръководството на генерал Насер Орич. Нидерландският батальон сини каски под ръководството на полковник Том Кареманс не оказва почти никаква съпротива, освобождава един след друг наблюдателските си постове около зоната и на 11 юли капитулира пред силите на Младич. На 12 юли първите конвои от жени и деца заминават в автобуси в посока на Тузла, която е в ръцете на мюсюлманите. Мъжете обаче юнаците на генерал Младич отвеждат нанякъде пред очите на нидерландците с обяснението, че ще трябва да ги разпитват за евентуални военни престъпления. От този разпит те още не са се завърнали. На 15 юли сръбските сили освобождават нидерландския батальон да си върви, откъдето е дошъл, на 21 юли той напуска анклава, а на 23 юли е в Загреб, където му устройват празнично посрещане премиерът Вим Кок, тогавашният министър на отбраната Форхуве и тогавашният нидерландски ерген номер едно, принц Вилем Александър фан Оранйе.

За позорното в очите на мнозина поведение на нидерландския батальон от сини каски, комуто бе предоставена защитата на цивилното население на Сребреница, както и за последвалите опити на политици и генерали да прикрият или да смекчат причините и обстоятелствата около падението си, се носеха през изтеклите години какви ли не полуобяснения, полупризнания и полуопровержения, съпровождани от разни афери за неоказана въздушна помощ, за изчезнали документи и за един загадъчно осветен фотографски материал. Представената близо седем години по-късно студия имаше задачата да изясни всичко това и не на последно място - да обясни на оцелелите от Сребреница каква е съдбата на близките им и защо сините каски не си свършиха работата, за която бяха изпратени. От трите хиляди страници действително научаваме пикантни подробности за некадърност на командването и комуникационни абсурди в политическите и военни щабове на Нидерландия и на ООН под знака на върховната повеля: всички нидерландски войници непокътнати да се завърнат у дома си, пък цивилното население на Сребреница - кучета го яли.
А ето и накратко подробности по други въпроси на студията.
Централният въпрос гласи: Защо силите на ООН не се опитаха с енергични действия да спрат силите на босненско-сръбската армия? Отговорът на студията в резюме гласи: Защото това е било извън мандата им и противно на директивите на ООН. Напротив, инструкцията била да не се реагира с военна сила. На сините каски само за собствена защита било разрешено да стрелят насочено. Във въздуха - може. Войниците на босненските сърби обаче грижливо заобикалят постовете и позициите на сините каски. Съотношението на силите освен това не дава никакъв шанс на нидерландския батальон "Дъчбат", ако влезе в бой със силите на Младич.
Знаеше ли "Дъчбат" за някакви екзекуции на пленени мюсюлмани? Твърде малко. С едно-две изключения те са ставали извън полезрението му. Голям брой от мюсюлманите обаче са загинали в сраженията при опита им да се изтеглят в посока Тузла. Босненско-мюсюлманската 28-ма дивизия, разположена в Сребреница, или по-скоро нейните остатъци, предприема този отчаян опит, увличайки със себе си и цивилно население, включително жени и деца. Този пробив в сръбските линии според студията така разгневил генерал Младич, че той изоставил първоначалните си планове коректно да третира военнопленниците и лично заповядал всички да бъдат разстрелвани. Студията потвърждава и други масови екзекуции на цивилно население, като например избиване на хора, с които войниците на Младич имали да си разчистват лични сметки още от първата фаза на босненската война през 1992 година, когато мюсюлманските сили пък от своя страна вилнеели из сръбските села около Сребреница. Показанията на нидерландските войници обаче позволяват само една дифузна и нецялостна реконструкция и картина на тези убийства.
По хипотезата дали Сребреница не е била съзнателно изоставена въз основа на някакво споразумение между френския генерал Жанвие от ООН и генерал Младич, студията не намира доказателства. Според циркулиращите твърдения Жанвие обещал на Младич да не го атакува с въздушни сили, в замяна на което той пък да освободи група сини каски, отвлечени като заложници. Студията не намира потвърждение и на твърдението, че босненско-мюсюлманските власти в Сараево нарочно предали на заколение населението на Сребреница, за да извлекат от трагедията пропагандни политически дивиденти.
---
