Ничия земя 6. Публичността
На 14 април т. г. Центърът за култура и дебат "Червената къща" организира поредния форум от серията "Ничия земя", този път под заглавието "Какъв е проблемът с публичността в България?".
В началото на дебата модераторът Орлин Спасов предложи за разискване липсващия изследователски ангажимент към историята на българската публичност. Според него, обичайно тя бива интерпретирана като току-що създадена, без да се отчитат наличните в нея значими причинно-следствени връзки. Спасов въведе класическото Хабермасово понятие, според което публичността е онова пространство между държавата и индивида, в което частните граждани обменят свързани с общото благо мнения. Той подчерта ролята на дебатирането за съществуването на публичността, както и възможността държавата да я превръща във формална, централизирана и манипулативна.
Александър Кьосев (проект "Нова публичност") предложи своето разбиране защо дори на пазара публичността не е пазар. Неговото изказване целеше относително абстрактно сравнение на легитимиращите публичността и пазара принципи. Той заяви, че публичността (която не бива да бъде свеждана единствено до медиите!) бива управлявана от общия интерес - за разлика от управлявания от частни интереси пазар. Как тогава публичността да се съчетае с него и да продава престиж, рейтинг и авторитет, попита Кьосев.
Кьосев описа развоя на българската публичност през последните 12 години: площадната публичност веднага след 1989 г., последвана от партийната публичност на вестниците, а по-късно и комерсиалната публичност, удвоена напоследък чрез фокусни групи по интереси. Той се спря и на "йеремиевия плач" на маргинализирания бивш елит, който оценява негативно актуалното състояние на публичността у нас.
Според Кьосев, на пазара на българската медийна публичност се търгува с антипублични и антимодернизационни стоки, а потребителят е привикнал към предлаганите от медиите полузабранени съдържания.
Свръхценностите не подлежат на продажба, заяви той. Има и долен етаж от явления (расизъм, ксенофобия, сексизъм), за които е срамно и престъпно да бъдат продавани - те също изпадат от пазара на публичността. Затова централният днес проблем не са тиражите на вестниците "24 часа" и "Труд", продаващи неща от самия ръб на забраната - проблемът е, че въпросните издания продават антипубличност. Според въпросната антипубличност, в България, от една страна, съществува безсубектното "ние" на народа-жертва, а от другата - образът на хаотичната държава, в която няма никакъв смисъл от пораждане на дебат. А излъчваната от медиите картина е слепена от конспиративни теории.
Езиковата политика на медийния пазар на публичността е пропита от фамилиарна близост и безцеремонност, смята Кьосев. В нея Вазовската романтична естетика се съчетава с трилъра, а благодарение на разрушената социална дистанция България е привидяна като голям селски род, преживяващ себе си като криминален клан: медийната публичност е фиксирана в неговите лъжи, жестокост и сексуална бруталност. Цитирайки множество вестникарски заглавия, Кьосев защити тезата си, че най-типичните термини, означаващи центъра на частното пространство - семейството, се появяват извънредно често в публичния език. Квазиплеменното "ние", властващо в българската медийна публичност, е едновременнно привилегировано и травматично, а основната му тенденция е брутално да изключва всички други, за да представи света като сцена, на която полусемейните и полукриминалните "наш'те" са противопоставени на останалия свят. Резултатът: унищожената гражданска позиция на индивида. За пазарния успех на антипубличния етос у нас Кьосев обвинява преди всичко тесния пазар, в който има място за интересите на малки фокусни групи, но не и за общото благо.
Изложението на Калин Янакиев (сп. "Християнство и култура") под заглавие "За медийното производство на публики" беше, по думите му, основано на емфази и солени преподчертавания. Той заяви, че за комерсиалните "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Монитор" и др. думата "медия" е само псевдоним, защото истинската медия е посредник и територия на много гласове, а не, както е в цитираните вестници, проводник на един - мощен и фасциниращ - глас. Проблемът, според него, не е в разпространението на простащината, а в ирационализиращото обществото производство на крупни и призрачни квазиреалии. "Медиата" разделя обществото на две квазигрупи: "ние" (народът) и "те" - всички възможни елити, заяви Янакиев.
