In memoriam
Страхувам се, че уловен в капана на думите, споменът умира. Или най-малко заприличва на восъчна реконструкция. Не знам откъде дойде този страх, тази параноя от словото. Може би всъщност споменът ми е доста неопределен, размит, фрагментарен. А може и да не е истински. Дали няма да се окажа един мил лъжец?, проф. Здравко Митков, сп. Et cetera, бр. 5/2000 г.

Неочаквано за всички в сряда, 16 април 2002 г., след кратка просяшка опера с усложнения, на "Раковски" 114 се спомина К.Е.В.А.. Това, което преди бе дворната лавка на ВИТИЗ, през 1998 г. се прероди в известния столичен Клуб-галерия за естетическо възпитание на артиста. Благодарение на средствата и ентусиазма на фотографите Борис Мисирков и Георги Богданов и техните съмишленици, двуетажната съборетина прерасна в забележително място за среща на студентите, ефектна изложбена площ и (на горния етаж) фотографска работилница, стопанисвана от Българското фотографско сдружение.
Опасните връзки на К.Е.В.А. с ръководството на НАТФИЗ и по-конкретно с проф. Здравко Митков решиха съдбата на културното средище в полза на средностатистическото барче. Здравословната политика на Ректора да предпочита неизвестни юридически лица с анонимни оферти на мястото на личности с талант, творческа история и идеи за бъдещето, доведе до чистата печалба от 48 долара в повече на месец за НАТФИЗ. До погребението на стилната, обичана и до онзи ден повече от жизнена (с над петдесет български и международни авторски изложби за 4 години!) К.Е.В.А. И до възможната загубата на Фотографската работилница като модерен център за обучение, единствена по рода си база данни за съвременната фотография, връзка с чужбина, пространство за уъркшопове, семинари, консултации, експериментални търсения в областта между едно изкуство и друго, et cetera. Център, който спестяваше на Академията стотици долари месечно в ноу-хау и даваше възможност на възпитаниците й да забравят от време на време, че в Родината всеки вложен ентусиазъм и средство обикновено е залудо.
Засега - докато студентите не направят класическата протестна подписка, от която Ректорът няма да се трогне, докато пълновластно ректорува и докато, уловен в капана на думите, споменът не умре - К.Е.В.А. минава от конкретно отвоюваното си и единствено смислено място в НАТФИЗ към виртуално пребиваване на страниците на седмичното издание за културен ориентиринг "Копмас". Отиде си едно място на духа, да живее следващото място на стомаха.
За съболезнования и повече информация по съображенията и бъдещите планове на проф. Здравко Митков: zm_bg@yahoo.co.uk.

К