Млади лауреати в Аполония
Много неща от пролетния фестивал "Аполония" в София вече се превръщат в традиция, но едно от тях е особено радващо - изявата на млади музиканти, които, въпреки че са в началото на творческата си кариера, са завоювали престижни позиции по света. Тази година това бяха китаристът Георги Василев (завършил Киевската консерватория и майсторското студио на бразилската китаристка Мария Ливия Сао Маркос в Женевската консерватория, с изключително активна концертна биография, носител на международни отличия, сега преподавател по китара в консерваторията в гр. Сион - Швейцария) и виолончелистът Станимир Тодоров (учил в НМУ "Любомир Пипков", ДМА "Панчо Владигеров", специализирал в Международната академия "Менухин" в Швейцария и по-късно - асистент в класа по камерна музика там, изнасял много концерти в редица страни, лауреат на наши и международни конкурси, концертмайстор на оркестъра на Датското радио).
За концерта си на 17 април (зала 6, НДК) Георги Василев беше подбрал разнообразна в стилово отношение програма, която му даде възможност да покаже отлично владеене на инструмента. Той с лекота премина през изящната "лютнева" звучност на пиесите на Лоренчини от Рим, Грегорио Хюет и Джон Даулънд, справи се блестящо с произведенията на Й. С. Бах, Родриго и Хенце, за да завърши с виртуозната и атрактивна Сюита за китара оп. 19 "Koyunbaba" от Доменикони. Като че ли за него нямаше граници в третирането на инструмента - за всеки автор той успяваше да намери специфичното звукоизвличане и онова неназовимо с думи усещане, което прави от изписаните ноти музика.
Станимир Тодоров (18 април, НДК) беше заложил на творби от Бетховен ("Седем вариации върху тема от "Вълшебната флейта" на Моцарт", Соната оп. 102 в до-мажор) и Прокофиев (Соната оп. 119 в до-мажор), вероятно съзнавайки, че изпълнението на добре познати и много пъти свирени произведения само по себе си е голямо предизвикателство. Концертът беше истинско удоволствие и представи по нов, различен начин драматизма на Бетховен, скерцозността и лириката на Прокофиев и още много други детайли в тази прекрасна музика. Специално бих искала да отбележа и партньорството на пианиста Димо Димов. Впрочем "партньорство" е твърде слаба дума, защото двамата със Станимир "дишаха" заедно, увличайки със себе си публиката в своя стремеж към съвършенство.

Лили Крачева