Солун 2002: Образи от XXI век
Международният фестивал на документални филми в Солун се утвърждава като един от най-интересните форуми на "неизмисленото кино" в света, наред с такива авторитетни адреси като Оберхаузен, Амстердам, Ямагата, Нион, Краков, Лайпциг. Названието му "Образи от 21 век" е не само красива метафора (която впрочем на гръцки звучи още по-вкусно - "Икони от 21 век"), а издава амбициозен проект на екрана в Солун да се срещат най-важните идеи, проблеми, личности от планетарния живот през новото столетие. Четвъртото издание на фестивала (4 - 10 март) потвърди това впечатление. Селекцията от 91 пълнометражни документални филма плюс още 174 в паралелния кинопазар респектира преди всичко с изключителна актуалност, тематична широта и богатство на авторски почерци. На екрана се въртяха филми от 47 страни - от Канада до Япония, от Мексико до Тайланд, от Финландия до Бразилия...
Тематичните групи най-добре описват разнообразието на включените заглавия: "Погледи към света", "Истории за разказване", "Битие", "Записи на паметта", "Деца в суровата реалност", "Различия", "Портрети: пътища на човека" и наред с това авторски ретроспекции на документалисти като Вернер Херцог, Моника Треут, Брус Вебер. Фестивалът, въпреки изключителния си замах, все още няма конкурсен характер, но тази година за първи път жури от ФИПРЕССИ (Даниела Санвалд, Германия; Василис Кехаяс, Гърция, и авторът на тези редове) присъди 2 отличия: Награда на филма "Изчезнала млада жена" (Мексико, 2002, реж. Лурдес Портильо) и Почетен диплом за "Пазачи на времето" (Гърция, 2002, реж. Маргарита Манта). Мексиканският филм е респектиращо документално разследване на изключително остър социален и криминално-политически проблем в северните провинции на Мексико на границата със САЩ. А гръцкият филм сръчно, чисто и убедително прехвърля параболи между битието на обикновени днешни хора и нямата мъдрост на античната археология. Режисьорката, впрочем, е асистентка на Тео Ангелопулос.
Но за да бъде истинска световна културна трибуна и в голяма степен форум на неспокойната гражданска съвест, фестивалът проведе и 2 паралелни събития с ярко публицистичен характер. Едното бе международна конференция "Правата на детето днес" с акцент върху драмата на беззащитните афганистански деца - бежанци. Големият ирански режисьор Мохсен Махмалбаф показа най-новия си документален филм "Афганска азбука" (Иран, 2002, 46 мин.) - потресаващ разказ за трагедията на 500 хиляди деца, които измират от глад, студ и болести на палаткови лагери в Иран.
Другото специално събитие бе телеконферентната връзка през Интернет с изключително популярния и авторитетен философ и лингвист проф. Ноам Чомски. Той говори от студио в Масачузетския Технологичен Институт (MIT) в Кеймбридж, а фестивалните гости и зрителите присъстваха в кинозала "Олимпион" в Солун. Думите на проф. Чомски, както подобава на авторитета му, са категорични, дори крайни и може да звучат едностранчиво, но във всички случаи са твърде любопитни за изкушената публика.

Божидар Манов