Измамна симетрия
През последните дни Силите за защита на Израел и въоръжените палестински групировки доказаха, че имат нещо общо - интересът да представят изопачено действителността. И двете страни преувеличават, когато съобщават за "палестинска военна съпротива" при набезите на Силите в бежанските лагери (и вчера в Рамала), за "сражения" и "престрелки". В Калкилия и Дехейше, например, където съзнателно бе решено да не се участва във фарса, наричан "съпротива и отпор на военното нашествие", нямаше повод войниците да говорят за "сблъсъци" и "сражения". Въпреки това, когато се разбра за двамата убити палестинци в Калкилия, лапсус в новината веднага обърна факта в "смърт при въоръжен конфликт", нищо че в града въобще не беше имало боеве. Не е речено, че в определени лагери (а сега вече и в Рамала) определени палестинци не опитват да отвърнат с оръжие на израелската армия. Високата цена, заплатена от семействата на войниците от Силите за защита, загинали при последните атаки, само помага в заличаването на истината. А истината е, че Силите не водят въоръжени боеве в окупираните територии - най-много да се каже, че си служат с модерно оборудване, за да се сражават със зле екипирани и още по-зле обучени дружинки и отделни индивиди.
За въоръжените групировки е важно техните действия да изглеждат като етапи от своего рода "въстание". Те подменят своето желание да грабнат пушките и да умрат в това, което вярват, че е война за независимост, с резултатите от импулсивното вдигане срещу една от най-добре въоръжените армии в света. За Силите за защита на Израел и израелското правителство пък е важно да разгласяват новината за сражения и да внушават, че двете страни са равностойни по сила, за да могат да прикрият обстоятелството, че повечето от избитите палестинци са от мирното население или от силите за сигурност, които се държат настрана от сблъсъците, въпреки че са въоръжени. Освен другото трябва да се прикрие и това, че в спорните територии Силите за защита на Израел са окупатори. Единствено благодарение на чувствителното си военно превъзходство Израел е в състояние да продължи да управлява живота на три милиона палестинци и да гарантира съществуването на заселниците.
По-голямата част от палестинците одобряват действията на камикадзетата срещу израелците не за друго, а именно заради това разминаване между декларациите на Силите за защита и палестинците и повече от скромните резултати, постигани от последните в партизанската война срещу израелските войници. Смъртоносните атаки се възприемат като единствен адекватен отговор на действията на Силите за защита в ущърб на палестинското мирно население. В същото време те са израз на крайното безсилие на въоръжената съпротива пред израелските окупационни операции.
Докато повечето палестинци са наясно, че техните младежи минават всяка граница, израелците очевидно са убедени, че Силите за защита представляват Израел в една истинска война, в "симетричен" конфликт. Те предпочитат да смятат палестинската власт за суверенна политическа инстанция - погрешно схващане, което датира от годините на процеса в Осло. Израелската държава чевръсто се освободи от всякаква гражданска отговорност към обитателите на окупираните територии, които си останаха такива, защото от 1967 г. насам единствената суверенна власт там принадлежеше на Силите за защита на Израел. По едно време се говореше за "прехвърляне на гражданската власт", в смисъл, че три милиона палестинци ще могат да се погрижат за собствените си канализации, училища, пътища и други. По този начин общественото мнение на Запад и в Израел бе заблудено, че на окупацията е сложен край. Но нито Израел, нито Западът обърнаха внимание, че всъщност ставаше дума за административна автономия, която реално не намира приложение в по-голямата част от земите, населени с палестинци, и не предвижда възможности за развитие, нещо съществено за всяко управление. Нито Израел, нито Западът видяха (или проумяха), че на практика всички позволени административни функции на палестинското самоуправление минаваха през одобрението на израелското. Като доказателство за палестинската самостоятелност на Израел и целия останал свят им стигнаха несъстоятелни атрибути като знамето, летището, затворите, полицейските части и някое и друго съдилище. Бе забравен фактът, че Израел и досега контролира всички граници и транзитни пътища от и към ивицата Газа, водата, икономиката, трафика на хора във вътрешността на окупираните територии и гражданския регистър на палестинското население.
Така както на Силите за защита на Израел и на палестинските въоръжени групировки им е удобно да говорят за несъществуващи "сражения", на правителството на Израел и на палестинските лидери им беше изгодно да представят земите под палестинско управление като политически независими и дори "свободни от завоеватели" зони. Втората интифада е пряка последица от тази подправена действителност. Постоянният израелски военен контрол не попречи на общественото мнение в Израел да смята за "автономна държава" няколко раздробени зони, явно изолирани една от друга. "Държава" със същите или дори по-сериозни отговорности от тези на съседката си, но с не съвсем същите права. "Държава", която лесно да може да се заклейми като агресор.

От Хаарец за Ла Стампа, 14 март 2002 г.

Амира Хас