Варшава - Западен бряг
Жени хвърлят ръчни гранати. Деца се сражават като войници. Завоеватели спират храната и лекарствата на мирното население. Разрушават се обществени и частни сгради. Оръжия се пласират на черно. Символично въоръжени обикновени граждани влизат в схватка с една от най-могъщите армии на света... Добре дошли във Варшавското гето през април '43-та. Предвождани от Мордохай Анелевич, евреите от гетото се вдигат на първото градско въстание в окупирана Европа. Еврейските бунтовници издържат на масираната германска атака цели 27 дни. Арсеналът им се състои от девет пушки, 59 пистолета и неколкостотин гранати, експлозиви и мини. Естествено, евреите се сблъскват със смазващото превъзходство на противника. Резултатите от нацистката победа над въстаниците са: 7000 разстреляни евреи, 7000 откарани в концлагера Треблинка и 15 000 транспортирани в Люблин. Загубите сред нацистите и техните помагачи възлизат на 16 мъртви и 85 ранени.
Бунтът на Варшавското гето е повратна точка в еврейската и европейската история. Значението му далеч надминава простата сметка кой кого е надвил и колко жертви са дадени от всяка страна. Анелевич пише на своя колега Ицхак Цукерман: "...сбъдна се мечтата на живота ми. Във варшавското гето евреите сами се защитиха и това е факт. Станах свидетел на величавата, героична борба на еврейските въстаници." За Анелевич и другите бунтът е въпрос на чест. Евреите знаят ужасната участ, която им готвят нацистите и осъзнават, че ще загубят във военното стълкновение. На 19 април 1993 г. израелският министър-председател Ицхак Рабин изнесе реч пред Централната мемориална асамблея във Варшава по повод 50-годишнината от Бунта. "...Не са имали шанс за успех, но все пак накрая са триумфирали. В световната история бунтовниците от гетото ще бъдат помнени като хората, спасили искрата на човешкото достойнство. Хилядолетното полско еврейство изгоря в пламъците, но неговото достойнство оцеля."
Девет години след тази реч жени изтеглят пръстените на ръчни гранати. Деца се сражават като войници. Завоеватели спират храната и лекарствата на мирното население. Разрушават се обществени и частни сгради. По всичко изглежда, че черният пазар на оръжия процъфтява. Символично въоръжени обикновени граждани влизат в схватка с една от най-могъщите армии на света... Добре дошли на западния бряг на река Йордан, където с еднозарядни карабини от Втората световна се стреля срещу войниците. Повече от 1100 палестинци са убити в този бунт и близо 20 000 - ранени. Броят им нараства всеки ден. Сравненията може да смущават, но фактите са факти. И когато човешката чест е единственото нещо, останало за губене, твърде е възможно много палестинци да споделят както мечтата на Мордохай Анелевич, така и идеята за достойнство на Ицхак Рабин.
Гледката на строени в редици палестински пленници със завързани очи и идентификационни номера по телата би трябвало да гневи по-голямата част от израелското население, не само членовете на "Мир сега" (организацията Шалом ахшав, б. пр.). За жалост обаче, съмишлениците на Шароновото правителство от десницата настояват за още по-силови мерки в постигането на окончателен превес над палестинците. Сякаш са забравили своята история и своите герои като Мордохай Анелевич. Твърдят, че се борят срещу "терора". Хитро, като се вземе предвид изострената чувствителност към тероризма след 11 септември... Вярно е, няма ги кошмарните газови камери. Но техниките на отпор и мотивация и в двата бунта си приличат: борба срещу превесна сила за опазване на едничката чест.

Рамала онлайн, 12 март 2002 г.

Шери Музер