Българските псевдомедии са глас между общностите на народа и на елита, които ирационализиращо биват представени като съперници, дори врагове. "Медиата" у нас има типичен тон: на народа се "донася", пошушва и преизказва какво прави "елитът". Тя произнася високо истините за неговите користни дела и мръсни заговори, извежда на ринга своеобразни жертви от елитите (понякога това е елементарно активно мероприятие). Тези медии нямат цел, защото са противници на социалната рационализация. Неартикулираното "ние" ирационализира обществото, подчерта Янакиев.
Медийната публичност у нас представлява типичен архисюжет, според който лошите елити биват противопоставени на народа-жертва, но през последните години винаги се появява и извънполитическият персонаж на силния мъжкар, който "плюе на всички партии". Такива междувременно, според Янакиев, са били честният частник Валентин Моллов, после Жорж Ганчев, днес метафизически силният Симеон или кандидатът за български Пиночет Бойко Борисов. Този персонаж, когото "медиата" представя в кресчендо, сигнализира за ирационализация на втора степен, тъй като тя се основава на странична фигура.
Главният проблем на българската публичност е "Медиата", която превръща всичко в лакардия и маргинализира чрез "репресивна толерантност" (по Маркузе) останалите гласове, които в крайна сметка влизат в тона й.
Според Янакиев, нашата авторитетна (макар и по маргинален начин) интелигенция е крайно изтерзана от ирационализиращата мощ на "Медиата". Какви обаче са възможните решения на нейния проблем с публичността? Или интелигенцията трябва да се примири с маргинализацията на рациото, или трябва да се включи в кеча на медиите, които ще я репресират, всмуквайки я в себе си. Или тя трябва да се държи агресивно и да направи своя собствена норма на публичност.
Калин Янакиев е убеден, че у нас не се изказват позиции, а само биват коментирани, критикувани и радикализирани изложените от друг твърдения. Интелигенцията ни е ляворадикална и се интересува единствено от Дерида и Бурдийо, сигурен е Янакиев. В България има крайна липса на консервативни позиции, смята той. Вестник "Култура" само критикува ирационализацията, докато новото сп. "Християнство и култура", рожба на приетата (немесианска) маргиналност, се опитва да артикулира, а не да мучи почвенически. По-добре е, според Янакиев, да произведеш позиция, вместо да я критикуваш.
Днес цялата сграда на душата се превръща в партер, заключи Калин Янакиев, а от мазето й излизат ужасяващи явления, за които е по-добре да мълчим.
Александър Жеков описа раждането на идеята "Егоист" като вид игра между всекидневниците и елитарните издания. По-късно приятелският кръг, създал списанието "Егоист", е решил желаещите да участват във въпросната игра да си плащат за това, както и да спазват правилата на агресвния език на конституираното от "Егоист" ново "ние". Той смята, че медиите не са длъжни да възпитават, а трябва да "ръчкат" мисленето. Жеков заяви, че в описаната мрачна медийна картина самоиронията на вестниците е останала незабелязана. Жеков отказа да поема всякаква политическа отговорност за поколението, израснало с "Егоист", и заяви, че възлагането на такива отговорности върху издателския му кръг неминуемо ще доведе до разпадането му.
Калин Янакиев продължи да описва как "медиата" травматизира българската публичност. Хората са греховни и неразумни, подчерта той, а борбата за разума е действителна борба. След 10 ноември у нас тече борба за рационализацията на българския народ, но силите на злото действат парасъзнателно срещу нея... Българският народ има голям проблем със своя суверенитет. На него той му тежи, не му е привичен, не му трябва. Травматизиран от свободата на избор, народът се чуди кому да прехвърли суверенитета си. В резултат Симеон и "медиата" се опитаха да го освободят от въпросната травма.
Александър Кьосев заяви, че няма да намесва големи религиозни сюжети в дебата. Според него, българският народ през последните 12 години е извършил редица суверенни действия, но продължава да бъде моделиран от медиите. На свой ред Калин Янакиев отвърна, че не споделя либералните възгледи на Кьосев; съвсем "на шега" той сподели, че би посъветвал следващото правителство на СДС (който скоро ще се върне на власт) да се бори с "медиата" като с политически противник.