Можеше ли да се предотврати падането на Сребреница? С военни средства - не, гласи заключението на студията. Мандатът на "Дъчбат" не е позволявал действителна отбрана на анклава. Предназначението на батальона е било по-скоро да сплашва сръбските сили. Освен това леко въоръжените нидерландски войници, разхвърляни по десетина наблюдателски постове, не са били в състояние да воюват с далеч превъзхождащите ги сили на Младич. Единствената възможност за ефикасни действия са били въздушни нападения срещу настъпващите сърби, до които в резултат на поредица недоразумения не се стигнало. Освен това ООН и НАТО се ръководили от принципа да се прибягва до въздушни нападения само при директно нападения на сръбските сили срещу сили на ООН.
За условията, при които на нидерландските сини каски се налагало да изпълняват задачата си, директорът на НИОД проф. Блом при представянето на студията казва следното: "Изпълняването на мисията значително е затруднено от факта, че договорената демилитаризация на Сребреница като "safe area" или "сигурна зона на ООН" на практика не съществува. Напротив, през сръбските линии за анклава се контрабандира ново оръжие. "Дъчбат" още от самото начало е фактически блокиран между воюващите страни. Босненско-сръбските сили постепенно затягат обсадата си, затруднявайки конвоите с продоволствие. Това отговаря на стратегията им положението в анклава да стане толкова непоносимо, че от само себе си да им падне в ръцете. Босненско-мюсюлманската правителствена армия от своя страна с ограничени акции се старае да завърже за региона максимален брой войници на босненските сърби. За целта босненско-мюсюлманските сили провеждат нападения над сръбските села извън анклава, които могат да имат и характера на набези за грабеж и отмъщение, и нарочно откриват огън по сръбските сили от позиции в непосредствена близост до постове на "Дъчбат", за да привлекат върху тях ответния огън на сърбите." В резултат на това, отбелязва студията, отношенията между нидерландските сини каски и местните войници от босненско-мюсюлманската армия в Сребреница не са особено дрюжелюбни.
Главната отговорност за несъмненото, според студията, избиване на около 7500 души след превземането на анклава носят генерал Младич и военните около него. Не е вероятно масовото убийство в тази форма и в тези мащаби предварително да е било запланувано. Опитът за пробив през сръбските линии обаче неприятно изненадало Младич, който бързал да превземе и съседния мюсюлмански анклав Жепа. Гневът от възникналия неочаквано военен и логистичен проблем в северната част на Сребреница, в комбинация със старата омраза и жажда за отмъщение, както и с волята за етнически чистки, се проявава в масова екзекуция на пленените, обяснава студията.
Реакциите, последвали представянето на студията "Сребреница", се движат в диапазона между задоволство и гневно огорчение. Задоволство от страна на нидерландския политически елит за сравнителното оневиняване на нидерландските сини каски и политици. Огорчение и гняв от страна на оцелелите и близките на жертвите заради някои пасажи в текста, които те възприемат като цинизъм и подигравка.
Особено добра вест студията ще да е за югославския експрезидент Милошевич, защото едно от заключенията на НИОД трябва да му е дошло като по поръчка. Най-тежкото обвинение срещу Милошевич е обвинението в геноцид, и то именно във връзка с клането в Сребреница. Констатацията на НИОД по въпроса обаче гласи, че що се отнася до Сребреница изобщо и до масовото убийство в частност, не са намерени никакви преки или косвени улики за някаква координация между босненските сърби и правителството в Белград. Нещо повече: студията нарича съществуването на подобна координация "нещо твърде невероятно". С това становище студията потвърждава твърдението на Милошевич пред Хагския трибунал, че няма нищо общо със събитията около Сребреница, че нямал никакво влияние върху босненските сърби и че едва по-късно научил за масовото убийство.
Юридическите консултанти на Милошевич ликуват. "Във войните в Хърватия, Босна и Косово са ставали много неща, за които Милошевич неоснователно е обвинен. Сребреница е само един пример!" - заяви белградският адвокат Зденко Томанович. Неприятна вест за главната прокурорка на Трибунала Карла дел Понте. "Процесът на века" срещу Милошевич без друго не се развива според очакванията, та сега и това. Остават анонимните свидетели и записите на прихванати телефонни разговори, с които обвинението вероятно ще закърпи положението.

Жерминал Чивиков



След пет години упорита и съвестна работа на 10 април резултатът е налице: 3393 страници за цена 89 евро в специално направена за целта ленена торбичка с надписа "Сребреница". Иначе трудно се повдига и носи от политически ръце докладът (или научната студия) на Нидерландския институт за военна документация (НИОД) за събитията във и около градчето Сребреница в Източна Босна.