Женет на български

Едно от събитията в книгоиздаването през последните месеци безспорно е появата на сборника на Жерар Женет, включващ текстове от неговите Фигури I, II и III. Определям тази поява като събитие по няколко причини. На първо място, разбира се, защото в случая става дума за по-цялостно представяне на Женет на български - едно силно закъсняло представяне, особено като се има предвид относително стабилното присъствие на френската критика и философия на българския пазар. Причините за това късно обръщане към един от водещите световни литературоведи едва ли могат да се търсят само в трудността и сложността на автора, а се коренят по-скоро в слабото познаване на Женет от страна на българските литературоведи.
Защото малцина са тези, които не просто цитират (папагалското цитиране на петте типа текстуалност може да се срещне в много писания), но и употребяват Женет в текстовете си и го разбират. Факт, който ни отпраща и към по-общия въпрос защо Женет е така неприложим у нас. Въпрос, чийто евентуален отговор би могъл да задълбае в страстта на българското литературознание към по-леви идеи, към отвореността и лошото наследство, в очевидното неразбиране на ювелирните вглеждания в конкретен текст и задълбаването в езика и неговите двусмислености, напрежения и преходи... Защото да не забравяме, че Женет е литературовед, налагащ нова поетика и нова теория за наратива, че изследва дискурса, че предлага модели за четене през фигуративността, търсейки връзката не само на литературата, но и на критиката с реториката.
Събитие "Фигури"-те са и заради чудесния превод на Миряна Янакиева, който не просто е уловил стилистиката на Женет, но и който - както не много често се случва при преводната хуманитаристика - е достатъчно жив и четивен, спазва българския синтаксис и не гради изречения, които на български са по-трудноразбираеми отколкото на френски... Събитие сборникът е и заради чудесното оформление на книгата, направено от Скарлет Панчева, и заради прецизната редакторска и издателска работа, както и заради много доброто съставителство на книгата. То е успяло да подбере емблематични за Женет текстове, които се простират от изящните - много френски, но и "световно ерудирани" анализи на Пруст, Валери, Борхес, демонстриращи как може да се пише за литературата като за същина, а не като повод, та до текстове, представящи разбирането на Женет за структурализма, за границите на повествованието и различните типове повествования, за критиката и т.н.
Известно е, Жерар Женет е сред авторите, които вярват, че текстът има бриколажна природа. Буквално, той смята, че всичко в текста действа по почина "направи си сам", че в текста битуват различни ключови думи, теми, тропи и фигури, които имат различни културни източници, но които пишещият съчетава както си иска, без да се интересува от произхода им. А вече отговорност на критика е да търси връзките на тези теми и мотиви с други, да се пита кои са източниците им, да практикува интертекстуалността. Затова и Женет е убеден, че ролята на критика е в предлагането на различни възможности на четене и настоящият сборник онагледява тъкмо различните модели на четене.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Жерар Женет. Фигури. Превод от френски Миряна Янакиева.
Издателство Фигура.
София, 2001.