Андрей Райчев каза, че би могъл да построи изложението си и фейлетонно, но тогава становищата на Калин Янакиев биха попаднали под собствените си удари. Той изрази становището си, че коментираната от Янакиев публичност е силно политизирана и въобще не отчита профсъюзни, клубни и други граждански организации. Констатациите на Янакиев, според Райчев, са валидни за актуалната ситуация, те обаче не важат за унищожения неотдавна биполярен политически модел. Двуполюсният модел се провали заедно с елитите си. Медиите днес са функция от политическото отчаяние и затова се подмазват на населението, подчерта Райчев и даде фрапантни примери за бедността в страната.
Тук Калин Янакиев отвърна, че Андрей Райчев говори с гласа на "медиата", а не се обосновава и рационализира. Крещящите картинни случки не могат да бъдат довод за фалит на елита. "Провал", "фалит" - това са думи на "медиата", допълни той.
Във възникналия сблъсък Александър Кьосев отмести подкрепата си по-скоро към Калин Янакиев и призова да се говори за провал на две партии, но не и на самия политически проект. Елитите също не са фалирали като цяло, според визията на Кьосев.
Калин Янакиев добави, че в България след 10 ноември въобще не са се появили елити. Ако пък ги има, те най-много приличат на политическите и почти криминалните. И отново подчерта, че липсващата артикулация извън политическото ирационализира обществото.
Копринка Червенкова попита кой според Калин Янакиев е сътворил описаният от него чудовищен образ на медиите. Защото, разграничавайки се от заговорническите теории на Едвин Сугарен, той също привижда заговор. На което Янакиев отговори, че да, това е заговор, но не на реален субект, а на силите на злото.
Александър Кьосев на свой ред го попита кой е оторизиран да разпознава злото? Калин Янакиев отговори: "Човешката съвест".
Михаил Неделчев настоя да се говори не за една, а за множество публичности, давайки пример с пронизания от разнородни публичности "Труд", и заяви, че след 10 ноември от свободата на словото не са се възползвали нито елитите, нито журналистите.
В своето изказване Иван Кръстев заяви, че народът отказва да мисли елитите в множествено число и спомена, че днес българската масова преса се държи като безотговорна политическа власт. И медиите, и политическото отказват да познаят своите граници. Той начерта и други проблеми: слабата социална стратификация, делегитимираното експертно говорене, символическите, а не реални дебати... "Демонизираме пресата, която не е толкова мощна", каза Кръстев и защити "24 часа".
Андрей Райчев заяви, че настоящата "Ничия земя" е имитация на дискусия, след като разговорът за елита бива сведен до разговор за народа. "Нашият елит усеща липсата на народ зад себе си. Той се държи като стара актриса, която иска да играе ролята на Жулиета, но никой не й я дава", каза Райчев. Провал в главния политически проект наистина още няма, защото медиите и властта са на едно мнение относно ценностите "Запад", "пазар" и "демокрация". По проекта елитът е единодушен, но неговата цената не беше съобщена, а беше изискана от народа като глоба.
Във финалните си думи Калин Янакиев обясни, че всяко експертно говорене за нещо изпира злото и въобще премахва моралната миризма на проблема. Той вметна, че говоренето на Андрей Райчев за провал на европейския проект всъщност е артилерийска подготовка за появата на Бойко Борисов. В крайна сметка за Янакиев българската публичност е травматизирана от "медиата-хидра", която упражнява диктатура на ирационалността над българите.
Александър Кьосев настоя, че публичното пространство трябва да бъде хладно и нормативно, базирано на идеята за възможен дебат.
Съвсем накрая Калин Янакиев предложи теми за нови дебати, между които за православното малцинство в България, към което се числи и той самият.

Марин Бодаков



На пазара на българската медийна публичност се търгува с антипублични и антимодернизационни стоки.
Централният проблем днес са не тиражите на вестниците "24 часа" и "Труд", продаващи неща на ръба на забраната - проблемът е, че въпросните издания продават антипубличност. Според нея в България, от една страна, съществува безсубектното "ние" на народа-жертва, а от другата - образът на хаотичната държава, в която няма смисъл от дебат. А излъчваната от медиите картина е слепена от конспиративни теории.
Езиковата политика на медийния пазар на публичността е пропита от фамилиарна близост и безцеремонност. В нея Вазовската романтична естетика се съчетава с трилъра, а благодарение на разрушената социална дистанция България е привидяна като голям селски род.

Александър Кьосев